Разбра ли някой какво точно е имал предвид премиерът Борисов за "горещата точка" и какво германският канцлер Ангела Меркел. |
Това не се случи, описващите неясната ситуация медии веднага бяха квалифицирани като бухалки и се оказаха виновни за
цялата каша, която премиерът лично забърка
И проблемът тук въобще не е дали е искал или не гореща точка, а как се отнася към суверена на собствената си власт.
"Вчера отделих време, обясних, обясних, обясних..." с насмешлива горчивина обясни в петък пред bTV Борисов, жегнат до дъното на душата си от реакцията на цяла България, която с изненада чу от устата на германския канцлер Ангела Меркел - идола на Борисов, следното: "Имаше дискусия за изграждането на горещи точки и стана дума, че в страните, които са по външната граница на Европейския съюз, именно Гърция и Италия - но и България изтъкна, че и тя има граница с Турция, нищо че не е в Шенген, - тези горещи точки ще бъдат направени най-късно до ноември". Как да го разбираме това, освен че и в България ще има гореща точка след месец, тоест средищен бежански център, към който да се стичат мигриращите от Азия и Африка, изграден и подпомогнат от ЕС, Фронтекс, Европол и други институции на ЕС, като след регистрацията чужденците евентуално ще се разселват в други държави.
Борисов имаше ходове - можеше да каже, че е разбран лошо от Меркел, или да обясни, че спонтанно е решил да се закачи за инициативата "хот спот", съзирайки в това възможност предварително да получи обещание, че в кризисен за България момент ще получи моментална помощ от ЕС. Задължително беше да каже ясно и делово как точно е протекла срещата на върха, какво е предложил той и какво е било прието за решаване през октомври. И тези новини трябваше да текат едновременно с онези от Германия, независимо от късния час. Нищо такова не се случи. Вместо това България се събуди с новината, че "България е обявила готовност" да изгради "гореща точка", разпространена от
всички германски медии - явно и те бухалки,
недоволни от вдигането на акциза на газа в България.
Борисов трябваше да предвиди каква реакция ще предизвикат думите на Меркел и да отговори с ясна и пълна информация. От кабинета му, разбира се, включиха в режим "кризисен пиар", но от това не стана по-ясно какво се е случило. Първо Борисов отиде изненадващо на конференция и "нападна" журналистите с думите: "И в момента има горещи точки на бежанците в България. Кое ви изненада, че това е новината на деня, от всичко, което съм изразил като позиция на срещата?". Сякаш някой беше съобщил каква е била позицията му! Това масово се прие като потвърждение на новините в Германия. Колкото до това кое ни изненада - ами именно фактът, че горещи точки в смисъла на Брюксел нямаме, защото нито получаваме европейски средства за тези центрове, нито имаме административна помощ от ЕС, нито разселваме бежанците в други държави. Това представляват сегашните и бъдещите "хот спотс". Да си премиер не дава привилегията да се караш, да не изслушваш, да скачаш от тема в тема, да създаваш объркване и да замазваш. Точно обратното - изисква пълно съобразяване както с гражданите, така и с парламента и министрите. На тях им се дължи информация, нищо че в България управляващите са свикнали на точно обратното поведение.
В крайна сметка, ако не беше искал гореща точка,
Борисов нямаше да вика: какво толкова съм казал,
а щеше делово да обясни, че има недоразумение, както и да изясни какво точно е искал и предлагал. Само че не го направи. Не го направи нито на конференцията, нито във вечерната емисия, нито в следващото интервю.
Опитите на пиарите му да внесат яснота не сполучиха особено, защото казаното от тях невинаги съвпадаше с казаното от него. Например от тях дойде информацията, че по време на съвета Борисов е заявил, че ако ще се отпускат пари за справяне с бежанска вълна, то ще трябва да се дават на всички еднакво, защото България е външна граница и е пострадала не по-малко от Гърция и Италия. Борисов обаче се пази като дявол от тамян от думата "пари". "Не съм поискал помощ от Германия, защото днес не се налага. Дай боже, да не ни се налага да ни дават пари, ние не им щем парите! Не искаме някой да ни дава милиарди, за да имаме бежански лагери! Не ис-ка-ме!", викаше той по bTV, въобразявайки си, че избирателите ще се зарадват, че не е искал пари за бежанците. Стремежът да избяга от темата за горещата точка го прати в другата крайност - да отрича дори елементарни неща. Така се стигна дотам, че от последните му изявления се разбира, че изобщо не бил искал помощ. Какво е искал тогава?
Единственото, което е сигурно, е, че
премиерът се е изявил като адвокат на Турция,
като е застанал на позицията й за създаване на буферна зона в Северна Сирия, "където да отиде армия да ги пази от ЕС, НАТО, Щатите, Русия". Ето аргументите на Борисов: "В самата държава да им се огради територия, където да работят, да учат, да им плащаме за това - доверителният фонд на ЕС е стотици милиони евра. С тези пари да ги задържим там, за да не идват насам. Да се реши политическият въпрос, това е решението. Не се ли случи това, вълната идва". Само че останалите лидери в ЕС не мислят така, нито подемат рефрена му, че докато САЩ и Русия не се разберат, нищо нямало да се получи. Може би защото ситуацията във визираните райони е не само сложна, но и деликатна заради кюрдите. Но нашият премиер не е по деликатните неща.
Най-абсурдното в цялата история е, че Борисов не спира да твърди, че намерил пълно разбиране у Меркел и пълно неразбиране от българския народ. А тя каза: "Не сме искали да налагаме нищо на България, но България сама каза: Имаме проблем, защо и ние да не участваме?". "Точно казано, по-точно казано няма! Благодаря отново за разбирането", възторгва се Борисов по bTV.
Тук уморената публика просто си изключва телевизора. До следващите новини от Меркел.