|
| Решението на висшия клир на БПЦ е спорно и издава недопустим "църковен национализъм". |
Объркването ми трая само няколко дни. До деня, когато Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) излезе с "извънредно обръщение по повод кризата с бежанците". В него за "добитък" не се говори. Но лъха същото безразличие към човешкото страдание, както и в думите на непознатата жена пред столичния храм. За разлика от нашата, други православни църкви отдавна събират помощи за бежанците. Дори Цариградският патриарх Вартоломей отиде да раздава дрехи и храни на гръцкия о-в Кос. Но това не впечатлява висшите ни клирици.
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно!"
- казва свети апостол Павел. Има предвид полезното за душата. Та доколко посланието за бежанците бе полезно, за да укрепне вярата на религиозно непросветените българи, каквото все още е мнозинството от паството на БПЦ? Или посланието бе насочено точно към тях - към масата, която е безкритична?
Синодалният призив към държавата да не пуска повече бежанци спечели одобрението на мнозинството. На всички онези, които провиждат заплаха за България и християнството. Архиереите заговориха на техния език - на езика на масите: "не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава". Такъв език винаги е печеливш, защото е популистки, патриотарски. Това, че посланието е идентично с интервю на Пловдивския митрополит Николай срещу бежанците, е проблем не на владиката, а на синодалните му събратя. Те избират дали да съучастват в Николаевото компрометиране на православието, или да се разграничат от него.
Едва ли е случайно, че точно кърджалийският свещеник Боян Саръев, който е от Пловдивска епархия, похвали Синода за това послание. То доказвало, че БПЦ има държавническо мислене - била загрижена за бъдещето на България. Да правиш комплименти на Църквата за подобно нещо означава автоматично да зачертаеш нейния божествен произход. Този, който я прави институция без земен аналог - в нейния център не са нациите и държавите, а човекът като образ и подобие на Бога, без разлика от език и раса. Всяка църква, която изопачи своето божествено начало и Евангелската истина, изпада в опасността да бъде квазицърква, да проповядва псевдохристиянство. Негова проява е и "държавническото" мислене, за което възхваляват БПЦ. Нарича се "етнофилетизъм" (народ+род, племе) - т.е. божественатата институция на спасението
се изражда в инструмент на националните интереси
Затова етнофилетизмът е ерес. Отклонение от ортодоксията - правилността на вярата. Всъщност в предишното си послание от юли тази година по повод текста за йога в матурата по български език и литература Синодът директно заяви, че "идентичността на българския народ е православно-християнска", а православието има "държавно-творчески заряд". Сега по повод бежанската криза написа, че "нашето отечество България" е територия, която "Бог е определил православният наш народ да обитава". Според архиереите излиза, че евреите, арменците, католиците, мюсюлманите, които са наши съграждани, не са тук по Божия воля.
Намирисва на "православен национализъм". Той несъмнено се адмирира от всички, които провиждат БПЦ единствено като стожер на държавността и националната идентичност - православието като пазител на българщината. Но това е изкушение за неукрепналите във вярата. Всички православни църкви са заразени от етнофилетизма, но освен българската друга не си е позволявала да го заявява така открито в наши дни.
Кризата с бежанците недвусмислено показва, че подобни болести измъчват и иначе либералното тяло на западното християнство. Висшият ни клир запя в един глас с онези негови представители, които апокалиптично заклеймяват бежанците като заплаха за християнската идентичност на Стария континент, като грандиозен план за тотална промяна на неговата етнодемографска и религиозна карта. Две хилядолетия след като християнството бе разпространено в Европа от неколцина полуграмотни галилейски рибари, подобни послания са отстъпление от християнството. Те са признак на маловерие. Подценяване на божията благодат, която даде сила на същите тези галилейски рибари да вестят без страх словото Божие. Забравяме, че точно тази благодат дава дръзновението на всеки истински християнин да повтаря молитвата "Щом Бог е с нас, кой може да бъде против нас?".
Религиозни послания, които призовават Европа да не пуска повече мигранти, издават не силата на християнството, а неговия упадък. Бежанската криза всъщност извади наяве
дълбоката криза на европейското християнство
- секуларизирано и обезличено, в което милосърдието към другите се е изродило в лицемерие - помагаме им само когато не застрашават нашия комфорт и благополучие. Нямаме усещането, че трябва да разделим ризите си с ближния. Благочестиво се тъпчем на Рождество, докато 2/3 от човечеството гладува. Християнство на егоцентризма. То е и един от стимулите за металните заграждения и водните струи по границите на Европейския съюз. То превърна хората, които търсят спасение от смъртта или по-добър живот, в "добитък", "башибозук", "миризливи терористи", "мюслита" (от мюсюлмани - б.а.) - врагове, които искат да унищожат благоденствието на Стария континент. Сякаш Бог ни го е обещал веднъж и завинаги?!
Европа се денонсира като християнска цивилизация. Фобията към бежанците, която лъха от посланията на духовни лидери, не носи нищо добро. Тя може единствено да доразпали пожара на ксенофобията, който вече озарява континента.
Вместо Светият ни синод да приглася на тази общоевропейска истерия, трябваше да обърне фокуса - дали пък прииждащите маси от Изток не са инструмент на божия промисъл, който ще накара европейците да се върнат към евангелските корени на Христовата вяра и истински да заживеят с нея. Казал ни го е свети Йоан Златоуст: "Затова и Бог смесва множеството с вярващите, за да предадем на друговерците нашето благоверие". Бежанците не като заплаха, а като провокация на действеното християнство.
Висшият клир нека не се кахъри
за "духовната среда, в която ще пребивават православните българи, ако мигрантският поток продължи". По-напред да прозре мисията си - да превърне божия дом в уютно място за всеки кръстен българин. А после да застане денонощно в мълчаливо бдение пред парламента, докато не накара обитателите му да променят онова, което сътвориха през последните седмици - в новия закон за образованието отново зачеркнаха предмета "Религия" като редовна дисциплина и отнеха правото на училището да формира духовна идентичност сред подрастващите. (Последното го предложиха не духовници, а отделни депутати!)
Само човек, който носи истинските ценности на християнството, има мъдростта да не провижда в бежанската криза заплаха за своята вяра и идентичност, а възможност да я изяви чрез делата си - вместо да отрича като "добитък" друговереца или различния по култура и език, да го почита като икона, т.е. като образ на Бога.
