Проектобюджетът ни за 2016 г. е 143.5 млрд. евро. Това се равнява на по-малко от половината на бюджета на Белгия, на по-малко от половината на бюджета на Австрия или 80 евроцента на ден за всеки европеец. Това в Брюксел е половин чаша кафе, в Люксембург не е дори и толкова.

С тази бърза сметка председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер онагледи ограничените възможности на европейския бюджет на фона на бежанската криза - тема номер едно в дневния ред на Европа в последните месеци. На организирана по инициатива на заместник-председателя на ЕК и комисар за бюджета Кристалина Георгиева конференция, посветена на ефективността при планирането и изразходването на бюджета на ЕС, Юнкер в прав текст обяви за смехотворни пазарлъците в ЕС около разпределението на 120 000 бежанци на фона на размаха на кризата, като в същото време се опита да приземи високите очаквания, с които е натоварен съюзът.

Умението на Юнкер да превежда и приближава бюрократичен Брюксел до хората е признат факт, а макар и мудно и с голямо закъснение ЕК все пак се мобилизира. След поредната извънредна среща на върха Европейската комисия обяви пакет от извънредни мерки и солидно допълнително финансиране, което ще доведе до актуализация на бюджета на ЕС и за 2015, и за 2016 г. Бавното задвижване на бюрократичната машина обаче за пореден път насочи фокуса към слабите места в управлението на бюджета на съюза и ще налее масло в политическите дебати при предвидения в края на 2016 г. междинен преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. От коментарите на водещи финансови фигури в ЕС стана ясно, че старото



противопоставяне между страните донори и страните получатели



ще бъде подновено с пълна сила.

Бежанската криза и колосалните извънредни разходи, с които тя ще натовари и общия бюджет на ЕС, и бюджетите на страните членки, отново извадиха на дневен ред въпроса за начина на планиране на приоритетите в ЕС и прекомерните ограничения, които връзват ръцете на съюза във време на криза. Бюджетът на ЕС е планиран за 7-годишен период, с вече одобрени годишни разходни тавани за всяка една от финансираните политики. Това ограничава сериозно възможностите за размествания. На този фон делът за финансиране на политиката в областта на "Сигурност и гражданство", откъдето идват парите за миграционната политика, възлиза на скромните 2% от общия бюджет на ЕС до 2020 г. За 7 години за тази политика ЕС е гласувал 15.7 млрд. евро. Извън тази сума бюджетът на ЕС разполага и с други резерви, както и с програми, свързани с подкрепа на трети страни, но числото е показателно. За сравнение делът на политиката по сближаване, която е в полза на догонващите страни в съюза, е с 34% дял в общия бюджет на ЕС, за пазарна подкрепа и преки плащания в земеделието отиват 29%. Дори и картината да бе обратната, възможностите на ЕС са силно ограничени. Показателно е сравнението само с една от държавите членки - Германия. След новината за квотите германският канцлер Ангела Меркел обяви намерение да завиши бюджета на Германия за бежанци с допълнителни 6 млрд. евро, като допусна извънредните разходи да скочат до 10 млрд. евро.

В изказването си на бюджетната конференция финансовият министър на Германия Шойбле бе категоричен, че на този фон Европа трябва да сложи край на историческото финансиране на тези сектори и да пренареди приоритетите си, като



насочи парите към дейности, които не заместват националното финансиране,



а имат ясен европейски принос. "Такива са единният цифров пазар, енергийната политика и в контекста на кризата с бежанците явната нужда от повече активност в областта на външната политика", коментира Шойбле. Той допълни, че Германия ще настоява финансирането да бъде обвързано задължително и с отправяните ежегодно към страните членки препоръки за реформи. Това не се приема от държави, които догонват. Тази позиция бе ясно изразена от финансовия министър на Полша Матеуш Шурек, който изтъкна, че ако препоръките ще се обвързват с финансирането, не трябва да бъдат насочени към въпроси, свързани с националната политика.

На фона на ограничен като размер и гъвкавост бюджет Брюксел се ориентира към осигуряване на финансиране чрез специални фондове, които обаче разчитат и на допълнителен принос от държавите членки. Европа вече обяви създаването на доверителен фонд за Африка, който ще бъде финансиран от ЕС с 1.8 млрд. евро. До момента само две държави са заявили намерение да осигурят пари за него. На държавите членки се разчита да допринесат и за друг регионален фонд - за подкрепа на трети страни, приемащи бежанци от Сирия. Тук ЕС обещава финансиране от над 500 млн. евро до края на годината, а от държавите членки се очаква да допринесат със същата сума и фондът да нарасне до 1 млрд. евро. По тази линия ЕС планира да осигури средства и за обещаната извънредна подкрепа за Турция. За приоритетно финансиране на Турция настоява и България. На този фон България настоява да бъде третирана като Гърция и Италия и натъртва на факта, че страната ни е силно засегната от бежанската криза, а е и извън Шенген. Възможно е това да бъде използвано като елегантно извинение от страна на България да не участва с предоставяне на допълнителни средства за справяне с кризата.