По какъв начин се определя кой и как да работи при ненормиран работен ден?
Ф. Д., София
Кодексът на труда (КТ) разписва нормалната продължителност на работното време. Така чл.136 от КТ определя, че работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Пак там е закрепено и че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Изрично е посочено, че тази продължителност на работното време "не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс".
Същият този КТ посочва и как се разпределя работното време. Записано е, че разпределението му се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Веднага след това е отбелязано, че в предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява и работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
КТ определя, че в горните случаи извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят може да отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време също се урежда с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Общо правило е и че в зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. Както и че за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Тези категории работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
И от общите правила стигаме и до конкретните проблеми, свързани с ненормирания работен ден. Правилата са определени в чл.139 "а" от КТ. Първото от тях е, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Той не може да прави това с работници и служители с намалено работно време. За тях не може да има ненормиран ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя с изрична и писмена заповед на работодателя.
Иначе работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В тези случаи общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
Важно е да се знае, работниците и служителите, които работят при ненормиран работен ден, имат право на почивките по чл. 151 от КТ. При тях става дума за това, че работното време се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява задължително на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. Освен тези почивки по чл.151, работниците и служителите на ненормиран ден имат право и на допълнителна почивка - не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.
Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Самото работно време се изчислява и отчита в работни дни - подневно. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Изрично е посочено, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден..
