Не само политическите лидери на съвременния свят страдат от тежък дефицит на умения да се справят с отговорностите си. Същите симптоми показват и лидерите на световните финанси - от шефове на централните банки и регулатори на финансовите пазари, през най-скъпоплатените директори на банкови империи, чак до президентите на корпорации гиганти (като "Фолксваген"). Само с остър недостиг на мисъл и силни пристъпи на страх можем да си обясним защо в края на седмата и в навечерието на осмата поред година на новата Велика депресия през цялата последна седмица почти всички пазарни индикатори бяха оцветени в червения цвят на загубата. А когато практически всички, десетките хиляди акции, облигации, индекси, фондове и другите търгувани на борсата книжа, само губят, диагнозата е една: безизходица. Дори ако продадеш книжата, които държиш, няма какво да купиш, няма къде да избягаш от загубата.



Няма вече "сигурни пристанища"



каквито бяха държавните ценни книжа на свръхдържавите и депозитите в банките гиганти. Политиката на отрицателни лихви изкара и ужким "безрисковите" вложения на загуба. И вложенията в швейцарски франкове са несигурни, и те са с отрицателни лихви. Цените на благородните метали са така надути, че със сигурност ще се сринат при първите признаци за отдавна очакваното оживление на световната икономика. И тогава загубите на собствениците им ще се измерват в двуцифрени проценти. Отгоре на всичко сме



на прага на поредно срутване,



което се очаква тъкмо на териториите, които свързваме с надеждата за растеж - в онези страни, които като папагали наричаме "развиващи се", или на новоезик - "възникващи пазари" (emerging markets). Не понасям този лъжлив термин. Поне от двадесет години страни като Китай, Индия и Бразилия са все "възникващи" пазари. Индия и Бразилия изпревариха редица "развити" (и вече западащи западни страни), Китай стана втората по обем икономика в света, но си е "развиваща се". Може би защото лексиката е спряла да се развива, а анализаторите са се отказали да мислят. За поредния срив предупреждава публикуваният преди дни доклад за финансовата стабилност на Международния валутен фонд. Според фонда през третото тримесечие на 2015 г. се наблюдава отливна вълна на капитал от новите пазари. За август и септември са изтеглени над 40 млрд. долара. Най-силен е отливът от Бразилия, Индонезия, Тайланд и Турция. Отбелязват се няколко причини за него,



вътрешни и външни фактори



Външните са свързани с очакването централните банки на САЩ и Европа да вдигнат лихвените си проценти. В САЩ това трябваше да стане на 17 септември. Но дори след като централните банкери се отказаха от решителната крачка, отливът на капитал от финансовата периферия на света продължава и през септември, следователно водещи са по-дълбоките вътрешни причини. Те са две. Растящите компании са свръхзадлъжнели. Фирменият дълг във "възникващите" пазари (вкл. Китай) достигна 18 трлн. долара, близо 70% от брутния вътрешен продукт на тези страни. Но в годините на депресията, поне от 2010 г. насам, печалбата на фирмите в тези страни намалява и въпреки че и лихвите по взетите кредити падат, расте делът им в печалбата преди облагане - вече около половината. Това е сигнал за падаща платежоспособност. Затова



отливът на капитал беше очакван:



като изключим Китай, където притокът на свеж чуждестранен капитал към банките и фирмите продължава, макар с бързо отслабващ темп, всички останали възникващи пазари, взети заедно, от 2013 г. имат нулев приток на капитал. За 2015 г. се очаква нетен отлив на капитал от повечето страни в тази група. Твърде важно е уточнението, че не става дума само за чуждестранен капитал. Местният капитал от тези страни също търси пласмент на старите финансови пазари, т.е. в богатите индустриални страни. А тази тенденция е твърде показателна и винаги вещае срутване. Няма съмнение, че отлив на капитал по време на депресия ще е тежък удар за всяка страна. Дотолкова тежък, че МВФ съветва страните, които изпитат съществен отлив на капитал, да въведат "контрол върху капитала" (т.е. ограничения и забрани за износ на пари от страната) - едно връщане към забравените времена на осемдесетте години. Добрата новина за нас е, че



от България отлив на капитал няма



и не се очаква нито до края на 2015 г., нито догодина. Така е, защото към нашата страна и сериозен приток на капитал нямаше в годините на депресията. Макар далеч от нивата на инвестиционния бум в началото на хилядолетието, капиталовата сметка на България ще е вяло положителна, както и през последните години. Вълната на капиталовия отлив, изглежда, ще ни отмине, както ни отмина и приливът към по-динамичните ни съседи в региона.