:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,063,696
Активни 89
Страници 9,806
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Човек на изкуството по пътеката на войната

Калин Донков
На 1 октомври 1915 по площадите на страната е прочетен височайшият указ за влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. На много места, в малките градчета и селата това е направено по традиционната тогава система за разгласа - с барабан от общинския глашатай. За населението това не е новина - бойните полкове са вече мобилизирани и са разположени на западната граница. Българските семейства са преживели раздялата със съпрузи и синове, тревогата е влязла в домовете и сърцата.Там е вярата, че това ще е последната война за изпълнението на българския национален идеал - обединяването на отечеството. Страната е сплотена и готова за нови жертви, тя знае цената, с която трябва да изкупи бъдещето, готова е да я заплати.

Едно писмо на големия български скулптор Ангел Спасов е достоверно и респектиращо повествование за пътя на българина през тази война, от чието начало ни разделя един цял век. Тъй като в неговото творчество военните сюжети заемат не последно място, бойният му път през тази война и през предишната е и част от изстрадването на прочутите му скулптури "Хляб за момчетата", "Преминаване на река Морава", "В отпуск", "Чичовци". В тази война художникът влиза вече като ветеран от Балканската. И в нея той не е командирован човек на изкуството, както това е предложено на други български творци, а боец, който изминава пътя от Дренова глава до Дойран, извървява го с бой под полъха на смъртта. Този път започва в средата на септември преди 100 години...

"На 14 септември 1915 г. - пише той - ме облякоха в ново войнишко облекло и въоръжен с пушка, лопатка, патрони и платнище, на 18 септември тържествено полкът се отправи по западна посока. Аз бях строеви редник в 15 рота на 4 п. плев. полк. Първият етап бе 15 клм. до с. Дол. Дъбник. Топлината беше голяма. След хубавото и удобно легло, поднесе ми се такова на гола земя. Вторият етап бе до с. Червен бряг. Тук спахме в училището. Третият етап бе до с. Габаре. Сутринта музиката на полка ни поведе към с. Борован. Горещината беше нетърпима. Селянки, с пълни котли с вода, ни освежаваха. Пот и пот. От Борован се запътихме към Мало Бабино, Брусарци, Бели мел и Фердинанд, където имахме дневна почивка. Ходилата на краката ни се покриха с водни прищове, но аз имах опит от Балканската война, бях си взел лой, та ги мажех и така по-леко издържах походите."

Писмото ни води през тежките преходи до западната граница и навлизането на чужда територия в началния ден на войната. Разказва за първите стълкновения с противника, описва ожесточен артилерийски обстрел и групирането за първата атака. Тук разказът на художника е учудващо лаконичен. Суровият речник на войната взема връх над творческите нагласи, въображението и романтичния възглед за действителността.

"На 9 окт. в 11 ч. - разказва той - ни поведоха да атакуваме сръбската укрепена линия Дренова глава. Целия ден се бихме. Дадохме огромни жертви. От 312 бойци в ротата, вечерта в 11 ч. на 10 октомври се завърнахме 94 бойци! През деня аз не почувствувах никакъв страх. През всичкото време си свирех валса "Нeвозвратное време", който валс сестричката ми свири на китара цяла нощ срещу 14 септември. В този ден видях ада на земята. В момента, когато ротният ни командир ме забеляза, че стоя прав, нагруби ме и извика, че дива храброст не иска да гледа и един сръбски куршум го повали на земята..."

Дренова глава пада и полкът се отправя към Ниш. Превземането на града на 22 октомври е важна дата в началото на войната. Предстои и едно от най-вълнуващите събития във фронтовата одисея на автора.

"Пристигнахме край гр. Лесковац - разказва той. - Там имало мост, през който трябваше да минем р. Морава. За нещастие сърбите развалили моста и ний на 2 ноември трябваше да преминем реката. Тя придошла мътна, разляла се на около 60 метра, дълбока около 1.20 м, трябва да се мине. Всички по-високи войници си събуха гащите, повдигнаха си ризите и куртките и тръгнаха. Аз, като по-нисък, трябваше да се съблеча цял и така преминах реката."

Форсирането на Морава е обезсмъртено и от други български художници. Но може би само Ангел Спасов е преминал реката като войник от своя полк и после е изваял образа, който с пълно право може да се нарече изстрадан, автобиографичен. Малката творба "Преминаване на Морава" е изумителна по своето въздействие. Тя е записана в класиката на българската скулптура.

Писмото е като пътепис през най-големите сражения на Девета плевенска дивизия. Прищина със снежните виелици и Косово поле с гробницата на султан Мурад. Боеве, преходи и сурови биваци под открито небе, в снега. "Насека с ножа малко шубраци - описва този живот войникът - и как хубаво се спи: раницата, дългия шинел стегнат с ботушите, ръцете заврени в ръкавите и шапката нахлузена до ушите, яката на шинела вдигната, ех, че хубаво четях звездите." Този път през войната минава през Скопие, Велес, на 14 декември Четвърти пехотен плевенски полк стига Прилеп. Художникът се връща към своята муза.

"Хубава е Бабуна планина - споделя той. - Изкачени на вододела, пред нас лъсна Прилепското поле, обградено с част от Бабуна с Крали-Марковските кули и Селичката планина. Имам много скици от тях."

Девета плевенска дивизия се насочва към мястото на своята епопея. Тя излиза на линията между Дойран и Гевгели. Предстои й да се укрепи и да удържа тази линия до края на войната. Ангел Спасов участва в създаването на знаменитата по-късно, непревземаема позиция на Дойранската отбрана. През май 1916 г. всички войници със средно и висше образование са изтеглени от частите и изпратени в Скопие - в току-що откритата школа за запасни офицери. Това е първият випуск на прочутата по-късно ковачница на младши офицери, командвана от полковник Борис Дрангов. След четири месеца Ангел Спасов е офицерски кандидат. Разпределят го отново в Девета плевенска дивизия, този път в 17-и пехотен полк. Той е вече опитен фронтовак и сраженията не го изненадват...

"През март се завърнах в частта си - 17 п. полк. По това време получих и звездата на подпоручик. През април започна голямата офанзива на англичаните. 34 полк, който заемаше Дойранската позиция, беше унищожен... В бърз марш ние се намерихме на Дойранските укрепления. Англичаните почувствуваха пресни сили и побързаха да изпразнят най-предните окопи, които до този момент бяха в техни ръце. Аз станах комендант на гр. Дойран, който отстоеше само на сто метра от първата линия. Град Дойран бе разрушен, а моето коменданство се намираше под моста в изкопана лисича дупка, чийто под стоеше по-ниско от течащата река и всеки момент водата можеше да нахлуе вътре. Щом ротата ни отиваше на предна позиция, отивах и аз с взвода си. След три седмици ротата се връщаше на главната позиция, а аз - на комендантското си място. Ставах често ротен командир на I и II рота, когато им беше ред да отиват на предната позиция."

Това положение - три седмици на първа линия и една в "комендантството" продължава до 18 септември 1918 г., когато срещу Дойранската позиция, която англичаните смятат за ключова, те съсредоточават 400 оръдия с най-различен калибър и в продължение на 5 дни (13 - 18.IХ.) изстрелват по нашите окопи 150 хиляди снаряда. Според Ангел Спасов такива са данните на германските записвачи. Но очевидно и войникът, и човекът на изкуството в него са изпълнени с гордост от подвига и мъжеството на дойранските защитници.

"От окопите помен не остана - описва той. - Ний изглеждахме като сенки. В цялата тази офанзива не дремнахме нито час. Англичаните нападнаха с много пехота - добре екипирана. С шоколад нахранена и с префинен ром напоена. Те вървяха срещу ни като обезумели сомнамбули. Между нас е командуващия I-ва армия ген. Нерезов. Докадвахме му, че нямаме бомби, нито патрони. Той отговаря: "Не бойте се войници, аз съм между вас, удряйте кой както и с каквото може..." И наистина, тази страшна нощ на 15 срещу 16 септември бе нещо, невидено дотогава. Разгромихме ги с ножовете си и пленихме цяла гръцка дружина, току-що излязла от казармите с ново облекло, дошла в помощ на англичаните.

Много наши войници и офицери паднаха, но англичаните бяха пак бити и то така, както никога. Според техните сведения, загинали са само в дойранските боеве 12 хиляди англичани.

И след двудневно затишие дойде страшната заповед - да се изтеглим от позицията и да се разбият с динамит оръдията... Защо трябваше да напускаме позициите, които бяха образцово укрепени? Защото, отпосле разбрахме, че пробивът е станал на Добро поле и неприятелските войски били стигнали до Градско и към Велес. Пътят на отстъплението не искам да ти описвам...Той е още по-ужасен..."

Това е истината за войната, разказана от един човек на изкуството. Дълбоко преживяна истина, в която скромността е органична и покъртителна.Това, впрочем, е присъщо на Ангел Спасов през целия му житейски и творчески път. Но той казва и друга истина за тази война, казва я чрез своите скулптури, в които е изваял героичните и трагични образи на бойците от своето поколение и в които е обезсмъртил великия порив на своя народ. Така, както това е по силите само на талантливото и честно изкуство...



 "Хляб за момчетата", Ангел Спасов
34
5521
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
17 Септември 2015 19:27
На 14 септември 1915 г. - пише той - ме облякоха в ново войнишко облекло и въоръжен с пушка, лопатка, патрони и платнище,

Хубаво, ама днес една голяма част от хората нямат понятие за какво иде реч и кому е нужно.
17 Септември 2015 19:33
Велик е нашият войник!
17 Септември 2015 19:58

Първата световна в много отношения е решила съдбата на България...
Фатална рана, чиито белези носим и до днес, дори и мнозинството да не го осъзнава.

Срам за столичните общински тулупи, които не си мръднаха пръста, за да изпълнят собственото си решение за възстановяване на мемориала с паметните плочи на Софийската дивизия на мястото на онова нещо край НДК.
Можеше и трябваше да ги има отново на мястото им за годишнината от влизането ни във войната, т.е. за 01.10.2015 г.
17 Септември 2015 20:00
великия порив на своя народ

Тия пет думи развалят иначе хубавото четиво.
17 Септември 2015 20:02
Велик беше нашият войник.
17 Септември 2015 20:38
Наистина хубава статия. Ей така, посред ежедневните ни проблеми
17 Септември 2015 21:29
Първата световна в много отношения е решила съдбата на България...
Фатална рана, чиито белези носим и до днес, дори и мнозинството да не го осъзнава.

И трите, и трите са рани и катастрофи.
Първата, Балканската, е историческа необходимост и наистина е споделяна от народа. Като необходимост. Като стратегически замисъл е предателство, продаден от управляващата клика национален порив и проигран исторически шанс.
Следвщите две са просто кървави безумия и неизбежен разгром.
18 Септември 2015 00:02
Всичко е казано с валса- Невъзвратимо време. Какво сме имали и какво сме сега.
А ето го и въпросния валс- арменски. https://www.youtube.com/watch?v=DXRPJIvaDGM
18 Септември 2015 02:52
Внук съм на двама о.з. поручици, извадили късмета да оцелеят.
Малък бях, когато си отидоха и така не разбрах, гордели ли са се или са се срамували, че са участвали в касапницата.
Затова, Калине, стане ли дума за гигантския идиотизъм, известен като Първата световна, аз лично си спомням най-напред написаното от един друг голям творец, който също е имал честта да бъде рекрутиран за пушечно месо.
Името му е Ярослав Хашек...
18 Септември 2015 05:18
Първата, Балканската, е историческа необходимост и наистина е споделяна от народа.

Първата война след освобождението е Сръбско-Българската и единствено тази война е наистина СПОДЕЛЕНА от народа, всички останали са гео-политически авантюри, завършили за съжаление с крах...
Калине, чудесно четиво, трябват ни повече такива напомняния за хора, чийто живот е маркиран от чувството за дълг. Дълг към това за което си роден да правиш и дълг към това, което се е наложило да правиш. И в единия и в другия случай тези хора правят това, което трябва да направят просто и без излишни обяснения. Просто го правят. Още веднъж - чудесно четиво!!
18 Септември 2015 08:08
876 човека завършват тази легендарна школа за подпоручици в Скопие.
Част от школниците на Дрангов също са легендарни.
Сред тях е Асен Йорданов - човекът, построил самолет, преди да постъпи в нея (преди месец отбелязахме 100 годишнината), написал ръководства за летене, по които са се обучавали американските и руските летци преди ВСВ. Школници на Дрангов са били Чудомир, Стойчо Мошанов, Йордан Бадев, Крум Кюлявков. 25 години по-късно половината ще станат комунисти, другата половина ще станат т. нар. фашисти и ще се гонят помежду си.
Тогава обаче, те са войници на България, обединени от любовта към своя командир и от преклонението на делото му, което е апотеоз на военната служба.
След приключването на школата, 876 човека завършват, за 20 ходатайстват да отидат в щаба, Дрангов ги строява отделно и казва – „с вас няма да се ръкувам, защото вие трябва да ходите в Генералния щаб”. Тези хора се отказват от назначенията и се нареждат в строя.
18 Септември 2015 09:30

великия порив на своя народ
Тия пет думи развалят иначе хубавото четиво.
Авторът го е ударил на великобългарски шовинизъм. Като че ли записките на един човек дават картината на отношението на народа към войната. Срещу войната не са били само комунистите, но и земеделците на Стамболийски, който е вкаран в затвора за това. А земеделците са били огромната маса от населението при 85% селско население в България. Записките прекъсват много рано. А какво е било след това? Моят свако е бил на фронта и пленен във френски лагер. Той е бил подофицер, че отношението е било малко по-добро. Докато на войниците не са давали храна. Те се хранели с корени и каквото намерят в лагера. Доста народ е измрял тогава. И не е случайно Владайското възстание.
18 Септември 2015 10:09
18 Септември 2015 10:10
Mrx++, ,
Първата и Втората световни войни са най-големите касапници в историята.
След тях Европа е в руини и изгрява звездата на САЩ.
За България не ми се говори, но поне сме избегнали ужаса/отчасти/ на втората.

Поклон пред всички Воини, изпълняващи дълга си пред Отечеството.
18 Септември 2015 10:19
Mrx
18 Сеп 2015 09:30Мнения: 18,938
От: Bulgaria

Лесно, но неверно е да оценяваш от днешна гледна точка тогавашното време.
В резултат на грешки на нашата дипломация България се оказва ограбена от "съюзници-разбойници". Естествено патриотичният гняв е насочен срещу тях. Започва ПСВ. Тогава тя все още се нарича Европейска война. България обявява "Въоръжен неутралитет" и започва пазарлъци. За запазване неутралитета или дори включване на страната на Антантата тя иска само връщане на ограбеното от "съюзниците". Сърбия отговаря "където е стъпил сърбин сръбско ще бъде". Не е нужен "великобългарски шовинизъм" за да се разбере че никой нормален българин не би искал да воюва на страната на Антантата (както искал Стамболийски).
А за спекулантите забогатели от войната и за нечовешкото отношение към пленените български войници е друга тема.
18 Септември 2015 11:55

Благодаря!
Какъв ти шовинизъм, това е просто история. А шовинизмът е в главите ви.
18 Септември 2015 16:33
Какъв ти шовинизъм, това е просто история. А шовинизмът е в главите ви.
Точно историята изкривява авторът. Със записките на някакъв си човек на изкуството иска да докаже, че царял огромен ентусиазъм. Че и го е писал. Аз споменах по-горе, че освен комунистите и земеделците са били против войната, а това е била една голяма част от българското население. Демократската върхушка, както винаги сбърканяци, се е подвела само по акъла на Фердинанд и другите около него.
18 Септември 2015 16:49
Там е вярата, че това ще е последната война за изпълнението на българския национален идеал - обединяването на отечеството.

Тази мантра продължава да се ползва за фалшив патриотизъм. За никакво обединение не става дума. Целта е, завладяване на чужди територии.
И за да осъществи тази си цел, българският войник е нанасял такива поразии, че местното население все още не може да забрави и да прости. Българската войска е обвинена, и с право, за мародерствата и убийствата в Гърция и Македония. Затова и македонците не желаят да се "присъединяват" към България.
18 Септември 2015 16:52
Членове на БЗНС не значи земеделци по професия, както и БРСДП не значи всички работници.
За "ентусиазма" очаквам спомени на съвременници.
"Времето е в нас и ние сме във времето". Другото е анахронизъм.
18 Септември 2015 17:00
dissidentbg
18 Сеп 2015 16:49Мнения: 3,293
От: United KingdomСкрий: Име,IP
За никакво обединение не става дума. Целта е, завладяване на чужди територии.

"Чуждите територии" са Добруджа, Македония, Беломорието, Западните покрайнини (Цариброд и Босилеград). Няма българско семеиство което няма роднинска връзка с бежанци от тези чужди територии!
18 Септември 2015 17:05
Неверния Тома 18 Септември 2015 17:00

Аз живея в Англия. Утре някой от фамилията ми в България може да претендира за част от Великобритания или поне за някой малък остров.
Ако знаеш английски, прочети за да повярваш, Неверни Тома.
http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=9401E6DF1E3BEE3ABC4B51DFB5668382609EDE
http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=9B00E4D91E3BEE3ABC4E51DFB3668382609EDE
http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=990DE7DF173AE03ABC4D51DFB3668382609EDE
18 Септември 2015 17:13
А Пък аз питам знаещите в този форум: - защо, винаги са ни възпитавали в омраза към братята славяни?! Даже сега успяха да ни накарат да мразим руснаците, украинците?! Как така?! Някога, преди около 40-т години, един взрастен поляк ми каза:" А представи си, в световната история един 600-н милионен род, обединен!" Винаги съм се чудела, защо всеки, който не го мързи, ни е насъсквал, примерно срещу сърбите и тях срещу нас?! А?! Или.. за знаещата част от форума е ясно?!
18 Септември 2015 17:30
ДИСИДЕНТЕ,
Мисля че англичани са казали "Първата жертва на войната е истината". Какво искаш да пишат английските вестници за довчерашния си враг? А в сръбската преса ще намериш покъртителни сведения как български офицери са нанизвали пеленачета на щик да ги пекат. Е, не са забелязали че българските пушки нямат щик а имат нож. Мисля че имало една комисия Карнеги която е отхвърлила тия обвинения. Мога да проверя, а и ти можеш да направиш същото - питай Гугъл.
А дали искаме чужди територии - направи справка за етническия им състав. Вероятно може да се намери в Интернет. Аз съм забелязал че в резултат на спогодбата Моллов-Кафандарис (размяна на българите от Белпморието с гърците от Черноморието) се наложило да се строят редица села - Равда, Китен, Фазаново, сигурно има и други.
18 Септември 2015 17:37
sand52
18 Сеп 2015 17:13Мнения: 292
От: BulgariaСкрий: Име

Не могу истодобно блистати врх Балкана
и круна Симеуна и скиптер цар Душана.

Искаш ли превод?
18 Септември 2015 17:59
Срам за столичните общински тулупи, които не си мръднаха пръста, за да изпълнят собственото си решение за възстановяване на мемориала с паметните плочи на Софийската дивизия на мястото на онова нещо край НДК.
Можеше и трябваше да ги има отново на мястото им за годишнината от влизането ни във войната, т.е. за 01.10.2015 г.
Паметните плочи е хубаво да се възстановят - не каквито бяха, когато ги преместиха, а каквито бяха преди англо-американските бомбардировки. Но мястото им естествено не е пред НДК. А именно на площад 9-ти Септември, на мястото на бившия мавзолей и срещу музея, бивш царски дворец и до Министерството на Отбраната, за да напомнят винаги за безсмъртието на българските войници и за последиците от авантюристични решения взимани в дворци от немски царе.
18 Септември 2015 18:18

Yantar,
може(ше) и там, мястото го позволява, факт.

Тома
dissdentbg е от апостолическите космополити, които, веднъж открили нещо, различаващо се от смътния им спомен от учебника по история (с който се изчерпват познанията му по история на българите), вярват, че са открили някаква тайна истина, която трябва да бъде разкрита в ритуално тайнство на сънародниците им, тънещи в незнание и слепота. За тях фактът, че нещо не е бяло, задължително го прави черно. Няма нюанси, няма предистория, няма размисъл.
Няма смисъл да се спори с такива.
Той е намерил Истината и Мисията си и бронебойни патрони за тях няма открити, няма открити.
18 Септември 2015 19:34
Forza NATO
18 Сеп 2015 18:18Мнения: 8,240
От: Bulgaria

Не бързам да заклеймявам всеки на друго мнение.
18 Септември 2015 20:56

Нито пък аз.
Но ми е омръзнало от хора, които назидателно навират навсякъде, където стане дума за българска история, доводи от рода
"А пък вие знаехте ли въобще, че..."
"То това въобще не е било такова, а онакова..."

Знаем. Някои знаем и сме чели различни източници от различни страни.
Затова знаем също, че за близкото минало на Балканите има толкова "истини", колкото и страни и нашата е само една от тях.
Но има някакви граници на търпимостта и те не приемат тази логическа конструкция в конкретния контекст:
"Аз живея в Англия. Утре някой от фамилията ми в България може да претендира за част от Великобритания или поне за някой малък остров."

Аз пък по единия си род съм първо поколение, роден в днешните граници на България, дядо ми е окупирал родното си село, буквално, а двамата ми прадядовци са били в окопите 5 години, за да завладеят "чуждите" земи, обитавани от другите ми двама прадядовци.
И не претендирам за нищо, освен за това да има мярка в едностранчивото премодулиране на миналото, независимо от това, коя е посоката.

Извинявам се, ако съм бил прекалено рязък.
Лека!
19 Септември 2015 12:34
Неверния Тома
18 Сеп 2015 10:19


В другата тема препоръчах на един форумец да консултира една книга, която и до днес си остава най-доброто наше проучване по темата:
И. Илчев, България и Антантата през Първата световна война, Наука и Изкуство, София, 1990:


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Политиката на Радославов към Антантата и политиката на Антантата към България от самото начало бяха обречени на провал. Намеренията и действията им в Първата световна война бяха продиктувани от възгледите им за съотношението на силите на Балканите.

България преследваше локална балканска политика, без да обръща особено внимание на имперските интереси на големите държави. Проблемът бе, че в тази война в най-силна степен в последното столетие се преплетоха имперските и локалните интереси на двата военнополитически съюза. Балканските проблеми служеха като разменна монета, чипове в голямата игра за световно надмощие. Това българските политици не можаха да осъзнаят до самия край на дипломатическото наддаване. Техният поглед беше ограничен от Мазурските езера на север до Проливите и Егейските острови на юг. При това твърде дълго свикнали да бъдат обект на изостреното внимание и апетитите на Австро-Унгария и Русия, софийските държавници с труд възприемаха новите фактори в дипломатическата игра.

А и шансовете им за успех, сравнени с тези на другите балкански страни, не бяха големи. В началото на периода, който разгледахме, целите на България влизаха в противоречие с целите на държавите от Антантата. За да получи подкрепа в Париж, Лондон или Петроград, София трябваше да промени политиката на Съглашението, вече избрало свои опорни точки на полуострова — нещо, което едва ли бе възможно. От гледна точка на либералите обратното бе много по-реалистично — една политика, следваща Централните сили, щеше да върви в по-голяма или по-малка степен в унисон с техните цели.

Радославов и Фердинанд трябваше да вземат критично решение, за което знаеха, че дълго ще тегне върху съдбините на българския народ. Не би могло да се каже, че направиха с леко сърце избора си. Самият факт, че се колебаха толкова дълго преди да преминат Рубикон, е показателен. Но пред себе си нямаха и много открити пътища. В историята на военните конфликти почти никога не е имало случай държава да е осъществила стремежите си чрез неутралитет, както и почти няма случай, като изключим може би примера на Италия, държава доброволно да се е отказала от част от своята национална територия, дори и срещу много по-големи бъдещи придобивки. Това се съзнаваше и от съвременниците и неслучайно, без тесните социалисти и донякъде земеделците, всички останали политически партии не се обявяваха против намесата във войната, а против избраната от либералите страна в конфликта и против прибързването при вземането на решение.
19 Септември 2015 12:54
За никакво обединение не става дума. Целта е, завладяване на чужди територии.


Не точно. Че целта е обединението на земите с българско население е извън всякакво съмнение. През 1917 г. тогавашният български посланик в Берлин, Димитър Ризов публикува един атлас "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници 679 - 1917" с текстове на немски, английски, френски и български език. Книгата има едничката цел обоснове претенциите на България върху конкретни територии, тогава във владение на Сърбия, Гърция и Румъния. Там много ясно са посочени етнограафските основания на българските претенции (както и историческите, но те не са важни).
СЕГА, истина е, че на България в хода на войната са дадени и земи, които трудно попадат в категорията на "български етнографски територии" - напр. Поморавието (което дори и някога да е било с български етнически облик, което само по себе си е много спорно, вече е било изцяло сърбизирано), както територии в Косово (с господстващ албански и сръбски елемент). Но това не са земи, за които България започва войната, тя не е претендирала за тях при включването си в нея.
19 Септември 2015 13:22
Донков Добър начин да се отбележи един век от началото на съдбоносна за България война.
-
А някои хора просто не искат да се пише нищо което не следва линията на "истинската история", дори и когато става дума за личен разказ на българин участвал във войната.
20 Септември 2015 17:32
В историята на военните конфликти почти никога не е имало случай държава да е осъществила стремежите си чрез неутралитет

Глупости. И като "логика" - щом дъра-дъра с неутралитета, дай да се самоубием с губещата страна, и като исторически факти. Гърция остава неутрална до края на юни 1917 г., практически до самия край на войната. Именно затова безспорно българското Беломорие става и остава гръцко.
А да влезеш на страната на немци, унгарци и турци срещу целия останал свят, половин година след като дори "съюзницата" им Италия е почнала война срещу тях, е нещо наистина немислимо и невиждано дотогава в "историята на военните конфликти".
21 Септември 2015 13:44
„Хубаво, ама днес една голяма част от хората нямат понятие за какво иде реч и кому е нужно.”

Този коментар показва, каква бездънна пропаст е издълбана между нашите предци, които са имали национални идеали и са умирали за да ги осъществят и нас, техните „потомци”. От дистанцията на времето, от резултатите, които по времето на описаните събития са били скрити в бъдещето, е лесно да се съди.

Но за тези, които отиват да проливат кръвта си, не като добитък за заколение, а като мъже, готови за саможертва, това е била справедлива война. Може ли през акъла на някое от нашенчетата, които са отишли в някоя от „белите” държави на Европата днес, да дойде на акъла, че е възможно преди 100 години българските студенти в същата тази Европа, да са се връщали в България за участват във войната?

Така че ако не зачитате подвига на тези хора, като чета коментарите, не ми е удобно да кажа „на нашите предци”, поне сега, когато се навършват 100 години от тези събития, замълчете си. Нима нищо не изпитвате, и най малка гордост и преклонение ли няма във вас, че презираните от Чърчил българи показаха на синчетата на британските аристократи какво означава МЪЖЕ. Включително и на Чърчил, който е бил в държавното ръководство на Великобритания.

Но подвигът на мъже, може да бъде оценен само от мъже.

21 Септември 2015 22:15
Но подвигът на мъже, може да бъде оценен само от мъже.


Що, и ти си го оценил, а с това мрънкяне не приличаш много на мъж.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД