Една цел обединява в продължение на десетилетия китайските университети, компании и военните: кражбата на тайните от Запада. Това допринася за развитието на китайската икономика и армия, но нанася вреди на другите държави. Например САЩ ежегодно губят трилиони долари. През май 2014 г. американското Министерство на правосъдието заведе дело срещу петима китайски военни хакери от "Подразделение 61398", което се занимава с индустриални кражби.

Военните хакери са само част от системата. Организации из цял Китай играят ролята на "центрове за трансфер на технологии": обработват откраднатата информация и използват наготово разработените вече чужди технологии. Официалните китайски хакерски програми улесняват кражбата на технологии. В цялата схема участват правителствени чиновници, военни, учени и бизнесмени от цялата страна. Западните медии често съобщават за поредните китайски кибератаки и за кражба на технологии, но тези информации не показват истинския мащаб на хакерските нападения и на индустриалния шпионаж, извършван от Китай.

"Публично се съобщава само за част от кражбите. През 2014 г. много от случаите, свързани с изтичането на информация, са свързани с компании, занимаващи се с търговия на дребно, от които са откраднати личните данни на клиентите им", казва Кейси Флеминг, изпълнителен директор на компанията BLACKOPS Partners. Фирмата му следи хакери и шпиони, които събират информация за големите американски фирми. Според него "стотици компании не съобщават за изтичане на информация, тъй като това вреди на репутацията им, или още по-лошо, не се замислят, че крадат технологиите им". Само в последната година BLACKOPS отчита 10-кратно увеличение на активността на шпионите и хакерите, които крадат информация от компаниите. Флеминг прогнозира, че ситуацията ще се влошава: "Според наши оценки американските компании и икономиката на САЩ ежегодно губят по 5 трилиона долара, или 30% от БВП на САЩ, ако се изчисли цялата стойност на откраднатите иновации."



Много източници



Системата за кражба на технологии обхваща почти всички сфери на китайското общество, казва Джош Вандер Вин от компанията SpearTip, която се занимава с киберконтраразузнаване. Той е бивш спецагент на американското военно контраразузнаване. В продължение на десетилетия се е занимавал с разследвания на разузнавателни операции, извършвани от чуждестранни шпиони. "Китайското правителство има пръст в много от местните индустрии", казва той и добавя, че за кражбата на технологии се използват трансферни центрове, кибератаки и научни програми в американските университети.

Създаването на цялостна програма за кражба и обработка на чуждата интелектуална собственост изисква големи разходи, инвестицията обаче се изплаща чрез крайния резултат. Много често китайски стоки, създадени на базата на откраднатите технологии или дизайн, се изнасят в САЩ, където са два пъти по-евтини от оригиналния американски продукт. "За кражбата на тайни китайците влагат много време и привличат доста хора", казва Вандер Вин. "Това обаче е малка част от разходите и времето, което е необходимо за дадена разработка."

Всяка организация, в която има звено на Китайската компартия, "може да провежда разузнавателни или военни операции", казва Ричард Фишър, старши сътрудник в Международния стратегически център. Чужденците неправилно разбират термина "държавна компания в Китай". В почти всички фирми има партийни чиновници, казва клиент на BLACKOPS, който прави бизнес с Китай. "Всяка компания, която има над 50 души персонал, разполага с лице за връзка с правителството - това е по закон".



Китайски и съветски подход



Кражбите на технологии привличат голямо внимание от страна на обществото. Малко хора обаче знаят какво се случва с откраднатата информация. За да се разбере как работи тази система, трябва да се върнем назад във времето. Този феномен възниква по времето на Студената война и отношенията между СССР и Китай. Източник, запознат с китайската система за кражба на технологии, разказва как тази система се развива. Идеята е заимствана от СССР, но властите в Пекин радикално я променят, за да я приспособят към нуждите на изоставащия в технологично отношение Китай.

Ако съветски шпионин краде технология от американците, например камера за разузнаването, той я предава в изследователска лаборатория, където съветските инженери се опитват да направят нещо подобно. Ако вече споменатата хипотетична камера попадне в ръцете на китайски шпионин, той, както и съветският му колега, ще я предаде в изследователски център. Китайските инженери обаче, за разлика от съветските, не се опитват да я възпроизведат. Те се снабдяват с първия модел на този вид камера, а след това се сдобиват и със същата камера от по-ново поколение. Тогава изпращат студенти в чужбина за обучение и работа в съответния отрасъл на индустрията. По този начин получават основни знания и технологии. Затова когато китайците започват да създават чуждестранни устройства чрез т.нар. обратно инженерство (бел. ред. - процес по преоткриване и възстановяване на технологичните принципи и механизми, по които е създадена дадена машина, програма и т.н.), те веднага могат да забележат какви подобрения и изменения са направени в сравнение с технологията, използвана при по-стария модел. Според източника ни китайският подход е значително по-ефективен и рентабилен от съветския.



Центрове за трансфер на технологии



Китайската система за обратно инженерство днес има доста по-големи мащаби, отколкото по времето на Студената война. Първоначално тя има чисто военно предназначение, но вече прониква във всички сфери на живота. Сами по себе си откраднатите индустриални тайни са безполезни, докато не се използват в обратния инженеринг. С тази дейност се занимава голяма мрежа от "центрове за трансфер на технологии".

"В нито една държава няма подобно нещо", разказват Уилям Ханас, Джеймс Малвенън и Ана Пуглиси в книгата си "Индустриалният шпионаж в Китай" (2013 г.). "Тази система е огромна, в нея работят много повече хора, отколкото в китайските научни центрове за разработка на собствени технологии. Става въпрос за мащабна система, която следи чуждестранните технологии, опитва се да се сдобие с тях на всяка цена и ги използва за производството на оръжия и конкурентоспособни стоки". Според авторите на книгата в Китай днес има 202 такива центъра. Те включват държавната администрация, отговаряща за връзките с чуждестранни експерти; Отдела за наука и технология към Агенцията за китайците в чужбина и Центъра за трансфер на технологии към Източнокитайския научен и технологичен университет.

Тези организации не крият с какво се занимават. Те изпълняват няколко задачи: обработка на откраднатата информация, създаване на съвместни изследователски проекти с учени от чужбина и на програми за китайски студенти, които учат зад граница. Икономическият ръст на Китай се дължи на системата с "минимални инвестиции в науката чрез поглъщане на чужди постижения. А по това време светът мълчаливо наблюдаваше и нищо не предприемаше", се казва в книгата. Авторите й отбелязват, че китайските власти нямаше да могат да осъществят икономическата трансформация на страната "без евтин и неограничен достъп до технологиите на другите държави".

Този извод е направен и в доклад от 2010 г. на Агенцията за предотвратяване на заплахите за националната сигурност на САЩ. В него се казва, че модернизацията на китайската армия "силно зависи от инвестициите в научна и технологична инфраструктура, както и от доставката на съвременни оръжия от чужбина". В доклада пише, че китайската система за кражба на технологии е уникална, тъй като дава свобода на действие на "изследователските институти, корпорациите и другите организации, които разработват собствени схеми за събиране на информация според своите потребности".



Алчните военни



Специална роля в кражбата на технологии има Народната освободителна армия на Китай. Военните са длъжни да погасяват част от разходите си и затова в продължение на десетилетия имат нужда от външни източници на средства. Това превърна високопоставените военни в едни от най-влиятелните хора в Китай. Според книгата "Икономическите дилеми на Китай през 90-те години" армията използва за изследователските си програми външни източници на доходи: "Държавният бюджет покрива само 70% от разходите. Армията е длъжна сама да погаси останалото и да потърси допълнителни средства за модернизацията си."

В Китай разликата между държавни и частни компании, военни и цивилни лица е много неясна. Доста висши военни заемат високи постове в държавните компании, а също така и в органите на компартията. По време на управлението на настоящия лидер на страната Си Цзинпин "огромен брой висши кадри от военнопромишления и космическия комплекс преминават в партийните органи или в регионалната администрация", се казва в доклад на фондацията "Джеймстаун" от септември м.г.

Бившият лидер на компартията Цзян Цзъмин реформира тази система в края на 90-те години, когато военните имаха пълен контрол върху големите компании. Реформата се състоеше само в предаването на контрола от военните на шефовете на фирмите. "Седяха като в "Кръстникът" и обсъждаха кой за какво ще отговаря", разказва Уилям Триплет, който е бивш старши съветник в Комисията по външни отношения към Сената на САЩ. Т.нар. реформа предаде системата от военните в ръцете на държавата. Така високопоставени военни офицери и партийни чиновници се сдобиха с доста акции от компаниите. Паралелно с това те можеха да продължават да растат във военната си кариера.

Китайската армия поддържа "около 2000-3000 подставени компании в САЩ. Основната цел за съществуването им е да крадат американски технологии", заяви през 2005 г. Лайза Брънсън, която е помощник зам.-министър на отбраната, отговаряща за въпросите, свързани с технологичната безопасност. Бившият зам.-шеф на контраразузнаването във ФБР съобщи, че китайските власти имат 3200 компании в САЩ, които се занимават с кражби. Това става ясно от доклад от 2010 г. на Агенцията за предотвратяване на заплахите за националната сигурност на САЩ.



Държавното ръководство



Държавата поощрява индивидуалната инициатива в кражбата на индустриални тайни и осъществява стратегическо ръководство. "Програма 863" е пусната през март 1986 г. по време на управлението на Дън Сяопин. Първоначално тя е насочена към 7 сектора: биотехнологии, космос, информационни технологии, лазерни технологии, нови материали и енергетика. През 1992 г. програмата е обновена и в нея са включени телекомуникации, а от 1996 г. фигурират и морски технологии. Съществува и програма Torch, чиято цел е създаването на високотехнологични търговски предприятия; "Програма 973" е за научни изследвания, "Програма 211" е за "реформиране" на университетите; има и множество програми, чиято цел е да върнат в родината обучени в чужбина кадри", се казва в книгата "Индустриалният шпионаж в Китай".

"Всяка от тези програми подчертава колко е важно сътрудничеството с чужбина, за да се запълват липсите в технологично отношение", отбелязват авторите. Китайските власти се стремят да връщат обучените зад граница китайци, за да помагат за развитието на технологиите в родината или да предават информация, която са получили по време на работата си в западните компании.

"Проект 863" разполага с библиотека, съдържаща 38 млн. статии от открити източници и около 80 бази данни. В тях има "над 4 терабайта информация", като повечето е събрана от американски, японски, руски и британски публикации, както и от военни доклади.



Тайнствена организация



Китайският режим стои начело и на индустриалния шпионаж. Няколко източници споделят, че съществува тайна организация в китайските въоръжени сили. Силната организация, която се занимава с икономически шпионаж, е "Институт 61".

Връзките имат ключово значение за издигането по стълбицата на властта в Китай. Ван Цзянсин, който е ръководител на "Институт 61", е много влиятелна фигура. Той е син на Ван Чжън, който оглавяваше разузнаването по времето на Мао Цзедун. Ван Чжън има трима сина, като и всичките заемат високи постове. Смята се, че един от синовете на Ван Чжън е ръководител на подразделението, което охранява лидера на Китай в централата на компартията. Племенникът Ван Лей Лей е изпълнителен директор на една от най-големите финансови компании. "Това семейство контролира цялата комуникационна система", казва източник, като отбелязва, че фамилията има влиятелни връзки и в армията.

Ван Цзянсин е начело на хакерите в Генщаба. Имената на много от военните хакерски групи в Китай започват с 61. Има поне 11 групи от Трето подразделение на Генщаба, които в името си съдържат 61, се казва в доклад на института Project 2049. Петимата хакери, които са дадени на съд в САЩ през 2014 г., са част от "Подразделение 61398".

Не е възможно думите на източника да бъдат проверени. Допълнителни проучвания за тази загадъчна организация не дават резултат. Източникът ни помоли да не разкриваме името му, защото "няма да мине и седмица, и ще бъда мъртъв". Друг източник, високопоставен анализатор от разузнаването, прекрати телефонен разговор веднага след споменаването на Институт 61.

При споменаването на тази организация клиент на BLACKOPS заяви, че се страхува за сигурността си, но му е известно за съществуването й. Според него Изследователският институт 61 се намира в Хайдян, на северозапад от Пекин: "Тъй като това са държавни чиновници, те живеят в района Чаоян". Според него институтът е една от най-могъщите организации в Китай.

Уилям Триплет казва, че силовите структури на китайските власти са отделени от организационните структури. С други думи, военните имат много повече власт от гражданските структури, които обаче формално стоят над тях. Според него през 80-те и 90-те години най-влиятелно в китайската армия е било Второ подразделение към Генщаба, което е отговаряло за разузнаването. С възхода на информационните технологии и насочването на вниманието към кибершпионажа влиянието преминава от Второ към Трето подразделение, което ръководи военните хакери.



Последен стадий на комунизма



Фактът, че китайските власти използват кражбите на технологии, за да поддържат икономиката си, е признак, че страната е достигнала до последния етап на комунистическия режим - етап, при който идеологията вече няма толкова силно значение, смята Едуард Лютвак, който е старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания. Според него основният признак на този последен стадий е, когато "свръхпрагматизмът" смени идеологията. Хората престават да вярват в "универсалното братство" и започват да мислят как да дръпнат напред на всяка цена.

Лютвак прави и аналогия: ако предложите сладолед на човек, следващ определена идеология, той може и да го откаже. Прагматичният човек обаче ще го приеме. А "свръхпрагматичният" ще вземе сладоледа, дори и да не му го предлагате.

Китайската компартия се заражда като идеологическа партия, казва той. "Основният проблем е в това, че когато идеолозите спрат да вярват в своята идеология, те не стават просто прагматици. Те стават свръхпрагматици". "Всяка диктатура е царството на лъжите, а тези, които са на власт, стават свръхпрагматични. На този етап те взимат всичко, което искат", смята Лютвак.