Скорошната трескава дипломатическа активност на Саудитска Арабия разпали клюките. Сондажите в Москва накараха много хора да вярват, че затоплянето на отношенията между краля и Путин е неизбежно. Въпреки това, докато всички очаквахме да бъде обявена официална държавна визита в Москва, кралството обяви друго пътуване - до Вашингтон.

Това изненадващо събитие е показателно за политиката на Рияд спрямо великите сили - ангажименти с възможно най-много актьори и търсене на подкрепа за приоритетите за сигурността във време на хронична регионална нестабилност.

Макар да изглежда, че връзките на кралството са доста непостоянни, това всъщност отразява начина, по който държавата се стреми към статута на издигаща се сила, както и начина да защитава интересите си в един несигурен свят. Важно е да се запомни едно нещо:



САЩ още са най-важният съюзник на Рияд,



независимо какво обещават руснаците или който и да е друг.

САЩ са единственият гарант на сигурността и стабилността в Залива, както и единствената глобална сила с достатъчно военна мощ и дипломатическо влияние, способна радикално да промени курса на глобалните събития, ако пожелае. Това е неоспоримо въпреки всички проблеми, изникнали между Рияд и Вашингтон. Фактът, че сегашният президент нито може, нито желае да използва цялата американска сила, е по-скоро отражение на променящите се приоритети, отколкото неспособност на държавата.

Всъщност саудитските притеснения се дължат именно на това, и то с основание. Рияд отдавна знае, че САЩ могат да направят повече за стабилизирането на Близкия изток, ако пожелаят. Вашингтон обаче заема слаби политически позиции по въпроси, които са критично важни за Саудитска Арабия, а това учудва саудитците.

Нещо повече - САЩ действат по начин, който противостои на саудитските интереси - от провала на израелско-палестинските преговори до провала да сдържи Иран в Сирия и Ирак. Според Рияд това не са действия, предприети от необходимост за САЩ, а просто избори, които дават сигнал на Саудитска Арабия, че на Вашингтон вече не може да се вярва безусловно.

Визитата на крал Салман обаче трябваше да покаже, че поддържането на стратегическото партньорство е важно и че то е главният ангажимент на Рияд извън Съвета за сътрудничество на страните от Залива.

Интересен е и контрастът между начина, по който Саудитска Арабия и Израел изразяват недоволството си. Саудитците предпазливо приветстваха инициативите, насочени към Иран, като пазеха негативните си мнения за личните разговори. Като изключим няколко редакторски статии в "Ню Йорк таймс" и други англоезични издания, Саудитска Арабия разбра, че е по-добре да подкрепи Вашингтон за ядреното споразумение и да поиска по-сериозна подкрепа по други теми. За разлика от Израел недоволството на Рияд бе показано като едновременно с това бе демонстрирано и



фундаментално уважение за президентството на САЩ





Между Рияд и Вашингтон може и да има трудности, но президентите идват и си отиват и след две години една по-различна администрация може да влезе в Белия дом. Последното нещо, което Саудитска Арабия иска, е перманентно разваляне на отношенията.

Сега е ключово Рияд да убеди американските държавници, че Саудитска Арабия повече ще действа, за да защити интересите си в региона, и няма да иска разрешение от Вашингтон. В замяна на мълчаливото съгласие на саудитците за Иран Вашингтон трябва мълчаливо да се съгласи на една по-изтъкваща се Саудитска Арабия. Това е сделката, която Рияд не просто иска, а очаква.

Новата посока в отношенията вече влияе върху региона. Подкрепата на САЩ за водената от Саудитска Арабия операция в Йемен дойде под формата на тиха логистична подкрепа и координация. Вашингтон абсолютно подкрепя войната и не казва почти нищо за увеличаващите се цивилни жертви и трагичната хуманитарна цена на шестмесечния конфликт.

Саудитците играят дори по-важна роля в Сирия като брокери на споразумения и посредници между различните столици. У дома си те държат на факта, че



Башар Асад е главният проблем



Решение, което не включва свалянето на Асад, за тях не е решение изобщо.

Западните изявления за премахването на Асад от власт също се засилиха в последните седмици. Западните държави бяха се фокусирали върху възхода на "Ислямска държава", но непрекъснатият натиск от Залива остави въпроса за сирийския президент на масата за преговори.

Важно е да отбележим, че Саудитска Арабия не иска картбланш да навлиза в други държави - кралството в крайна сметка е наясно с ограниченията на властта си. Ако не беше така, вероятно Ирак щеше да е по-нагоре в новия дневен ред. Но след 2003 г. Рияд знае, че това е битка, която не може да спечели. Това, което иска обаче, е отношения, в които американците разбират, че ако не играят ролята на хегемон в региона, Рияд ще го направи. И резултатите може да не са угодни на Вашингтон.