Гръцката криза от последните няколко месеца не оказа съществено влияние върху българската икономика въпреки предварителните опасения. Нейният непосредствен ефект върху външната търговия със стоки и потока от преки чуждестранни инвестиции е сравнително нисък. Банковата система в България остана стабилна, без каквито и да е прояви на бягство на вложители въпреки относително високото присъствие на гръцки банки в страната ни.

Това сочи анализ на Българската банка за развитие (ББР), разпространен в началото на тази седмица. Единствено по отношение на туризма може да се оцени, че българската икономика е понесла загуби от поне 200 млн. евро под формата на по-малко приходи от туристи (българи и чужденци) само през юни и юли в резултат на променените ценови предложения на гръцките туристически фирми за компенсиране на негативните ефекти върху услугите, предлагани от тях. Но дори и в този случай трябва да се каже, че проблемът не е единствено в променените условия на гръцките туристически оферти, но също и в качеството на предлаганите услуги от българските туристически фирми. Още през 2014 г. започна спад на посещенията на чужди туристи (извън тези от Русия), който по никакъв начин не е повлиян от събитията през настоящата година, пише в анализа.

Според различни информации, най-вече от гръцки източници, много гръцки фирми са подали молба за регистрация в България с цел избягването на капиталов контрол и затрудненията в разплащанията. Президентът на Националната конфедерация на гръцката търговия Василис Коркидис е заявил в разгара на кризата, че 60 хиляди гръцки компании са подали молба за регистрация в България, написа изданието Greek Reporter. Данните от българския Търговски регистър показват, че към края на 2014 г. в страната ни са били регистрирани около 11 500 предприятия с гръцко участие. Изтъкват се предимствата за фирмите, които работят в България - ниското ниво на преки данъци и относително ниски заплати.



Няма обективни данни за сериозна пререгистрация на гръцки фирми у нас,



посочват анализаторите от ББР. Според експертите, ако подобна вълна от регистрация на гръцки фирми наистина се осъществи, тя ще окаже влияние по-скоро върху депозитите на фирми (и домакинства, ако е имало подобна вълна не само на фирми, но и на граждани, които са открили сметки в български банки), отколкото върху размера на преките чуждестранни инвестиции. През юни и юли наистина има месечни увеличения на депозитите на фирми и на граждани, но те не са по-високи от обичайните в последните месеци.

Няма сериозна промяна и при гръцките инвестиции в България. Данните от БНБ показват, че потокът от инвестиции от Гърция към България е бил особено висок през периода 2006 - 2008 г., когато България преживя бум в инвестициите в недвижими имоти, търговията и туризма. Вероятно голяма част от тези инвестиции са били насочени в тези сектори (както и в банковия сектор, тъй като в България е доста висок делът на търговски банки с гръцки собственици). Но от 2010 г. насам



потокът преки инвестиции от Гърция към България съществено намалява,



като сумарната му стойност за последните пет години е дори отрицателна (минус 25 млн. евро). В дългосрочен план, ако опасенията за гръцката икономика се задълбочат, е възможно относително по-големи гръцки фирми да планират преместването си в съседни държави, но поне засега подобни перспективи не са на преден план. Данните сочат, че след сключването на споразумението с ЕК и ЕЦБ гръцката икономика бързо се завръща към нормалното си функциониране, пише в анализа.

Едно от основните опасения за сериозно влияние на гръцката криза върху България бе по отношение на търговските банки с гръцко участие, които представляват 18.6% от всички активи на българската банкова система към края на юни 2015 г. Всички те обаче са български юридически лица и функционират съгласно българското законодателство. (Единствено Алфа банк България бе клон на гръцката Алфа банк, но нейната дейност на територията на България бе изцяло изкупена от Юробанк, която е собственик и на българската Пощенска банка.)



В България не се появиха дори и следи за повишаване на несигурността на вложителите



в тези банки и за евентуалното им бягство от тях. На практика от банките майки към дъщерните им дружества не премина "зараза" на клиентска паника. От тази гледна точка опасенията за влияние на гръцката криза върху българската икономика останаха нереализирани, което се отрази и в бързото успокоение на настроенията на външните инвеститори спрямо българската икономика, отбелязват анализаторите на Българската банка за развитие.