Точно преди осем години едно чудо огря политическия небосклон - бизнес партиите. Устремиха се към местния вот и поразбъркаха пасиансите на традиционните играчи. "Това са успели зрели хора, водени от отговорността си към България, те са бъдещето", пророкуваха политолози, финикийски вдъхновени от "зрелите хора". Повечето наблюдатели се отнасяха с ирония към новите проекти и с любопитство се обзалагаха колко време ще издържат. Днес, след два мандатни цикъла, бизнес партиите вървят към своя залез. Някои угасват, други кретат, трети продължават да функционират нелошо, но като цяло тенденцията е упадък. Въвеждане, растеж, зрялост и спад - това са жизнените цикли на всеки пазарен продукт според концепцията на маркетинга. Намираме се в последния.

Преди да проследим етапите в живота на някои от тях, трябва да произнесем присъда в тяхна полза - бизнес партиите са продукт на времето си и никога не биха съществували, ако старите традиционни политически сили се държаха като субекти, отстояващи честно ценности и принципи на общност от хора. Въпросните стари субекти (БСП, СДС, ВМРО, БЗНС... също и нови - НДСВ, "Атака"...) отдавна бяха приютили търговците в храма, т.е. сами те бяха икономически дружества (буквално). Затова когато бизнесмени създадоха проекти и сърдито попитаха



"защо ние да сме бизнес партиите, другите какви са",



бяха прави. И все пак се отличаваха, различното бе партийното инженерство - внезапно, мощно, с много пари, изцяло на база на корпоративните връзки, с един център на власт. Възникваха там, където съответната фирма, холдинг или корпорация развива бизнес, т.е. има интерес към местната власт.

Най-много такива партии резонно се появиха край морето. През ноември 2006 г. във варненския Фестивален и конгресен център се състоя учредително събрание на партия "Нашият град". На първия ред седна корпоративният секретар на ТИМ Николай Николаев, а лидер стана журналистът от МСАТ Неделчо Михайлов, също служител на ТИМ. Ясно беше, че зад партията стои икономическата група. Всъщност "Нашият град" смеси традиционните бизнес черти с популярността на Михайлов, който по това време бе доста гледано лице на телевизионния екран. Началото бе ударно - шест мандата във варненския общински съвет на вота през 2007 г., шест от общо 13 в Шабла, кандидат-кметът там Камен Киров (бивш шеф на БМФ) стигна балотаж. Пробиви имаше във Велико Търново, в други градове. Най-голям обаче бе успехът в Провадия, където кандидатът Георги Янев стана кмет, партията спечели и пет мандата в съвета. Следва застой, после и упадък - през 2011 г. позициите в Провадия са загубени, във Варна и Шабла намалени двойно. Междувременно се случват и неминуемите вътрешнопартийни драми - провадийският кмет е изключен, Михайлов е сменен на лидерския пост. Стигаме до днес, когато партията има кандидат-кмет и листа във Велико Търново, няма нищо в Шабла, а във Варна се състезава единствено чрез Михайлов като кандидат в район "Владислав Варненчик". Най-интересна е новината от последните дни: "Нашият град"



не издигна листа за съветници в цитаделата Варна,



макар да се бе регистрирала първоначално като участник - ясен знак, че на родителя му омръзна тази игра. "Деветдесет процента от нашите членове се занимават с бизнес и управлението на града не е самоцел", бе официалното обяснение пред "Дарик радио" на сегашния лидер Андрей Василев.

През 2007 г. във Варна се роди и друга бизнес партия - "Глас". Водещите й лица бяха строителният предприемач Пламен Андреев, Георги Папуров ("Пикадили") и Красимир Узунов ("Интерсервиз Узунови"). Формацията спечели два мандата. Папуров се оттегли, съветници станаха Андреев и Узунов. По едно време вторият премина в ГЕРБ. Бавно и полека и на тези бизнесмени им омръзна да се занимават с политика - днес няма "Глас".

Утвърждаването на ГЕРБ и Бойко Борисов се оказа ключово за бизнес партиите. Показва го и историята на една друга такава - несебърската ДЕЛА.

ДЕЛА бе учредена специално заради местната власт на Несебър, основен инициатор бе строителният предприемач Чавдар Александров. И тук началото бе ударно - партията е втора политическа сила през 2007 г. с три мандата в съвета, лидерът й Атанас Терзиев се представя нелошо в кметската надпревара тогава. През 2011 г. обаче в навечерието на новия местен вот тримата съветници на ДЕЛА (Терзиев, Александров и Руска Узунова) обявяват, че преливат в ГЕРБ. Вече представят формацията на Борисов в местния парламент. Трансферът е промоциран пред журналистите от депутата на ГЕРБ Димитър Бойчев. "От думите му се разбра, че действията на тримата са свързани с възможността да бъдат издигнати отново на предстоящите избори, този път от името на ГЕРБ", пише в. "Дневник" тогава. И правилно, малко по-късно Терзиев е цял кандидат-кмет, а след това и кандидат-депутат от ГЕРБ.

Краткото си, но бурно битие партия ДЕЛА осмисля чрез една епопея - схватката с МОРЕ. Познахте, това е друг бизнес проект - на братя Диневи. Всъщност МОРЕ



най-успешната и може би дълготрайна



бизнес партия. Съветниците й нараснаха от 5 на 7 през последните два мандата в несебърския парламент, управлява го, бие по численост групата на ГЕРБ. Има си и два мандата кмет, устремен сега към трети (Николай Димитров, издиган като независим). Всичко това, не на шега, е забележителен успех на фона на тоталната доминация на ГЕРБ из България. МОРЕ имат листа и в 2015-а, а в Св. Влас, столицата на Диневи, се състезава един кандидат-кмет - техен. Пък ако се чудите що значи МОРЕ, отговорът е: "Местно обединение за разцвет и единство".

Сблъсъкът между ДЕЛА И МОРЕ е наистина епически. През 2010 г. ДЕЛА атакува като незаконно яхтеното пристанище на Диневи в Св. Влас. По едно време ДЕЛА иска оставката на председателя на общинския съвет Благой Филипов (МОРЕ) заради празненство на братята, като намесва и Петя Славова: "За нас е недопустимо хората, които трябва да защитават интересите на Несебър в качеството им на лидери на най-голямата управляваща партия в общинския съвет, да празнуват на една маса с г-жа Петя Славова, с чиято фирма общината води дела и уж преговаря за прекратяване на абсурдния договор за делфинариум в Стария град". И двете формации непрекъснато се обвиняват в "прокарване на нелегитимни бизнес интереси". Политическият пик на това противоборство е през 2011 г., когато Терзиев (кандидат на ГЕРБ) се явява на балотаж срещу Димитров. Днес Терзиев продължава да защитава ценностите и идеите на ГЕРБ, но далече по-скромно - води й листата.

И в Бургас имаше такива партии. Позабравеният днес Ваклин Стойновски спечели 13% на кметския вот през 2007 г., взе пет мандата в съвета. През 2011 г. едва събра 1.1% за кмет, мандатите бяха нула. Партията "Средна европейска класа" на строителния предприемач Георги Манев намали мандатите от три на два, а после зави към НФСБ.

В Югозападна България, където са основните му бизнес интереси, а и в Централна, Христо Ковачки все още държи фронта чрез кандидати за кмет и листи. Това става по сложни формули, съответстващи на нерадостната съдба на партията "Лидер" (преобразувала се в БДЦ, съставна на "България без цензура" преди това...). Всъщност чрез проектите на Ковачки можем да отговорим на един стар въпрос -



способни ли са бизнес партиите на пробив в парламента



Да, оказа се може чрез някакви коалиции, формули, отделни депутати... Но в никакъв случай масово.

Маркетинговата концепция за живота на един продукт гласи, че последният етап - спадът, настъпва при поява на нова сходна стока. Тя задоволява същите потребители, но носи по-усъвършенствани научно-технически качества. Каква ли е новата?