Скандалът по върховете на специализираната прокуратура това лято е огромен. От година насам срещу шефа й Светлозар Костов се образуват едно след друго дисциплинарни производства, но едва преди броени дни той беше свален от поста. При това с голям замах - дисциплинарният състав го предложи за забележка, а Висшият съдебен съвет (ВСС) направо го махна от началническия стол. А съдебният съвет е само в началото - той едва сега се произнесе по първия сигнал от общо четирите срещу Костов. Какво ли ще се случи след останалите три? Индикация за бъдещите решения впрочем е фактът, че за шеф на спецпрокуратурата беше назначен човек, чието уволнение беше предлагано от Костов - Андрей Андреев.

Звездата на прокурора Костов изгря през 2009 г., когато като бургаски обвинител се снима с кънки на ледената пързалка в града, а пред журналисти коментира така осъдителната присъда на шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки:



"Вързахме кънките на Стависки!"



Тогава кариерата му тръгна стремително нагоре и го отведе в София. ГЕРБ му гласува голямо доверие и младият прокурор оглави новосъздадената специализирана прокуратура, за която Европейската комисия настоя в няколко свои поредни доклада. Тя трябваше да повдига едва ли не на конвейер обвинения срещу босовете на организираната престъпност и да всява страх в криминалния свят. Нищо такова не се случи. Обвиненията са предимно срещу дребни риби, които често се измъкват с условни присъди благодарение на споразумения.

Лично за прокурора Костов всичко в перспективната му кариера тръгна наопаки през 2013 г., когато реши да се кандидатира за началник на апелативната спецпрокуратура. Дотогава тя се ръководеше от сегашния си началник Даниела Попова. Гласуването мина трагично - Попова получи 19 от 19 възможни гласа. Костов - нито един. Още по време на изслушването за този конкурс стана ясно, че той е изгубил позиции пред главния прокурор Сотир Цацаров. "Кога чухте от мен, че делото "Октопод" е приоритет за прокуратурата?!", питаше той, след като Костов обясни, че е написал само един обвинителен акт, но пък какъв - по делото "Октопод". Сблъсъкът с главния прокурор се разви с това, че когато Костов предложи ВСС да уволни от поста заместника му Андреев, защото не показвал резултати и нямал морални качества, Цацаров не позволи.

Малко след злополучния конкурс Костов се появи в телевизионно студио, за да каже, че бил нечестен, повлиян от лобита и спечелен от Попова заради близостта й с със зам. главния прокурор Борислав Сарафов. След това редовите спецпрокурори изпратиха писмо до ВСС, с което поискаха да бъдат взети мерки, защото



шефът им е създал лоша атмосфера за работа



Появиха се слухове, че е заплашвал колегите си, че ще им рови в компютрите, за да разбере кой е писал писмото. Съветът мигом му образува дисциплинарка, защото с медийните си изяви Костов уронил престижа на съдебната власт. После бяха образувани още три по искане на главния прокурор - за неспазване на срокове, нарушение на случайното разпределение и за отлагане на изтърпяването на присъда без основание.

Последната дисциплинарка може да му струва оставането в съдебната система. Става дума за отлагане на присъдата на Росен Петров-Животното, осъден от спецсъда за участие в организираната престъпна група на Златомир Иванов-Баретата за разпространение на наркотици в София. Прокурорът не го вкарал в затвора, защото преценил, че осъденият се нуждае от операция и рехабилитация. Вместо в болница Петров бил засечен сред най-активните участници във футболна агитка, която отиде в зоналния клуб на БФС на Националния стадион "Васил Левски", а дни по-късно бил видян да почива на Черноморието. След проверка по нареждане на Цацаров от прокуратурата съобщиха, че Костов е отложил изпълнението на присъдата, без да е ясно каква точно е диагнозата в медицинските документи, представени от адвоката на Петров. Заради този грандиозен гаф шефката на апелативната спецпрокуратура предложи колегата й да бъде уволнен.

След като беше понижен, Костов, който все пак остава на работа в спецпрокуратурата, разпространи своеобразен отчет в медиите. Причината е, че ВСС не пожела да го изслуша, преди да вземе решение. "Аз самият бях готов отдавна да подам оставка, този отчет не е написан сега. Просто търсех и чаках един нормален разговор с ръководството на прокуратурата. Силите ми стигнаха дотук. Нека следващите да продължат и да направят повече", пише в защитната реч на прокурора. Той изтъкна като своя заслуга, че е започнал в спецпрокуратурата от първия й ден с недостатъчно хора и с много задължения по НПК, което пречело на работата. На тръгване оставял институцията укрепена и добре работеща, а



благодарение на собствените му усилия - работата намаляла



Оценката на Костов за работата на спецпрокуратурата не съвпада с масовото впечатление, което тя оставя у гражданите. Най-известното дело там е "Октопод", което след голямо влачене в Софийския градски съд тръгна отначало в специализирания, понеже на съдията Румяна Ченалова й повдигнаха обвинение. Отначало процесът бе приоритет за правителството и за него се разказваше всеки ден. Но в един момент "Октопод" започна да умира, а съдията и прокурорът рязко загубиха почва под краката си. Днес "мегаделото" се помни от малцина. За него се чува само когато поредното обвинение отпадне заради изтекла давност, както стана наскоро с едно от обвиненията срещу Алексей Петров. Костов, който е прокурор по "Октопод" от първия му ден, преди дни ненадейно си подаде отвод, като заяви, че вече не се чувствал безпристрастен. Причините, каза той, са, че се е превърнал в мишена за ВСС и инспектората му. Така той анонсира и бъдещия провал на процеса.

Специализираните съд и прокуратура, които заработиха в началото на 2012 г., не оправдаха надеждите, които им се възлагаха. Създаването им бе прокламирано в първия мандат на ГЕРБ като най-доброто средство за бързо справяне с организираната престъпност, с която традиционната съдебната система иначе не можеше да се справи. Идеята бе, че тези две звена ще работят в тясно специализирана област, ще решават делата много по-бързо и в крайна сметка държавата ще разполага с един добре работещ инструмент.



Както си му е редът, в тях бе инвестирано добре -



беше им дадена тогавашната сграда на ДАНС, бяха отделени и пари за ремонт, а за да има какво да снимат медиите, бе построена и една "клетка" в най-голямата зала на съда, където трябваше да затварят подсъдимите, докато им се гледат делата. Тя така и остана неизползваема, макар и поради факта, че арестантите трудно чуват какво се говори, ако са вътре. Но пък е добра илюстрация на работата на спецзвената. За три години от тях излязоха повече интриги и скандали, отколкото вкарани в затвора босове.

Преди няколко месеца и шефът на спецсъда Георги Ушев, отчитайки дейността си за 2014 г., обрисува красноречива картина на ситуацията там. По думите му имало съдии от горестоящия апелативен съд, които не били прочели нито една присъда на неговите колеги, но пък имали навика да ги отменят. Ушев не каза повече, но когато съдии започнат да си говорят по този начин, има проблем. А още по-големият е, че от работата им наистина няма резултат. Ако бяхме се поучили от опита на Словакия, която първа създаде специализирани съд и прокуратура за организираната престъпност и бързо отчете неуспеха им, можеше да си спестим сегашните скандали и плачевни резултати и немалкото средства на данъкоплатците, които се похарчиха напразно. Управляващите обаче винаги предпочитат принципа на пробата и грешката.