Служителите, които нямат строго определено работно място, имат право да смятат за работно време периода, през който са стигнали от дома си до обекта, където са изпратени да се трудят. Това реши базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз. Магистратите се позоваха на Директивата на ЕС за работното време, според която работното време е "всеки период, през който работникът е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения в съответствие с националното законодателство и/или практика". Съдиите са на мнение, че когато работник излиза от дома си и отива на първа среща с клиент или обект за деня и след последната си служебна задача се връща в жилището си, трябва да се смята за работно време по смисъла на одобрения от Брюксел документ. Според магистратите в Люксембург не отчитането на времето за пътуване на служителите, които "изпълняват дейностите или задълженията си през цялото време, докато пътуват", застрашава безопасността и здравето на работниците.

В момента



повечето работодатели не възприемат този период за работно време



Това означава, че техниците на повикване, търговските представители и много други професии, за които не е предвидено точно определено работно място, са в нарушение на разпоредбите за работното време в Европейския съюз и работодателите им бързо трябва да променят вътрешните си правила. Решението на люксембургските магистрати влиза в сила от момента на произнасянето му.

Съдът на Европейския съюз се произнесе по дело, заведено през 2011 г. от най-големия профсъюз в Испания срещу местната компания Tyco Integrated Security, занимаваща се с монтаж и поддръжка на системи за сигурност. Ръководството на фирмата настоява, че работното време на служителите, които ходят по жилища и офиси, започва с пристигането им на първия за деня обект, а не с тръгването на работници от дома им, и приключва с последния посетен адрес. Служителите, които пътуват дълго обаче, не са съгласни с това и се оплакват на профсъюза, който пък завежда съдебен иск срещу работодателя. Испанският съд изпрати казуса на магистратите в Люксембург, за да дадат своето становище. "Разстоянието между домовете на работниците и обектите, на които ходят, за да изпълняват ангажиментите си, са доста големи, понякога дори са над 100 километра, и това отнема до три часа шофиране", отбелязват съдиите в решението си.

Британското правителство се опита да се намеси в казуса, като настояваше, че ако и пътуването се приеме за работно време, това ще доведе до сериозно увеличаване на разходите на фирмите. Съдът на Европейския съюз обаче отхвърли този аргумент и се произнесе в полза на испанските работници.

Лондон от доста време негодува срещу Директивата за работното време, която постановява, че средно седмично работното време не трябва да надхвърля 48 часа. Неслучайно казусът, а след това и решението на магистратите от Люксембург намериха широк отзвук и на Острова. Британският Институт на директорите пряко



обвини Съда на Европейския съюз, че "измъчва" компаниите



на Стария континент. Британската търговска камара смята, че страните членки трябва да имат по-голяма тежест при взимането на решения, свързани с трудовото законодателство. "Съд, който не е запознат с разпоредбите в отделните страни членки, взема решения, оказващи влияние върху възможностите за развитие на бизнеса, създаването на работни места и икономическия растеж", казва пред в. "Файненшъл таймс" Адам Маршал от Британската търговска камара.

Евродирективата за работното време е трън в очите на британския премиер Дейвид Камерън и това е едно от нещата, които той настоява да бъдат преразгледани при предоговарянето на членството на Великобритания в Европейския съюз. Затова и решението на Съда в Люксембург дава основа за по-широки дебати в отношенията между Брюксел и Лондон преди референдума за членството на страната в Европейския съюз, който се очаква да се проведе преди 2017 г. Антеа МакИнтайър, която е депутат от британската Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън, смята, че с решението на евромагистратите трябва "да светне червената лампичка". "Не ни трябва закон-усмирителна риза, който да ни наложи Европа. Това само налага ограничения на работниците и на работодателите и ограничава създаването на работни места и растежа", смята тя.

В отговор на критиките Европейската комисия започна консултации дали да промени - или дори да отмени - директивата в началото на годината. Много от



опитите за либерализирането й обаче са обречени на провал



и ще се сблъскат със сериозна съпротива от привържениците на документа, за които документът е едно от най-важните постижения на социалната политика на Европейския съюз.

Профсъюзите на Острова разбираемо са изключително доволни от решението на магистратите в Люксембург по казуса "Tyco Integrated Security". Решението е "проява на здрав разум и честна игра", смята Франсис О'Грейди, която е генерален секретар на Обединението на профсъюзите във Великобритания. "Ако хората са принудени да пътуват по 10 или повече часа, това, разбира се, трябва да бъде отразено в работното им време", казва тя. Според О'Грейди всеки опит на премиера Дейвид Камерън да промени Директивата за работното време ще се сблъска с острата съпротива на британците.