Конституционният съд изигра една от най-брилянтните си партии от създаването си чрез определението, с което отряза искането на парламента по т.нар. дело за съдебната реформа.

"Народните представители трябва да носят своята отговорност за създаването на законите, включително и за въвеждането на промени в Конституцията, без да разчитат на институционална намеса от страна на КС. Тук е мястото да се посочи, че разглеждането по същество на искане за превантивно произнасяне по конституционосъобразността на внесен в парламента законопроект би създало прецедент, който ще отвори широко вратата към компрометиране и



затормозяване на законодателния процес



в неограничен брой следващи случаи".

Това обявиха само преди дни конституционните съдии във въпросното определение. С него те отклониха искането на над 140 депутати от почти всички парламентарни сили да се произнесат за подготвяните и вече дори приети на първо четене конституционни промени, свързани със съдебната реформа.

С определението си - с 10 на 2 гласа, висшите съдии "отклониха като недопустимо искането", с което депутатите всъщност искаха задължително тълкуване на два текста от Конституцията относно израза "промени във формата на държавно управление" и да отговори на два въпроса, свързани с предстояща промяна на основния закон". КС обаче прочете искането като простичкия въпрос - дали промените, които са на дневен ред в парламента сега, трябва да се правят от обикновено Народно събрание, или пък е необходим велик парламент.

По този начин на практика



конституционните съдии си запазиха последната дума за евентуалните



конституционни промени и свързваната с тях съдебна реформа.

Преди това те се донакараха на депутатите заради това, че са си "позволили" да ги питат. "Провеждането на успоредна процедура по оценяване на законодателните инициативи пред държавен орган, различен от Народното събрание, на практика води до включване в нормотворчеството на допълнителни участници, без това да е предвидено в основния закон. Като че ли тази опасност е била подценена от народните представители, които са сезирали КС с настоящото искане", написаха конституционните съдии в определението си. Според тях абсолютно несъвместимо с основния закон било чрез "такова преценяване на конкретни законодателни инициативи да се заобикаля или обезсмисля установеният от Конституцията последващ контрол за конституционност".

Или казано иначе,



КС ясно и категорично обяви, че не е казал последната си дума



Всъщност първите сигнали, че конституционните съдии нямат намерение изобщо да се занимават с депутатското питане, бе, че никак не бързат с въпросното дело. И това докато самите депутати обвързваха поведението си по отношение на конституционните промени именно с очакваното решение на КС. Постепенно започнаха да се появяват и твърденията, че ще има опит от страна на КС да няма изобщо произнасяне по питането и то да бъде обявено за недопустимо, защото е предварително тълкуване. Така се стигна и до сегашното определение.

Според мнозина юристи обаче КС можеше спокойно да се произнесе по искането, защото то е за задължително тълкуване на конституцията, и можеше да не приема казуса като предварително произнасяне по един или друг въпрос. КС е правил множество такива тълкувания, които са се отразявали на внасянето или невнасянето на едни или други закони или законови поправки.

Всъщност под питането до КС бяха поставени 144 подписа на депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. На практика Конституционният съд бе питан дали разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия ще е промяна на формата на държавно управление. Заедно с това се питаше дали всяка от двете колегии може сама да решава кадровите въпроси на своята гилдия, а общите решения за магистратурата да се вземат от общия Пленум на ВСС. Другият въпрос е дали в някоя от колегиите може да има равен брой представители на магистратската и парламентарната квота, без това да е предпоставка за политически натиск. Според проекта за промени в конституцията в съдийската колегия трябва да има общо 13 членове, от които петима да се избират от Народното събрание. В прокурорската броят ще е 12, но представителите на парламента ще са шестима.



Очакваше се КС да каже дали въпросните, конкретни промени са



в правомощията на обикновено Народно събрание, или трябва велик парламент. Но не би.

А е необходимо да се отбележи, че на два пъти досега - през 2003 и 2005 г., на практика КС е блокирал по-дълбоки промени в съдебната власт, като в тълкувателни решения е обявявал, че те трябва да се правят от Велико народно събрание, тъй като единствено то може да прави изменения в държавното устройство и държавното управление.

Всъщност на депутатите трябва още отсега да им светне червената лампичка, след като в сегашното си определение конституционните съдии припомнят тези свои тълкувателни решения. Като например, че с тълкувателно решение № 3/2003 г. по к.д. № 22/2002 г. на КС (което бе по искане на главния прокурор Никола Филчев) съдът е приел как понятието "форма на държавно управление" се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. Приема се, че в него се включва и конституционната система от висши държавни институции, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начинът на формиране и мандатът им. Конституционният съд е счел тогава, че във формата на държавно управление се включват и възложените на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт, припомня сегашният състав на КС.



После съдиите припомнят и другото тълкувателно решение -



№ 8/2005 г. по к.д. № 7/2005 г. на КС. И при него, както и сега ставаше дума за нововъведения във вътрешната структура на Висшия съдебен съвет.

"В диспозитива на посочения акт изрично е посочено, че промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление", пишат конституционните съдии. Тогава КС е казал, че тези промени могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не са нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата. "Точно това обвързващо предписание трябва да съобразяват народните представители по отношение на визираните от тях конституционни промени, отнасящи се до ВСС", написа в определението си сегашният състав на КС. Но веднага обявява, че "с Решение № 8/2005 г. не е отречено, нито е изменено тълкуването, дадено с Решение № 3/2003 г.".

На практика



конституционните съдии си оставят широко отворена врата



за всякакво решение при евентуална атака на бъдещите промени в конституцията.

Затова и депутатите няма как да бъдат спокойни дори и ако промените в основния закон минат. Все може да се намери някой, който да сезира Конституционния съд.

Задължително трябва да се отбележи, че двама от 12 конституционни съдии са обявили особено мнение, което коренно се различава от това на техните колеги. Става дума за Пламен Киров и Борис Велчев. Те смятат, че КС е трябвало да се произнесе още сега по питането на депутатите. Те припомнят факти от вече цитираното Решение № 8/2005 г. Но различни от тези, цитирани от мнозинството. Според двамата съдии във въпросното решение е записано, че "чрез изясняване на точния смисъл на конституционните разпоредби и изграждането на стройна и непротиворечива система на нормативните актове, свързани с Конституцията, тълкуването спомага за предотвратяване използването на санкционните правомощия на КС и в частност обявяването на даден закон за противоконституционен". Или казано иначе,



повече от логично е КС да се произнесе, за да не се стига до отмяна после



Още повече че с отказа си да се произнесе мнозинството създава възможността парламентът да наруши конституцията, независимо че КС е имал възможността да го предотврати с исканото тълкувателно решение.

Според Киров и Велчев именно тълкуването на конституционните разпоредби осигурява в най-висока степен изпълнението на основната функция на КС - да бъде пазител на върховенството на Конституцията и да не допуска нейното нарушаване, включително и в процеса на евентуални бъдещи конституционни промени, смятат те. И още: че "тълкувателното правомощие на КС не може да се упражнява самоцелно, за да решава единствено идейни или теоретични спорове. То трябва да бъде обусловено от реален правен интерес. Да се осигури приемането на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, който да не я нарушава, е израз на най-значим обществен и правен интерес". Те припомнят и че поне два пъти КС се е произнесъл предварително - преди приемането на България в НАТО и преди приемането й в Европейския съюз.

Защо сега КС отказа да го направи - предстои да видим. По всичко личи обаче, че мечът на съдебната реформа е наточен.