Преди повече от 3 години публикувах в "Сега" доста възторжена статия за санирането в Румъния с акцент върху това, че у нас собствениците плащат, а там е почти безплатно и на много широк фронт - http://www.segabg.com/article.php?id=607071. Оттогава съседите ни напреднаха бързо. Само в Букурещ обновените сгради са повече от 5000. Във всеки от 6-те района на 3-милионния град днес едновременно се обновяват по 200-300 блока.

За разлика от България т.нар. термично рехабилитиране включва допълнителни дейности като топлоизолация на избените помещения, смяна на тръбите на парното и на газовата инсталация в общите части.

Методът има немалко противници в Румъния, сред които и Асоциацията на румънските архитекти. Като аргумент се изтъква, че европейски държави, сред които Франция, Италия и Унгария, предпочитат вътрешната изолация с минерална вата и отхвърлят външната със задържащия влагата, крехък и податлив на атмосферни влияния фибран. Никой не може да каже как ще изглеждат обновените сгради след 10-15 години. ЕС настоява чрез Директива 27 да бъде подобрена енергийната ефективност на стария сграден фонд, но оставя на отделните държави да определят как да стане това.

Ако през 2008 г. кандидатите за районни кметове в Букурещ печелеха избиратели с обещания за детски градини, паркинги, асфалтиране и нови тротоари, в кампанията за местните избори през 2012-а шлагерът стана безплатното саниране. Най-популярните предизборни лозунги на кандидатите от Социално-либералния съюз - "Топлина в домовете", "В първи район зимата ще стане лято", "Всички блокове на пети район - готови за 12 месеца", "За една година - колкото през предишните три", звучаха доста ретро, но се оказаха печеливши.

Днес обаче медиите са пълни със статии за кражбите чрез саниране и изреждат "кметски" фирми, уредили се с поръчки за милиони, прехвърлени впоследствие за жълти стотинки на подизпълнители. Споменава се и вълшебното число от 20%, което предприемачи отчитат "където трябва" още с първия транш.

Периодично се поставя въпросът за цената на "безплатното" саниране. През 2009 г. румънското МРРБ обяви



препоръчителна цена от 3000 евро



за саниране на двустаен апартамент, включваща и разходи за техническо проучване, паспортизация (валидна 10 години) и проектиране - 4-7 евро/кв. м. Министерството публикува ориентировъчни цени за основните строителни работи: 40 евро/кв. м външна изолация, 150 евро/кв. м ПВЦ дограма и 50 евро/кв. м тераси.

За сравнение в България обявите за цени на тези дейности са с 65% по-ниски при външната изолация със скеле, 10 см фибран и мазилка (около 54 лева) и близо два пъти - при 5-камерните прозорци с площ от около 3 кв. м (у нас са средно 540 лв., но има оферти и по 380-400 лв.).

Румънските медии публикуваха обръщение на граждански организации, архитекти и строителни експерти към правителството, парламента, специалната прокуратура за борба с корупцията - http://www.petitieonline.net/petitie/reabilitarea_termica_dorim_transparenta_si_pretul_corect-p66873055.html, в което се алармира, че чрез санирането става



източване на държавни и общински пари



към избрани фирми, подхранващо корупцията. С извадки от публични оферти на големи строителни фирми се доказва, че цената за двустаен не би трябвало да надхвърли равностойността на 2000 евро. Единствената възможност тя да стигне прогнозираните от МРРБ 3000 евро според авторите на петицията е, ако фирмите, сключили договори, прехвърлят задълженията си на подизпълнители, запазвайки огромна печалба.

Логично най-ниска средна цена за саниране на двустаен апартамент (2143 евро) е постигната в района с традиционно ниска корупция - Северозападна Трансилвания. За дейност със същите материали на други места в провинцията се плащат средно по 5700 евро, а в Букурещ - до 9000. В. "Журналул национал" посочва блок на ул. "Дачия" в центъра на Букурещ, където за "безплатно" саниране на двустаен апартамент



са отчетени космическите 36 000 евро



В петицията се твърди, че при саниране, финансирано само от гражданите (до 2009 г. в Румъния така са направени 2000 блока), цената е 2-3 пъти по-ниска от тази на идентични сгради, финансирани комбинирано от МРРБ (50%), общините (30%) и асоциациите на собствениците (20%). Безхаберието при харченето на обществени средства и корупцията според авторите са единствено логично обяснение за огромните разлики. По правилата на пазарната икономика при централно финансиране, където се работи на широк фронт, цените би трябвало да са под тези на индивидуалното саниране. При това в голяма част от случаите става дума за блокове с еднаква конструкция - т.е. разходите за проектиране се разхвърлят върху повече сгради.

Подписалите петицията настояват да бъдат разследвани фрапиращите случаи на корупция при възлагане на обществени поръчки, търговете да се организират прозрачно, с решаващ глас на т.нар. асоциации на собствениците, като се имат предвид максималните цени на отделните строителни работи и без да се прехвърля извършването им на подизпълнители.

На повечето румънци обаче не им пука. Те са доволни от безплатното саниране, което разкрасява пейзажа и намалява сметките за отопление. Част от онези, които са финансирали сами операцията,



пробват да осъдят държавата



да им възстанови направените разходи.

Дотук с румънския опит. Досега у нас има официална информация, че санирането на блок с 40 апартамента в Благоевград е излязло 500 000 лева. От интервю на г-жа Десислава Йорданова, дирекция "Жилищна политика" http://komentator.bg/d-jordanova-500-hilyadi-leva-struva-saniraneto-na-40-apartamenta/, става ясно, че цената на апартамент е около 12 500 лева (6400 евро). Реалната цена обаче на практика е 14-15 хиляди лева, тъй като във всеки блок, който предстои да бъде саниран, вече е сменена поне 1/3 от дограмата и е направена част от изолацията.

Ако изчислим разходите за 2-стаен панел на базата на офертите на големите български фирми, ще видим, че при индивидуално (на вход) саниране и нормално договаряне цената трудно може да надхвърли 4500 лева, при това с включени разходи за технически паспорт и саниране на общи части и покрив. От тази сума дограмата, включваща остъклен балкон, прозорец на спалня и прозорец с врата за хола, е между 2500 и 2800 лева, изолация на покрива, смяна на ламарини и улуци - около 350 лв. на апартамент, а изолацията на стените, включително на общите части, дограма на стълбището, обследване и технически паспорт - по около 1400. Така определената цена се доближава до препоръчителната цена на саниране за двустаен от около 3000 евро, определена от румънското МРРБ.

В случая с блока в Благоевград се получава немалка разлика. От МРРБ обещаха да организират обществено обсъждане и да обявят препоръчителни цени за основните строителни работи, но конкурсите вървят с пълна сила и се подписват договори.

Макар и в навечерието на местни избори, първите сигнали за високи разходи досега останаха незабелязани не само от управляващите, но и от лявата и всякаква друга опозиция.

Медиите също мълчат. А разходите за саниране са по-разбираеми и по-лесно проверяеми, отколкото тези за километър магистрала или за ремонта на спортната зала във Варна например. Друг е въпросът, че в подписаните досега договори те се формулират не с разбивка по видове апартаменти и видове строителни работи (дограма, изолация на стени, покрив и т.н.), а общо - за блок или за кв. м разгъната площ.

В няколко интервюта депутатът от БСП Корнелия Нинова говори за оттеглени от ГЕРБ обещания за освобождаване от данъци на санирани сгради (нормално е, след като парите дава държавата, а не собствениците), но не казва нищо по въпроса за разходите. При това общинските съветници, включително от БСП, имат достъп до вече подписаните договори за саниране. И не коментират.

Не коментира и премиерът Борисов, макар че по най-проста сметка, дори при разходи за саниране на определения брой апартаменти на база максимални /!/ индивидуални оферти, ще бъдат освободени поне 300-400 милиона за "Хемус" и "Черно море". Може и да не е информиран.