Ако случващото се около нас се преработваше в главите ни еднакво, светът сигурно отдавна би бил мирен, процъфтяващ, монотонен и - кой знае - вероятно пак недалеч от гибел. Макар по други причини. Случващото се около нас обаче се интерпретира така полярно през различните очи и глави, че шаренията засилва чувството за хаос. Близо 1000-та загинали поклонници в Мека поради стадно струпване и лоша организация на едни се видяха като знак, че ислямът е система, свързана с много суеверие и малко рационализъм. Ерго - ето какви неща стават и по време на най-големите им празници, писа се по форумите, а някои направо иронизираха по този повод, което е лошо възпитание и липса на такт. През очите на чеченския предводител г-н Рамзан Кадиров обаче случилото се е висша благодат за загиналите - да умреш по време



на поклонение на свещено място е щастие



Аллах направи огромен подарък на тези хора - пострадаха по време на хаджилък, умряха в светая светих - нещо такова заяви известният с екстравагантни изказвания Рамзан. Да не забравяме, че има мнозина, които мислят като него.

Нашествието на предимно ислямски бежанци в Европа, което освен социален и политически проблем стана и медиен хит и философска канава за най-различни концептуализми, е като случилото се в Мека. То се вижда от политици, журналисти, социолози, хуманисти и националисти в диаметрално противоречиви картинки. Пуснете тия страдалци, Германия ще приеме всички, заяви един от топлидерите на Европа - Ангела Меркел, а после леко смутено редуцира поканата. От което гладни милиони в Африка и Азия трепнаха обнадеждено, на нея й падна рейтингът, а европейски националисти я обвиниха в неоимпериализъм. Един вид - Германия, която разпали две световни войни от имперски амбиции за територии, сега е решила да трупа колониални роби, като ги взема без териториите им,



под маската на благочестието и състраданието



Твърде вулгарно, разбира се, обвинение, но засягащо тънки струни у населението на водещата европейска икономика. Население, което и днес се раздира от комплекси за историческа вина, от една страна, и трудно преглъщани амбиции за лидерство от всякакъв тип - от друга.

Да приемем, да разпределим, да нахраним и подслоним - това е повикът на редица политици и правозащитни организации; да ги спрем, да се оградим, да излезем ако трябва от Евросъюза, е реакцията на някои лидери и общности - при това не само от средно- и източноевропейските страни, както се артикулира напоследък. Дори Българската православна църква направи охотно тиражирано по цял свят заявление, че страната ни не иска повече бежанци ислямисти.

Европа се разкрачи между "да вземем мерки да се опазим" и "отворете порти широко, ще се сместим". Което, както справедливо беше отбелязано, е поредна индикация за управленска неефективност на Евросъюза по важни световни събития. Но е и знак за драматично цивилизационно изпитание пред континента, свикнал да води през последните петнайсетина века хорото на политическото, културното и технологическото развитие. (Той вече не го води, но рефлексите и инерцията са живи.)

Ще разцъфне ли Европа като един привлекателен космически пъб, в който вечер пребрадена и забулена саудитка пие ледено дайкири до риж, разгърден и татуиран потомък на викингите, а червенобуза холандка изучава суфистски практики под указанията на употребил малък джойнт дервиш? Всичко това след усилен трудов ден, в който те поотделно, но с унифицирани способности и сходна компетентност, са отдали своя интензивен принос за корпоративния възход на континенталната икономика?

Или бледи бабички ще гледат намръщено от добре оградените си и охранявани с електроника и кучета имения към настръхнали предградия, пълни с бесновати младежи, крещящи монотонни възгласи на чужд и хриптящ език, разгонвани периодично от полиция и водни оръдия, но нарастващи като население и претенции в геометрична прогресия? Какво ни е бъдещето?

Ще бъде ли Европа новият лидер на света в сферата на мултикултуралния концепт, или ще се превърне в нещо като голямо Косово, в което чисто демографски с биологически средства



и малко идеологически инжекции отвън



(Саудитска Арабия предложи да построи 1000 джамии в Европа със свои средства) ще настъпи смяна на религиозния и етническия компонент в обозримо бъдеще?

Аз не мога да кажа. И се боя, че никой не може. Както вече споменах, има много глави и много картини на света в тях. Но не мога да не се притеснявам от евентуална радикализация. При която едни ще виждат бъдещето на континента като будапещенска гара, наводнена от прииждащи с възгласи "Аллах акбар" джигити на "Ислямска държава", а други ще сбират мрачни завери от нови кръстоносци в мухлясали средновековни подземия. И някой ще каже: Я, нямаме си лидер. Да отидем да отървем Брайвик, намерете му кон - веднага.