Допреди 7-8 години в България нямаше нито една модерна спортна зала и мнозина смятаха, че именно това е причината спортът у нас да залинява с всеки изминал ден. "Как да имаме успехи, като нямаме една читава зала. Я виж хората по света какви чудеса правят, а ние тука...", негодуваше редовият запалянко, тъгуващ по безвъзвратно отминали времена на спортна слава.

До известна степен липсата на адекватна материална база наистина може да бъде пагубна за развитието на дейност в която и да е сфера. И спортът, разбира се, не прави изключение. Но вместо да насочи усилията си към естествения извор на нови кадри - детско-юношеските школи и училищата, държавата залитна в грешна посока. Бе взет курс към инвестиране в ненужно големи обекти, които на свой ред родиха чисто нов термин в публично-медийната фразеология - "многофункционална спортна зала".

Така, след като до края на първата декада от XXI век в България нямаше нито една подобна сграда, само през последните 4 години с държавни средства бяха открити



4 чисто нови зали с огромен капацитет



- "Арена Армеец София" (12 500 места), "Арена Ботевград" (4500), "Булстрад Арена" (5100) в Русе и "Колодрума" (6100) в Пловдив, и бе основно реконструирана зала "Конгресна" (5500) в Двореца на културата и спорта във Варна.

Освен това в момента продължава изграждането на нова зала в Бургас, на опашката са Стара Загора и Плевен. Паралелно, като част от държавната политика за развитие на регионите, се нароиха десетки лъскави зали и залички по малките градове и големите села, а много общини се възползваха умело от възможността да инвестират в спортни съоръжения, усвоявайки средства по различни програми. Сякаш единственото изключение сред никнещите като гъби зали е най-дълголетната сред тях - "Арена Самоков" (2500 места), произведена изцяло с общински средства на града и въведена в експлоатация още през 2008 г.

Миналата седмица пък спортният министър Красен Кралев откри втората национална конференция "Строителство и инвестиции на спортни съоръжения" с шокиращ анонс. Оказа се, че министерството се кани да реализира мегаломански проект на стойност около 35 млн. лв. за нов тенис комплекс в София, включващ 4-хиляден централен корт с подвижен покрив. Нещо напълно излишно с оглед на факта, че тенисът в България е сред спортовете, които най-трудно привличат зрителска аудитория на живо. Последното доказателство е само отпреди три седмици, когато националният отбор за купа "Дейвис" събра около 400 зрители по трибуните за 1000 души на сега съществуващия Национален тенис център в Борисовата градина.

Всичко това неизбежно повдига въпроса за



адекватността на подобна инвестиционна политика



Едно такова съоръжение неизбежно има огромни разходи за консумативи, заплати на персонал и поддръжка. Разходи, които трябва да се избиват отнякъде, да не говорим за първоначалната мултимилионна инвестиция, която също трябва да се възвърне. Това предполага още преди започване на работа по строежа да е мислено за това какви и колко събития може да се организират в съответната зала. Да има както краткосрочна бизнес и мениджърска стратегия за експлоатацията, така и дългосрочна визия за развитие. Оказва се обаче, че това далеч не е първото, за което се мисли.

Най-фрапантният пример за липса на мениджърска стратегия е от най-прясно откритата голяма зала - "Колодрума" в Пловдив. Ден след шумната и тържествена церемония в края на август стана ясно, че погълналото 30 млн. лв. съоръжение всъщност няма никакъв управленски план, нито дори разрешително за някои видове дейност. Кметът Иван Тотев призна, че на практика залата няма да може да заработи поне до Нова година. Едва две седмици след откриването бе започната процедура по провеждане на конкурс за избор на управител и в крайна сметка за такъв бе обявена Йорданка Трендафилова.

Дамата бе представена като полиглот с българско и германско гражданство и "сериозен мениджърски опит", обхващащ фирми в Германия, Барбадос и Венецуела. Трендафилова все още не е анонсирала конкретна програма за развитие, но според Тотев една от първите и най-важни задачи е да бъде намерен генерален спонсор. Офертата е той да плаща около 700 000 лв. на година в замяна на правото "Колодрума" да получи съответното корпоративно име и така да бъде осигурена поне малка част от необходимия бюджет за издръжка на залата.

Подобна бе ситуацията при откриването на "Арена Ботевград" през април миналата година, когато първо тържествено бе прерязана лентата, а едва няколко седмици по-късно бе назначен мениджърски екип, който да мисли какво да прави със струващото 7 млн. лева съоръжение за 4500 зрители в 20-хиляден град. Сега управител на залата е Петко Колев, директор на ОП "Балкан", който се съгласи да отговори на някои въпроси на "Сега", свързани с мениджмънта и перспективата на подобни съоръжения у нас. Самият той призна, че



самоиздръжката на такава зала е практически невъзможна



"Самоиздръжката на такъв тип съоръжение без помощта на община или държава е невъзможна и сметките кога ще бъде избита такава инвестиция са некоректни - смята Колев. - Това са обекти с широка социална значимост и поради това в целия свят обикновено се изграждат от общини, държави или изключително богати собственици - обикновено на футболни клубове, които не търсят бърза възвръщаемост. Този тип съоръжения подпомагат популяризирането на спорта чрез големите първенства, провеждащи се в тях. Но в същото време без помощта на община или държава могат лесно да се превърнат в тежест поради високата си цена на изграждане и поддържане. В същия момент основните ни ползватели - спортни клубове и федерации, не могат да си позволят високи наеми, а и стандартът на живот в България не позволява избиването им посредством по-скъпи билети. Както виждате, получава се един затворен кръг. Но това в никакъв случай не трябва да отказва българските общини и държавни институции да продължават с изграждането на подобни обекти, защото те винаги се превръщат постепенно в основно културно и спортно средище и място, където всеки може да види на живо и да се докосне до световни спортни и културни звезди."

Според грубите разчети на директора "Арена Ботевград" трябва постепенно да увеличава своята заетост, като целта е достигане на минимум едно спортно мероприятие с международен характер месечно и средно по един голям концерт на тримесечие.

"Не може точно да се каже колко мероприятия могат да осигурят месечната издръжка на залата поради различните ценови показатели на различните видове мероприятия - обясни Колев. - "Арена Ботевград" е съоръжение на една година и все още навлиза на пазара. В близките месеци предстоят международен турнир по таекуондо WTF, мачовете от евротурнирите на баскетболния "ЛУКойл Академик". В преговори сме за турнири по художествена и естетическа гимнастика. В залата почти целогодишно води подготовка и играе своите мачове от НБЛ мъжкият баскетболен отбор на "Балкан". Успоредно с това тя ще бъде почти постоянно ангажирана с прояви на местните спортни клубове, които, искам дебело да подчертая, ползват "Арена Ботевград" абсолютно безплатно."

Мениджърският екип на откритата преди два месеца "Булстрад Арена" в Русе все още не разполага с точни данни за консумативните разходи. Според единия от мениджърите - Борислав Велков, предстои да се направят замервания за това. Освен това ще е необходимо известно време, за да бъдат въведени всички системи в пълна експлоатация. Основната зала ще разчита на средно по 4 събития месечно до края на годината, а стремежът е двете тренировъчни помещения да бъдат постоянно заети.

"Обаче има голямо значение и



какви ще бъдат събитията и колко са рентабилни



за нас. От събитие до събитие има голяма разлика и ще зависи от мениджърския нюх кое да изберем - твърди Велков. - Спортните и развлекателните събития в залата ще бъдат в съотношение около 50 на 50, което е нормално. Хората имат нужда и от двете, а за да изгради залата имидж на модерна и многофункционална, постоянно ще търсим всякакви формати."

Според Велков "Булстрад Арена", чието построяване излезе общо 55.9 млн. лв. (от тях държавата отпусна 12.5 млн.), има изготвен бизнес план за следващите 12 години. А що се отнася до евентуална невъзможност залата да се самоиздържа, твърди: "Ще се стараем да не се стига до такива ситуации".

Оказва се, че съществуващата още от края на 60-те години на миналия век зала "Конгресна" във Варна също никога не е функционирала като самостоятелна пазарна единица. Най-вероятно няма да може да се случи и занапред, особено след погълнатите нови 10 млн. лв. от държавния бюджет за претърпяната тази година основна реконструкция. Планът бе след окончателното приключване на ремонтните дейности с решение на Общинския съвет в морската столица да се пристъпи към процедура за увеличаване на капитала на търговското дружество, стопанисващо имота - "Дворец на културата и спорта" ЕАД, със сумата на вложените средства.

"През 2016 г. ще бъде изготвен нов амортизационен план. За 2014 г. разходите за амортизация и обезценка на ДМА са в размер на 118 000 лв. - разкри изп. директор на ДКС Минко Христов. - Зала "Конгресна" е само едно от съоръженията в активите на "Дворец на културата и спорта" и е част от многофункционалния комплекс ДКС. Дружеството разполага с още пет тренировъчни зали, търговски център и заведения, които се поддържат от персонала на ДКС. Залата не е със самостоятелно мерене на електроенергия, вода и отопление. Разходите за издръжката й са включени в общите разходи за оперативна дейност на дружеството, които за 2014 г. са в размер на 1 260 000 лв., в това число за заплати - 450 000 лв., за осигуровки - 100 000 лв., за външни услуги - 479 000 лв."

По думите на Христов възможността на съоръжението е в рамките на един месец да приема между 8 и 10 прояви. Съгласно утвърден ценоразпис наемът за спортни и културни прояви в зала "Конгресна" е 4800 лв. с ДДС на ден. До края на годината единственото спортно събитие, което ще се проведе в ДКС, е надпреварата в гр. С от европейското първенство по волейбол за мъже, на което България е съдомакин с Италия. Освен това има ангажирани дати за 7 културни събития от разнообразен калибър.

"Интересът на дружеството е зала "Конгресна" да е ангажирана в максимална степен с прояви от различен характер - обясни Минко Христов. - Водят се разговори с фирми, организации и спортни федерации. Календарът се попълва ежедневно. Новото ръководство на дружеството приема програми и предприема действия за подобряване на ефективността на работния процес, така че дружеството да работи на печалба."

Но какво се случи пътьом с основополагащите надежди на запалянковците за по-добро бъдеще на българския спорт? Засега нищо. Или поне нищо, подпомогнато от съществуването на "многофункционални спортни зали". На пръсти се броят значимите постижения на наши спортисти пред родна публика, а и немалка част от събитията се провеждат пред полупразни трибуни дори при символични цени на билетите или направо свободен вход. Пример - ежегодно организираните в "Арена Армеец" турнири за Световната купа по художествена гимнастика. Реален шанс най-голямата зала в България да се напълни има само по време на започващото в петък в София и Варна Евроволей '15. Но с известни условности - просто зависи как ще потръгне играта на нашия отбор.


ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД

Със споменатите дотук съоръжения обаче не се изчерпва устремът за строене на нови и нови. Сякаш градовете са си обявили съревнование. Все едно ако някой остане без своя "многофункционална" зала, ще бъде считан за втора ръка. И още преди година в Бургас решиха да засенчат всичко построено досега и стартираха процедура за съоръжение за 6500 зрители на стойност 38.4 млн. лв., които ще бъдат платени с държавни пари. Амбицията е залата, в която ще има атлетическа писта (нещо, което досега построените големи съоръжения не предлагат), да кандидатства за европейско първенство по лека атлетика още през 2019 г.

За подобен проект се гласят и в Стара Загора. В средата на септември кметът Живко Тотев обяви, че общината работи съвместно с екип на спортното министерство "за изграждане догодина на нова многофункционална спортна зала". "Това ще помогне на града ни да бъде домакин на още големи събития като европейски и световни първенства", допълни кметът. Сякаш в България първенства от такъв ранг има едва ли не по три на месец.

В Плевен също гледат да не изостанат. За целта градът вече получи 2 млн. лв. от бюджетната програма на кабинета "Орешарски" от 2014 г., която бе на обща стойност 500 млн. лв. Но по замисъл съоръжението ще струва 12 млн. и сега се търсят останалите пари.

В Смолян през август вече бе открита ремонтирана зала за 5 млн. лв. С милиони, пак по програмата на кабинета "Орешарски", бяха захранени и други скъпи проекти за строеж или ремонт на зали. На Своге се отпуснаха 4 млн., на Гоце Делчев - 3.5 млн., на Ямбол - 1.5 млн., на Хасково - 1.4 млн. И дори 1 млн. лв. за потопения преди 8 години от наводнение Цар Калоян, където пострадаха 700 къщи и надали точно зала е най-важната придобивка за града.

С държавни пари (4.5 млн. лв., все още от кабинета "Орешарски") се направи и основната реконструкция на залата в Дупница, в която играе и тренира волейболният шампион "Марек Юнион Ивкони". Затова през миналия сезон тимът провеждаше домакинските си срещи в Сливница. Там, защото миналата година в градчето бе открита зала за 1200 зрители на стойност почти 7 млн. лв., платени по Програмата за развитие на селските райони.

Впрочем по подобни програми доста други общини също влязоха в графата "престижни", след като се сдобиха с "многофункционални" съоръжения, макар да не е ясно как точно ще ги поддържат. Като Белоградчик, където преди 10 дни откриха зала с 520 места, финансирана с 4.3 млн. лв. от Държавен фонд "Земеделие". И обясниха, че придобивката щяла "да привлече спортни отбори и гости в града, което ще стимулира туризма". В Петрич пък на 1 септември министърът на икономиката Божидар Лукарски откри зала, наречена по модерния тертип "Арена Петрич". Тя има 650 седалки и струва 3 млн. лв., дошли от проекта "Подкрепа на масовия спорт в трансграничния район на община Петрич и община Серес, Гърция".

С "многофункционална спортна зала" се сдоби дори и Панагюрище. "Арена Асарел" (2000 седящи места), както подсказва името, е построена със съдействието на фирмата "Асарел Медет". Но и тя заявява амбициозна програма, понеже "отговаря на всички изисквания на международните спортни федерации и техните стандарти и критерии за провеждане на световни и европейски първенства" (цитат от сайта на залата).

В Правец "ЛУКойл" смята да строи огромен спортен комплекс, най-вече за баскетболния "ЛУКойл Академик". Същевременно на 10-ина километра е "Арена Ботевград", която отборът и без това заяви за европейските си мачове този сезон. В Мадан пък бутнаха старата зала и правят нова за 4.3 млн. лв.

Има още и още такива проекти - в развитие или вече осъществени. И това не може да не изведе на преден план въпроса - кому са необходими "многофункционални спортни зали" едва ли не във всеки град? И без човек да е професионален мениджър, е наясно, че толкова скъпи съоръжения изискват скъпа поддръжка и това ще направи наемите непосилни. С други думи тези зали надали ще бъдат достъпни ежедневно за занимания и тренировки на деца, ученици, местни или регионални спортни отбори. Защото не може във всеки български град да има европейско или световно първенство всеки месец, просто няма как да стане. Нито пък големи концерти или изложби. Тогава каква е ползата от подобна мегаломания? Брошка на ревера на съответния град? Или далавера за някого покрай милионното строителство?