Интелектът е една изключително забавна придобивка, която прави животното, наречено "човек" - ако не по-голямо животно от останалите, то със сигурност много по-различно. Интелектът е този, който го кара да брули орехи с прът, да ловува с остри камъни, да опитомява животни и да чопли земята. Благодарение на интелекта човекът започва да стопанисва планетата, на която се е самоосъзнал, и да извлича от нея полза за себе си.

Да си представим една голяма пещера. В нея живеят най-различни питекантропи с жените и питекантропчетата си. Има велик ловец, упорит земеделец и трудолюбив скотовъдец. Има готвач, кожар и дърводелец. Има даже и един малко откачен питекантроп, който рисува с изпражнения от прилепи по стените и си тананика под нос някаква монотонна песничка. Другите не виждат полза от него, но свиват рамене и го хранят, защото рисунките и песничките ги забавляват.



Всичко върви много добре



Пещерата процъфтява и прелива от блага. Тези блага в един момент започват да привличат крадливи катерици, глигани, мечки и други питекантропи от съседни и не така процъфтяващи пещери. Тогава нашите се събират и решават: част от питекантропите няма да се занимават с друго, а ще пазят реда вътре в пещерата и ще защитават натрупаните блага от набези отвън. Така се раждат полицията и армията.

Обаче на тези нови служители не им остава време да ходят на лов, да чоплят земята и да опитомяват диви говеда. Как да се прехранват? Тогава великият ловец казва: "Аз ще отделям част от улова си, защото те работят в мой интерес". "Аз пък ще давам зърно и плодове" - казва земеделецът. "От мен млякото" - включва се и скотовъдецът. Така се раждат данъците.

Кой обаче ще събира данъците - това си е работа? "Аз ще ги събирам" - казва дърводелецът и започва да ги събира. Но скоро вижда, че събирането на данъци поглъща цялото му време и той не може да се занимава с дърводелство. А той иска да е дърводелец, за това е роден. Другите също не се наемат, защото и те са родени за нещо по-смислено от събиране на данъци. Тогава решават. Минават по ъглите на пещерата, където се скатават всевъзможни безделници и питекантропи втора ръка, събират ги и им казват: "Така и така, от вас друго не става, затова вие ще събирате данъците. Част от тях можете да задържате за себе си, за да се прехранвате". Така се ражда данъчната администрация.

Данъчната администрация е несъществена част от обществото, която събира доброволните вноски на съществената част от обществото, онази, която създава благата. Питекантропите решават данъците да се грижат и за онези, които не могат да създават блага, но все пак се нуждаят от тях.



Така се ражда социалният сектор



Много скоро обаче до онези, които не могат да създават блага, се нареждат и тези, които не искат да създават блага, но искат да ги ползват с ревностната вяра, че им се полагат по право. Девет десети от питекантропите вече не ходят на лов, не опитомяват говеда и не чоплят земята, а извършват някакви изключително "важни" обществени функции за благото на цялата пещера. Ето така пък се ражда държавата. Противно на стотиците сложни дефиниции, държавата не е нищо повече от организация за събиране на данъци. Модерната държава не ги събира, за да доставя публични услуги (тя прави това от немай къде), а за да възпроизвежда себе си. Който владее държавата, който по някакъв начин се закачи за държавната власт, той ще ползва блага по право, без да се очаква от него да ги произвежда.

На този фон през изминалата седмица нашата държава ни представи поредните си виждания за пакетни промени в данъчното законодателство.

Всъщност това не бяха точно виждания, а по-скоро халюцинации, но тяхната неадекватност не се дължи на слабото желание на държавата да прибира повече данъци, а на бездарието й да облече това желание в достатъчно меки и популистки форми. Държавата има един-единствен фетиш - да се пълни бюджетът. Чрез него партиите се възпроизвеждат пряко (субсидии) и косвено ("обръчи" от фирми и обществени поръчки). Чрез него властта провежда политиките си. Най-накрая - чрез него съществува, набъбва, пъпли и нараства целият т. нар. "бюджетен сектор", който с времето се превръща във все по-решаващ електорален фактор. Забелязали ли сте как всяко следващо управление идва на власт с обещанието да съкрати администрацията, но след всяко следващо управление администрацията излиза още по-многобройна?



Фетишът за пълнене на бюджета



е станал нещо толкова естествено, че държавата даже не се постара да представи идеите си като нещо друго. Да вземем идеята общините да събират допълнителни 2% данък от доходите (слава Богу, видяха колко груба и нагла е тя и сами се отказаха от нея, но тя продължава да е показателна за мисленето). Това не е нищо друго освен поголовно увеличаване на данъците върху населението и бизнеса. Трудно ми е да повярвам, че ще има община, която да пропусне да събере 2% данък, когато държавата й дава тази възможност. Ама щяло да има хора, които нямало да могат да плащат по-големите данъци. Нищо, нека! Много по-лесно се управлява човек, който дължи нещо или е в някаква крачка. Искаш европейско финансиране? Нъц! Не си си платил данъците!

Бюджетът също щеше да е на далавера от тези 2%, защото следващата стъпка на държавата (изненада!) със сигурност щеше да бъде да намали субсидията на онези общини, които започнат да събират. И какво щеше да се получи? Общините нямаше да станат по-богати, но правителството - да.

Забогатяването на правителството ще бъде единственият резултат и от увеличаването на акцизите. Даже са го сметнали - 71 млн. Много отдавна акцизът не е, както го е виждал Адам Смит, наказателен данък върху вредни и непристойни стоки и услуги, а най-обикновен рекет. Акциз се налага на неща, които хората очевидно няма да спрат да потребяват. Например, гориво за отопление -



този акциз иска да вдигне държавата



Може да прозвучи популистко, но ако болниците, училищата и детските градини започнат да плащат по-скъпо отопление - и то не защото горивата са поскъпнали, а защото държавата е решила да брули по-голям данък, - кой е на далавера? Обществото? Човекът? Или правителството. Нормално е да има или само данък върху оборота (респ. ДДС), или само акциз. Но днес открито си ги има и двете и хората вече не се питат защо. Не питат, защото знаят - все по-малко питекантропи ходят на лов и чоплят земята, но пък трябва да изхранват все повече, които не ходят и не чоплят.

За мен обаче хитът бяха "разумните методики". Идеята на националния ковчежник наистина е трогателна. Според него, ако имам служебен компютър или мобилен телефон, то със сигурност на тях върша и лична работа, например, докато преглеждам счетоводството, правя справка с прогнозата за времето през уикенда, когато очевидно няма да се занимавам със стопанска дейност. За второто държавата не се чувства длъжна да ми възстанови ДДС. Особено ако моята "методика" не е достатъчно "разумна". Разбира се, данъчните ще получат неофициални, но достатъчно категорични инструкции да не признават методиките за "разумни" (освен на определени хора и фирми) и така държавата не само ще ни обрули с допълнителни данъци, но



ще ни открадне и онова, което ни дължи,



без олигархията да е засегната. Друг е въпросът, че държавата е длъжна да възстановява ДДС, без да пита, защото тя възстановява надвзет ДДС, който не й се полага. Но държавата шикалкави и прибягва до всевъзможни селски хитрини, за да прибере онова, което е нейно, но да не даде това, което дължи. Никак не е джентълменско от страна на държавата.

Но както и да е - това са подробности. Исках да кажа, че човекът е деградирал и се е развратил, откакто е излязъл от пещерата и е престанал да бъде питекантроп. Може да е стъпил на Луната и на чип, по-малък от младежка пъпка, да е способен да събере цялото съдържание на Александрийската библиотека, но е обърнал гръб на истината и честта. Нашият финансов министър не показва нищо ново под слънцето. Изваден от дъното на пещерата, той иска да яха онези, които са го извадили, и трябва да признаем, че му се получава - на него и на тези като него, които вече са смазващо мнозинство. Но това е положението, щом сме толкова умни и способни да произвеждаме излишък, който трябва да се преразпределя. Мисля, че не бива да се сърдим на никого освен на собствената си интелигентност и креативност. Но заедно с това не спирам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.