ВИЗИТКА: Д-р Митко Василев е главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). От 1993 г. той ръководи Представителството на германската икономика в България, а от 1995 г. - Деловия клуб на германската икономика. Двете организации са предшественички на създадената през 2004 г. ГБИТК. От 2003 г. е и представител на Бавария в България. Завършил е специалност "Външна търговия" в Икономическия институт в Берлин, бил е задочен аспирант. Василев е преподавател във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към ТУ София.
- Г-н Василев, последният ни разговор беше преди 2 години, но сякаш трудностите пред инвеститорите и сега са същите - бюрокрация, корупция, работа на съдебната система. Промени ли се нещо според Вас?
- Да, има промяна. Бизнес средата се развива и няма как да остане на едно ниво. В сравнение с преди две години се надявам, че нещата вече постепенно намират правилния курс, най-малкото защото интересът към България започва да се съживява. Ние решихме един междудържавен проблем - с държавната гаранция на компанията "Кльостерс". В началото на годината Германия възстанови гаранциите си за инвестиции у нас, след като случаят беше разрешен след дългогодишни преговори. Сега вече има зелена светлина за държавна гаранция за всички немски фирми, които биха искали да дойдат и да инвестират в България. Проблемът с немските държавни гаранции съществуваше от 2009 г. и пречеше на фирмите.
Освен това сега постепенно започнаха да идват и повече делегации, които се интересуват от възможностите за работа у нас. Една от последните такива бе начело с икономическия сенатор на Хамбург Франк Хорх. Очакваме и посещение от Бавария. През октомври общо 20 баварски фирми от автомобилостроенето, машиностроенето и информационните технологии ще посетят страната ни, за да се срещнат с потенциални български партньори. Това са само някои от показателите, че има промяна и се върви напред. Интересът към България постепенно се възвръща.
Проучванията, които правим обаче, показват, че България има и много недостатъци. Сравнявайки се с останалите страни от Централна и Източна Европа, които едновременно с нас провеждат анкетата, е интересно да видим къде сме ние. Един от традиционните въпроси, който задаваме на фирмите - членове на камарата, е: "Ако отново имате възможност да инвестирате в България, бихте ли го направили"? Показателно е, че 88% отговарят с "да", а 12% - с "не", което е много добър резултат. Ако погледнем обаче като цяло всички 16 страни в проучването, сред които сме и ние, се оказва, че доста държави са преди нас, а ние сме по средата. С други думи - има още много работа, която трябва да се свърши в интерес на инвеститорите.
- Защо не успяваме да решим тези проблеми, при положение че винаги са изтъквани като приоритет в работата на дадено правителство. Кабинетът "Борисов" и икономическият министър Божидар Лукарски не правят изключение.
- Част от проблемите остават едни и същи през годините. Това е и мнението на немските фирми. В последно време обаче намаляха оплакванията от трудности, свързани с бавенето на някакви документи. При плащанията също - има фирми, които се оплакват от забавяне при определени договори, но като цяло държавата се издължава. Забавянето на плащанията към немските фирми и организации не е в интерес на страната. Когато има такива случаи, самите германци се чудят как е възможно парите да се бавят, при положение че самата държава е поела даден ангажимент. Преди време тези ангажименти се изпълняваха със закъснение, но сега нещата се промениха и скоро не сме имали такива оплаквания.
Важно да се отбележи е, че имаме политическа стабилност. Фирмите поне по този показател вече не са толкова притеснени. Само допреди няколко месеца или година този въпрос също беше сред основните трудности за компаниите и ги караше да се замислят искат ли да правят бизнес в България при тази политическа несигурност. Сега може би сме на правилния път - няма предсрочни избори и турбуленции.
- Кризата с КТБ също отшумя...
- За нея все по-малко се говори, въпреки че беше един голям препъникамък за фирмите. Напоследък забелязваме, че и нови немски фирми започват да проявяват интерес и да идват у нас - в Божурище и в индустриална зона Раковски например. Постепенно започваме да се движим напред, малко по малко, независимо че ако погледнем статистиката, нещата са по-различни. За миналата година имаме отлив на германски инвестиции. Това се наблюдава за втори път след 2011 г., когато имахме минус 45 милиона лева. По данни на БНБ за 2014 г. немските инвестиции са минус 275 млн. лева.
- Това е огромна разлика. Откъде идва, след като твърдите, че доверието на немските инвеститори се връща?
- Не бих казал, че немските инвеститори са тръгнали да напускат България. Има, разбира се, и случаи на големи фирми, които решават да преместят бизнеса си, защото условията тук вече не ги устройват. Е.ОН, медийната група ВАЦ са примери в това отношение. Не бих определил отрицателните стойности при немските инвестиции като изтегляне на германски компании от България. Най-често става въпрос за кредити, които фирмите връщат към централите си.
- В този смисъл отливът на инвестиции невинаги е нещо толкова лошо. Ако говорим за връщане на кредити, то по-скоро означава стабилност на фирмите.
- Да, така е - погледнато от тази гледна точка. Не смятам, че това е притеснителен сигнал, защото се надявам, че тази година ще обърнем посоката и ще имаме прираст на немски инвестиции в България. Радостното е, че продължаваме да се движим от рекорд към рекорд в сферата на търговията. През миналата година двустранната търговия е за 5.9 млрд. евро, което е рекорд в историята - никога досега търговският обмен не е достигал такива нива. Лек застой и малко връщане назад от около 3% имаме през 2014 г. при българския износ за Германия и нарастване от около 25% на вноса от Германия.
Това е нормално - Германия е по-мощната икономика. През 2013 г. имахме положително търговско салдо, което не се беше случвало от 1942 г. насам. Макар и с малко, тогава българският износ към Германия е изпреварил вноса от Германия. Ако погледнем данните за полугодието на настоящата година, в момента стокообменът е около 3.2 млрд. евро. Така че ако продължаваме със същите темпове, до края на годината може да очакваме поредния рекорд и да счупим границата от 6 млрд. евро.
Надежда ми дава фактът, че търговията в края на годината се оживява повече. Ако най-големият внос го имаме от Русия заради горивата и суровините, то Германия е най-големият ни пазар за износ на български стоки и услуги. А сега предстоят и много панаири. На изложението на хранително-вкусовата промишленост "Ануга" в Кьолн през октомври тази година ще участват 80 български фирми. Също през октомври т.г. на най-голямото европейско изложение за недвижими имоти и инвестиционни проекти "Експо Реал" в Мюнхен за пореден път ще има общ български щанд, на който наши фирми ще представят своите логистични проекти. Участието на български фирми на изложения в Германия е не само врата към местния, но и към световния пазар. А Германия е световен лидер в панаирното дело.
- На тези панаири говорите с много потенциални бизнес партньори за България. Какво Ви казват те? Какво знаят за нас?
- Те са любопитни да разберат как се работи у нас. Често пъти имат техни познати или дори конкуренти, които вече са на пазара, и от тях знаят, че условията са добри. Най-добра представа обаче компаниите придобиват, когато дойдат на място, защото могат да се убедят във възможностите на страната ни със собствените си очи. А ние ги уверяваме, че са желани тук, и им помагаме с контактите - с министерствата, с Агенцията за инвестиции, с потенциални партньори - български фирми, с които те могат да работят.
- А как им обяснявате протестите на бизнеса? Последния път камарата подкрепи недоволството на работодателите заради скъпия ток, ще го направите ли и сега?
- Засега не фигурираме сред протестиращите. Фирмите, обвързани с енергийния пазар, в камарата са обединени в една от единадесетте ни специализирани комисии и съвети. Нашата специализирана комисия по енергетика не се е произнесла още. Но ние непрекъснато сондираме мненията на нашите членове. Бизнесът иска предвидимост, да няма резки колебания в политиките. Това важи за всички фирми, независимо дали са български, или не.
|
|