Политическата и икономическа криза, която тресе Бразилия, е далеч по-дълбока от вълненията, белязали най-новата история на страната. С парализирана икономика и галопиращ публичен дълг рейтингът на Бразилия се срина вече до "боклук". Общественото одобрение за президентката Дилма Русеф, която кара втори мандат, падна под 10%. Нейното ляво правителство, водено от Работническата партия (РП), се крепи на косъм в бразилския Конгрес заради дълбокото разделение между коалиционните партньори относно мерките за затягане на коланите, които страната е принудена да предприема заради фискалната криза.

Тези проблеми са прекалено сериозни, за да бъдат решени с леки корекции в икономическата политика или с политически маневри. Кризата е резултат от бразилския



популистки икономически модел,



а за да бъде решена, моделът трябва да се промени. Според бразилската икономическа система, наложена от предшественика на Русеф - Луис Инасио Лула да Силва, държавата разпределя богатството между заможните и бедните бразилци под формата на субсидии и социални услуги, за да се гарантира обществена подкрепа за изборите. След години на екстравагантни публични харчове и улеснено кредитиране този модел вече не е устойчив. Освен това обществото вече е много подозрително към него след последните разкрития за корупция по най-високите етажи на властта. Така на Дилма Русеф й се налага да се справя с борещото се да свърже двата края общество, което иска социалните плащания да продължават, и се противопоставя на увеличението на данъците. Освен това президентката трябва да намери решение и на проблема с разпада на избирателната база на своята РП.

Може и да звучи невъзможно, но има начини Русеф да се справи с тези проблеми. Например тя трябва да създаде управляваща коалиция, в която да включва и консервативните сили в националния Конгрес и да отговаря на интересите на частния сектор в страната, който настоява за повече фискална отговорност от страна на федералното правителство. Без такава коалиция на правителството й не достига законодателна сила, за да се справи с кризата.

Когато бразилците излязоха по улиците на протести срещу икономическата стагнация и корупционните скандали в РП през есента на 2014 г., Дилма Русеф отговори с действия на високо равнище - назначи за нов финансов министър Жоаким Леви, бивш банков шеф, чиято задача бе да изправи на крака икономиката. Когато обаче Леви се обяви за затягане на коланите и ефективност в натрупалия дългове публичен сектор, представителите на РП в Конгреса дадоха заден ход,



отказаха да подкрепят мерките



за затягане на коланите и отхвърлиха също така плановете на правителството за отмяна на социалните субсидии, с които Русеф събираше поддръжници в кампанията си през 2014 г. Именно заради това центристката партия "Демократично движение", основният партньор на РП в управляващата коалиция в Бразилия, скъса с РП заради фискалните реформи. "Демократично движение" обеща ограничена подкрепа за Леви, но само ако той прокара ограничения в разходите, срещу които партията на Дилма Русеф исторически се противопоставя. Жоаким Леви успя да постигне някои успехи в намаляване на дефицита, но все още е далеч от стабилизиране на фискалната ситуация в страната. В резултат на това частните инвеститори се въздържат да инвестират в нови предприятия, а това само задълбочава кризата.

Перспективите за възстановяване на Бразилия се усложняват още повече и от два източника на политическа несигурност. Първият е безпрецедентната антикорупционна активност на федералното правосъдие, което през последната година разкри злоупотреби с милиарди долари в предприятия като държавната петролна компания "Петробрас", финансирала кампаниите на много кандидати от РП. Скандалът дори стигна до най-висшите етажи на властта в Бразилия, при което шефове на някои от най-големите петролни фирми дадоха показания, като сключиха споразумения с прокуратурата. Сред тях е и Жоау Вакари Нето - ковчежник на РП по време на кампанията за преизбирането на Русеф. Той се оказа въвлечен в корупционна схема, която според някои източници се оценява на повече от 3 млрд. долара.

Разследванията се водят от младия федерален съдия Сержиу Мору, който е начело на специална комисия, сформирана от федералната полиция и политически независими прокурори. Комисията разкрива нови случаи на корупция по високите етажи на властта подозрително често. Едно от последните разследвания, в края на месец юли, доведе до ареста на Отон Луиш Пинейру да Силва, известен пенсиониран адмирал от военноморските сили. Антикорупционните мерки се радват на широка обществена подкрепа, а съдебните преследвания вече имат силен политически ефект. Тези действия обаче



оказват сериозни негативни последствия



върху политическото бъдеще на Дилма Русеф и много затрудняват усилията й за провеждане на реформи. Истинското значение на корупционните разследвания обаче е по-широко: бразилската съдебна власт, която преди бе доста пасивна, сега вече играе важна роля на пазител на разюзданата демокрация в страната.

Още по-голям източник на несигурност е Лула - основателят на РП, който беше най-популярният политик в Бразилия, когато сдаде президентския пост на Русеф през 2010 г. Тогава конституционно ограничение за броя на мандатите не му позволи да се кандидатира за преизбиране. Затова той обаче обучи Дилма Русеф, която бе шеф на кабинета му от 2005 до 2010 г., за свой наследник и много хора възприемаха това като опит да запази влиянието си, преди отново да се кандидатира за държавен глава на изборите през 2018 г. Сега обаче, с краха на бразилската икономика и корупцията, която е в центъра на общественото внимание, стремежът на РП да остане на власт и шансовете на Лула да си върне президентския пост намаляват.

Корупцията в държавните компании е толкова голяма, че много хора в Бразилия смятат, че Лула трябва да е бил съучастник в схемата, която бразилските прокурори



описват като "престъпен заговор",



целящ РП да остане на власт завинаги. Лула непрекъснато отрича да е знаел за корупцията по високите етажи на властта и определя твърденията, че е участвал в тази схема като кампания на "елита" срещу възможността да участва в изборите през 2018 г. За да спечели обществена подкрепа, той се дистанцира от мерките на строги икономии, смятани от Русеф за основни за икономическото възстановяване на Бразилия. Лула се опитва да увеличи влиянието си сред бедните бразилци, сред които беше изключително популярен, докато беше държавен глава. Когато международните агенции понижиха рейтинга на Бразилия, той дори реагира с подигравка. Според него това "не е важно", тъй като Бразилия ще възстанови икономическото си благосъстояние "със силата на бедните". По време на посещения във Венецуела и Боливия миналия месец Лула похвали популистките управленски режими там, а при визита в Аржентина той се присъедини към привържениците на кандидата за президент на перонистите Даниел Скиоли. Посланието беше ясно: Лула се надява да поддържа популисткия модел, който доведе на власт РП.

Въпреки че бившият президент заявява, че ще се опита да се върне на президентския пост, шансовете му през 2018 г. зависят дали Русеф ще се справи с икономическата криза в страната и с общественото отвращение от корупционните скандали. Ако тя не успее да сформира многопартийна коалиция, която да подкрепи в Конгреса програмата за строги икономически ограничения, Дилма Русеф може да се окаже принудена да подаде оставка и да предаде президентския пост на вицепрезидента Мишел Темер, който е и председател на партията "Демократично движение". Междувременно широк политически консенсус може да се окаже единственият начин да се създаде стабилност, от която Бразилия така се нуждае, за да излезе от кризата.