Голямо ровене ще да е паднало в прокуратурата в разгара на съдебната ваканция, за да бъде уличен в престъпления вече бившият български кандидат за командването на НАТО в Монс, Белгия. Бившият командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада ген. Димитър Шивиков доскоро се славеше като добър командир, офицер от кариерата, а не "парашутист", водач на българския контингент в Афганистан през 2010 г.

Сега научаваме, че внасял нелегално "имущество, принадлежащо на коалиционен партньор", карал подчинени да му носят дивана и да ремонтират стълби и чешма в ловния парк в Карлово, дал военен автомобил и палатки за тържество за откриване на ловния сезон, пратил пейки и маси на събор "Да запазим българското" в Калофер, не взел наем на ловно-рибарския съюз за басейн, в който въдели пъстърва, осигурил коли и агрегат за селски мотокрос и отнел книжка на военен шофьор за 7 дни.

Похвално е, когато прокуратурата се грижи да опазването на държавното имущество, което впрочем е на данъкоплатците. Правилно е да се гледат под лупа държавните служители дали не превишават властта си и дали не злоупотребяват със служебното си положение.



Отвратително е, когато това се прави само по поръчка



и само срещу неудобни някому хора. Избирателната обвинителна дейност е извечен проблем на прокурорите. Те са в състояние да открият злоупотреба и при поемането на майчино мляко, но само когато някой изрично им нареди кога и къде да го правят. Реално по този начин обвинителите дават знак на обществото, което им е гласувало доверие и плаща всичките им екстри, за да бъде защитено от престъпници, че бачка само "на частно". Защото частните интереси, които го ръководят в случаи като този с Шивиков, са толкова прозрачни, че няма накъде.

Генералът може и да е нарушил правила, може и да не е. Въпросът е защо това се установява с петгодишно закъснение. Къде беше военната прокуратура, която е най-ненатовареното звено в съдебната власт за сметка на солидните заплати в нея? Защо през 2010 г. прокурорите не хванаха в крачка Шивиков как контрабандира 104 одеяла, към 200 якета, 135 спортни екипа, 20 топки и 18 походни легла. Слепи ли бяха за гигантското престъпление? Платиха ли им да не го видят?



Или просто няма престъпление, а сега случаят е изровен,



тъй като е открит документ, че тези вещи е трябвало да бъдат подарени в Афганистан, а са върнати?

Шивиков обяснява, че контингентът гласувал за транспортирането им в България, за да бъдат дарени на три дома за сираци. "Като се върнахме от мисията, видяхме, че това ще се разтълкува погрешно и вещите бяха върнати в Афганистан", казва той пред "Труд". Ако е така, обвинението е смехотворно. И да не е така, пак е абсурдно. Основният въпрос е щеше ли прокуратурата да се занимава изобщо с този кокошкарски казус, ако офицерът не беше номиниран за командването на НАТО, ако не минаваше за човек на президента Росен Плевнелиев и ако не беше се кандидатирал за кмет на Карлово? Едва ли.

Ето това е големият проблем на политическата поръчковост на разследващите. С обратен знак казуси като този с Шивиков означават, че приближените на определени политически кръгове, оказващи видимо влияние в съдебната власт, никога няма да бъдат подведени под отговорност, дори да извършат тежки злоупотреби.

Когато преди две години и половина Сотир Цацаров стана главен прокурор, той постави следната диагноза на институцията: прокурорите действат конюнктурно,



дела срещу хора, заемащи високи длъжности, се завеждат кампанийно,



обичайно след смяна на властта, което предопределя техния провал в съда. Изводите са на база на анализ за периода 1 януари 2007 г .- 15 февруари 2013 г. В следващи интервюта Цацаров неведнъж е казвал, че отвсякъде има политически натиск върху прокуратурата. Но не каза защо тя му се поддава. А че се поддава - няма съмнение.

Ровичкането на дребно заради Шивиков е показателно, а откъде идват атаките също е ясно. Цялата политическа игра едва ли има нещо общо със самия генерал - просто той е човекът, харесан за поста от Плевнелиев. Самият президент е под яка атака последните месеци заради изтичащия му след година мандат и намерението му да се кандидатира отново. По този повод медиите на "успелия млад мъж" усилено "стрелят" по него и дори в прав текст беше заявено, че ще му се пречи всячески по пътя за втори мандат. Играта е достатъчно загрубяла, а предизборното включване на генерала в борбата за кметския пост в Карлово явно е преляло чашата, та



цялата наказателна машина е била впрегната спешно



да изпревари деня, в който той ще се сдобие с имунитет за наказателно преследване. Ако не беше кметската интрижка, едва ли някой щеше да обърне внимание, че дал без пари да се ползва военният басейн за развъждане на пъстърва. И това е големият цинизъм.

С дела като тези прокуратурата вече затвърди положението си на постоянен играч в предизборните кампании. Вече изглежда невъзможно да има избори без нея. Тя или ще образува проверки и ще повдига обвинения на неудобни кметове, или ще си затваря очите за удобните. Няма гаранция, че ще спрат да се надуват балони като констинбродските бюлетини, които ще се спаружват в съда. И всичко това ще се случва без никой в държавното обвинение да понесе отговорност за безобразията. Колкото до обезщетенията на ощетените - те, разбира се, ще се плащат все така от данъкоплатците.