Може би малко по ирония на съдбата в немския град Инголщад миналата седмица се състоя традиционният 23-ти Международен археологически лимесконгрес. Казвам ирония, защото някога територията на днешна Германия е била обикновена провинция на Рим. Днес ролите са сменени. Бившата периферия е център на Империята, мотор на Европейския съюз, а още и... най-желаната дестинация на народите от цял свят. Ако някога благоденстващият и велик Рим е бил наричан "миража на Юга", то сега с чиста съвест можем да наречем Германия "миража на Запада".

Лимес (limes) в превод от латински означава "линия" "охранявана зона", "ограждение", а също и териториалната граница на Римската империя. Лимесът е бил като живо същество - появява се, расте и укрепва, променя се, придвижва се и в крайна сметка бива разрушен и безпощадно унищожен от варварските народи.

"Темата за границите в Европа е много актуална в момента поради бежанската вълна и драматичните събития, свързани с нея", сподели при откриването на конгреса д-р Клаус М. Хюсен, един от организаторите и домакините на мероприятието.

Още на първото заседание нашият представител, директорът на Археологическия институт и музей при БАН доцент Людмил Вагалински отнесе бурни овации. В ръцете си той държеше екземпляр от току-що отпечатания книжен том с докладите на предишния Лимесконгрес, проведен в Русе, България, през 2012 г. "Това събитие бе от изключителна важност за България, за българската археология и наука", сподели Л. Вагалински по-късно в една от паузите. След толкова години немилост и безпаричие българската археология отново можа да излезе на международната сцена, да получи полагащото й се внимание и признание сред чуждестранните учени.







- Доцент Вагалински, днес често се правят аналогии между наплива на бежанци в Европа и набезите на варварите, които ликвидират Римската империя. Говори се дори за ново Велико преселение на народите. Вие като учен - историк и археолог, съгласен ли сте с такова сравнение?

- Ами да за съжаление, защото Великото преселение на народите, което започва с нахлуването на хуните в Европа, е предизвикано от военна интервенция. Хуните нахлуват в посока югозапад и удрят няколко племена - първо алани, после готи. Те унищожават мирния им живот, целия им свят, в резултат на което голяма част от тези племена започват да търсят нови земи, закрила, спокойно и уредено съществуване някъде другаде. Римската империя. Аланите и готите опитват да минат Долен Дунав на територията на днешна България, и то по съвсем мирен начин, като бежанци. Било им е трудно, имало е глад и мизерия, римските власти не са се отнасяли добре с тях. Римляните закъсняват. Те пропускат бежанските потоци по малко, както правим и ние. Но в същото време не им създават подходящи условия за живот. Дори се опитват да ги поставят под натиск, да ги изнудват. Така постепенно се акумулира недоволство и се стига до избухването на въстание. В същото време отвън нахлуват въоръжени формирования на други племена - остготи, алани. Пресичат Дунав и се присъединяват към вече уседналите в днешна България бежанци. Недоволството, въстанията и новите въоръжени орди разбиват императорската армия. Римската армия претърпява ужасно поражение при Адрианопол през 378 г. от н.е. в един горещ ден, 9 август. Стига се до там, че император Валент е убит. Тези драматични събития водят до драстични промени в държавата и в крайна сметка Римската империя е поделена на Източна и Западна. До обединение не двете части се стига едва 1500 години по-късно.

- И сега ли така ще се развият събитията?

- Не казвам, че точно такъв сценарий чака Европа сега, но за съжаление има доста тревожни аналогии. В сегашния случай преселението на тези огромни човешки маси е предизвикано от военните действия в Близкия изток и Северна Африка. Непоносимо е да се живее в състояние на война, на която не й се вижда краят, непоносимо е да не можеш да изхраниш семейството, да не можеш да се движиш спокойно по улицата, да не можеш да планираш и управляваш живота си, бъдещето си. Да, сравнението с историческите факти е много тревожно.

Но нека дам още една аналогия, от по-късни времена. Византийската империя губи Мала Азия, сегашния Анадол, след поредица от недопустими грешки. Една от най-значителните от тях е, че спира да подкрепя икономически пограничното население в Мала Азия, т. нар. акрити. Те имат свои въоръжени сили и докато се ползват с финансовата и моралната поддръжка на централната власт, всичко е наред. Акритите успяват да възспрат селджукските турци и техните въоръжени отряди. Но когато централната власт решава, че няма повече средства за съюзниците си, т.е. за поддържане целостта и устойчивостта на границата си, Византия се оказва де факто със застрашена територия. Селджукските турци нахлуват в земите й, а след битката при Манцикерт през 1071 г. от н.е. Мала Азия вече не е в териториалните й владения. Няколко века по-късно Византия губи и собствената си независимост. Процесът трае дълго, но началото му е свързано до голяма степен с лошо охраняваната граница.

- Ако съвременните политици познаваха по-добре историческите факти, може би щяха да се отнасят към сегашните събития по друг начин или щяха да реагират по друг начин. Какво според вас може и трябва да се направи, за да не се стига до разпадане и крах на днешна Европа?

- Това, което ме тревожи в момента, е неадекватната реакция по отношение на бежанската криза - както от страна на Центъра в Брюксел, така и от страна на големите и влиятелните държави. Става дума за ядрото на Европейския съюз - Германия, Франция, Великобритания. България е един лимес, една гранична зона за Европа, нека си кажем откровено. И ако Европейският съюз е някакъв вид подобие на Римската империя, нека кажем какво е важно за лимеса през призмата на историята. Хората по периферията се чувстват добре, ако центърът е силен, ако има ясна политика и се грижи за своята граница. В момента, в който центърът отслабне икономически или по някаква чисто субективна причина, не взема правилните и навременните решения, лимесът рухва и хората там страдат. И ние, българите, сме в това отношение на предна линия.

Обръщайки се към фактологията на миналото, виждаме, че ако държавата се забави и не реагира своевременно и адекватно, ако остави безконтролно да бъде пресичана границата й, ще се стига рано или късно до фатални последици. Докато ЕС си позволява да не се централизира по една или друга причина, да няма на практика общи въоръжени сили, да разчита само на армията на САЩ, реакциите й ще са мудни и цялата структура ще е на практика силно уязвима. В момента се сблъскваме с един проблем, който можеше да бъде решен превантивно много по-рано. Сега вече нещата изглеждат застрашително.

Смятам също така, че без равнопоставеност не само в задълженията (напр. при разпределянето на квотите с бежанци), но и в правата, облагите и изгодите Европейският съюз няма шанс да просъществува още дълго време. Колкото и това да не се харесва на силните в ЕС, нещата не могат да вървят добре, ако едни печелят от общия пазар и се чувстват финансово добре, а други едва връзват двата края. Не може нещата да са добре, ако част от страните не допускат останалите да участват реално във вземането на политически и икономически решения. Не може да има двойни стандарти, не може да има клуб на привилегированите и на ощетените. Разпадането на Европейския съюз няма да доведе до нищо добро за никоя страна в Европа. Ние сме свързани.