:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,667,879
Активни 759
Страници 10,444
За един ден 1,302,066

15 души в гарсониера – така “преборихме” изборния туризъм

Проблемът е реален, но срещу него се изправи смешен плач
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Реално половината български роми живеят в паянтови постройки, и то много души на малка площ и без да има нужда да се преселват заради изборите.
В средата на май Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува статистика с движението на населението според настоящ и постоянен адрес. Поводът - опасността от изборен туризъм. За местния вот този път има уседналост от 6 месеца, което чрез сравняване на регистрациите до месец април (тази и миналата година) дава възможност да се проследи проблемът.

Данните на МРРБ бяха твърде любопитни. В област Видин населението нараства почти 6 пъти, в Кюстендил - 3, в Монтана - 2. Общини като Трекляно, Грамада, Бойница, Ружинци, Борован, ударници в обезлюдяването, изведнъж се оказа силно привлекателни за новодомци. Неправителствени организации реализираха проекти, преписвайки данните на МРРБ, шумно биха камбаната "изборен туризъм". Партии се провикнаха "Откраднаха вота!", медии направиха драматични репортажи от гореспоменатите общини - известиха за 7, 8,10 пъти (!) увеличени избиратели за година. В парламента започна обсъждане на промяна в закона за гражданската регистрация, а във всяка област се сформира комисия, която да заличи нередовните регистрации.



Равносметката от цялата тази забавна залисия



е следната: общо за страната 1724 нарушения, т.е. малко над 1% от всичките 131 000 нови регистрации; в Трекляно - 17; в Бойница - няма; Ружинци - няма; Борован - 15; в Грамада има - 238, също в Макреш (108) и Първомай (100). Реално другаде липсват.

Днес по темата цари тишина. Комисиите приключиха с проверките, депутатите заживяха с чувството, че са си свършили работата, неправителствените организации няма какво друго да препишат, медиите хукнаха по нововъзникнали теми. Не е ли забавно, че липсва изборен туризъм в някои от най-коментираните общини? Как тъй се оказа, че след цялата дандания едва 1% са нарушенията? Лично според мен суматохата бе конюнктура и глупост. Ако някой наистина се вълнува от изборен туризъм, щеше да направи елементарното усилие да види откъде идва този 1% и да препоръча съответните мерки. Впрочем, мярката е една, проста, лесно видима и именно неглижирането на такава очебийност говори за имитация на усилия.

Вие вероятно мислите, че проблемът е в комисиите, които на място извършиха проверките на регистрации - затваряли са си очите. Нищо подобно. Кучето е заровено в това, което трябва да проверяват. Комисиите проверяват съгласно закона за гражданската регистрация. В същия гръмко новопроменен закон пише, че "лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес (..), не може да надвишават двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище". Но не "двукратният брой" е таванът. Когато "жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището". Т.е. таванът е три пъти.

Вероятно забелязахте, че се появява ключов словесен конструкт "лица, които обичайно могат да обитават жилището". Т.е. таванът е три пъти над такива лица. Но кои са тези лица? Що значи "обичайно" да обитават жилище? Според закона на едно лице трябва се падат "не по-малко от 10 кв. м жилищна площ", т.е. един човек върху 10 кв. м - това е "обичайното обитаване". Сега да влезем в реалния свят - от закона излиза, че в гарсониера от 40 кв. м спокойно може да се настанят 8 души. Но могат и 12,



ако са сватове, роднини, братовчеди



и етърви според посочените родствени линии. Ако малко разширим гарсониерата, или се пренесем в една скромна едноетажна селска къща, то в 50 кв. м ще могат да се регистрират 15 души.

Познайте кой има склонност да живее с родата на един адрес. Познахте - ромите. А уж те са основният проблем, уж тях щеше да удря законът. Дадох пример с 50 кв. м. Нали знаете, че на практика селските къщи са доста по-големи?

Нека още малко се поразходим из нормативните текстове. 15 души върху нашите 50 кв. м е позволено да регистрирате, 16 - не. Но тези 16 спокойно може да ги "разхвърляте" на два адреса със същата квадратура. Или на три, четири, без значение от големината. Т.е. ако сте заможен оправен човек, мераклия за власт, отделили сте съответния човешки и паричен ресурс, тия ограничения от "10 кв. м обичайно обитаване" въобще не са ви проблем. Спокойно бихте разквартировали примерно в Бойница сто души на 6-7 адреса, а после наволя ще се смеете на целия новоприет закон, както и на шумните "тревоги " по откраднатия вот. "Нов закон спира изборния туризъм" - това е реално медийно заглавие, не е ли смешно наистина?

Много от изборните заселници биват регистрирани в почти паднали, рухнали селски къщи. Но "рухването" е субективна категория. На една постройка покривът може да тече, по стените да зеят дупки, покъщнината отдавна да е изнесена...



Не стават за живеене



Но това не значи, че в нея не могат да бъдат регистрирани хора, защото законът въобще не третира подобни условия на живот. Той не ги разглежда, следователно на такива адреси също може да се вписват жители. Пък и наистина е субективно - реално половината български роми живеят в точно такива паянтови постройки; ако законът въведе изисквания за "нормално живеене", то те следва да се простят с домовете си.

Всичко това е единият проблем - законът. Има и друг проблем. Бях в Трекляно. Посетих селото по друг повод, но тъй като едноименната община е сред челниците по нови регистрации, се поинтересувах от тях. И какво се оказа - огромна част от промяната на адреса е



направена доброволно, не от роми



Хора, родом оттам, виладжии, роднини вземат треклянски адрес (правено е и по-рано, дела се водеха). Не само законът не ги лови, ами си имат и мотив - чрез голямата бройка избиратели да докажат, че от общината има смисъл, да не бъде закрита (реална угроза в обезлюдяващите региони). Но това пак е изборен туризъм. Мнозина от местните се оплакват: "Някакви софиянци и кюстендилци идват за ден, определят ни властта, после я ги видим, я не". Изборен туризъм е и защото тази организация по "законно набиране на избиратели" се извършва от настоящата общинска администрация, следователно - в нейна полза.

Всъщност цялата тази работа с изборния туризъм е стара колкото българската демокрация. Стигаме до третия проблем, почти идентичен с горния. Преди години няколко кметове на варненски общини чистосърдечно признаха, че стимулират регистрацията. Мотивът им звучеше така: "Имаме много хора, които са тук цяло лято, а и всеки уикенд. Реално през половината година са при нас, но са регистрирани във Варна. Ползват при нас услуги, затова се мъчим да ги убедим да се запишат тук". Това, което спестиха кметовете, е, че кампанията по въвеждането на тази справедливост тече винаги преди избори и естествено, съпровожда се с новопостроени чешмички, пейки, градинки. Важното за нас в случая е, че и тази регистрация е законна, но тя също е изборен туризъм.

Така че възможностите нещо нередно да стане напълно законно, са огромни, а и понякога зад нередностите се крият благородни в известен степен мотиви. И именно



в този прозорец от позволено-непозволено, честно-нечестно



се промъкнаха сега хиляди изборни туристи. Мнозина от тях стават такива с убеждение и съвест, а другите - насила закарани и подлъгани, са неуловими от калпавия закон. И понеже единственото решение може да бъде законово, ето го предложението - въвеждането на дълга уседналност. Уседналост с години - 2, 3 защо не 5? Единствено тя може сериозно да ограничи изборния туризъм, да го съсече. Единствено тя може да преодолее формалности като квадратни метри, "обичайно обитаване" и т.н.

2, 3 или 5 години са един дълъг и политически, и житейски период. Почти няма политик, който да знае какво ще прави след толкова време, та да тръгне да преселва избиратели. Няма и избиратели, които да са наясно къде е по-добре да гласуват след 2, 3 или 5 години. За какво да си сменят адреса, заради някаква евентуална полза след 5 години ли? Уседналост от 6 месеца, както сега, не е бариера. Да, уседналостта противоречи на принципите на модерния свят, според които човек е мобилен, може да се събужда във Варна, да вечеря в София, всеки уикенд да отскача до Солун... Но казвайте какъв проблем решаваме - ако искаме да сме модерни, ще имаме много изборни туристи, неизбежни са; ако обаче ще ограничаваме изборния туризъм, трябва да има дълга уседналост. Нищо че не е толкова модерно.

Ако искаме наистина да спрем изборния туризъм, трябва да се въведе дълга уседналост - от 2, 3, даже 5 години.

 Ако искаме наистина да спрем изборния туризъм, трябва да се въведе дълга уседналост - от 2, 3, даже 5 години.
П
4
2415
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
24 Септември 2015 20:05
"Някакви софиянци и кюстендилци идват за ден, определят ни властта, после я ги видим, я не".

Това било изборен туризъм и било лошо. А гласуването на емигрантите, заради което всъщност е цялата дандания с предстоящия референдум, какво е ? Кое му е по-различното - та те няма да дойдат дори и за ден ...
24 Септември 2015 20:34
НАРЕДБА за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община
sofiacouncil.bg/?page=ordinance&id=57

Приета с Решение № 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005
(Изменена и допълнена с Решение № 500 по Протокол № 73 от 23.09.2010)

Чл. 17. /1/ Определят се следните норми за жилищно настаняване:
1. на едночленно семейство – до 25 кв. м жилищна площ;
2. на двучленно семейство – до 40 кв. м жилищна площ;
3. на тричленно семейство – до 55 кв. м жилищна площ;
4. на четиричленно семейство – до 70 кв. м жилищна площ;
5. на семейство с 5 и повече членове – до 15 кв. м жилищна площ в повече за следващите членове.
/2/ При определяне на необходимата жилищна площ се взема предвид и детето, което ще се роди.

Тоест обичайната жилищна площ за едно лице е 15 кв.м. или повече.

Почти идентични са наредбите за жилищата във всяка община в страната.
25 Септември 2015 07:03
Както гласи добре известен постулат от уличната просвета "Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят".
25 Септември 2015 10:49
Survivors,
Тази наредба в случая е неприложима. Тя коментира норми за настаняване в общински жилища и в интерес на истината дори и там не се спазва. Общините настаняват "нуждаещите се" в каквото има. Не са един и два случаите в гарсониера да настанят 4-членно семейство и то с години след това да чака евентуална възможност жилището да бъде заменено с по-голямо.
В случая авторът на статията е прав, че определянето на жилищна площ в закона за гражданската регистрация като опит да се ограничи "изборният туризъм" е пълна простотия! Далеч по-голям ефект би имало увеличаването на изискуемото време "уседналост".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД