|
| Бойко Ламбовски |
Пораствайки, децата разбират, че няма идеална представа, по-точно всеки си има своя, а моралните практики и производните им закони изобилстват
от релативизъм и парадокси
Това става причина за някои от кризите на пубертета и депресиите после, но сега не за тях иде реч.
Кант стоял и се възхищавал от звездното небе над себе си и моралния закон в него. Две непоклатими и вечни величини. Мисля, че беше негово онова "Постъпвай така, че максимумът на твоята воля да може да стане основа на всеобщо законодателство".
Кант е гений, а аз съм Бойко. Негений. Вероятно затова се въртя на улицата като клошар на гастроли и се чудя на моралните парадокси в света поне по няколко оси - минало-настояще-бъдеще; свое-общо; канон-действителност... Освен това Кант е писал не колонки, а дебели книги, та ще се задоволя с няколко примера.
Наскоро чух от един друг Бойко, голям шеф в държавата, как се възмущава от съд и прокуратура пак по темата "Ние ги хващаме, те ги пускат". Ставаше дума за изпечен автокрадец, сниман с камера, как отмъква автомобили, който е задържан, пуснат и пак задържан впоследствие. И май оправдан по конкретните кражби, но заключен за друго - имал влязла в сила присъда от не знам къде си по света. Човекът впрочем се оказа с много висящи дела и присъди у нас и в чужбина. Интересен беше коментарът на министър-председателя, по човешки емоционален и доста точен, между другото. Той каза, че има много такива негодници, които когато ги заловят и пуснат, веднага отиват да откраднат пак, за да изкарат пари и да се разплатят с тези, които ги пускат. Не знам вие вярвате ли му; аз съм сигурен, че е така. Това не ме прави щастлив,
то се нарича корупция
Покрай нея мисля за поне две неща. Първо - как се управлява страна, тоест как се стои на върха на една пирамида, която е просмукана от тъкмо такъв алъш-вериш от горе до долу. Може ли да си толкова проницателен и осведомен, а тебе то да не бърка особено, да се позасмиваш и спиш добре? Защото и двамата знаем, че не става дума само за автоджамбази, адвокати и прокурори, а за много, много люде - чиновници, митничари, здравеопазване, образование, пътно строителство, абе - ще произнеса една кротка дума - администрация. За да не произнеса една страшна дума - народ... (По същото време медиите и обществото масово се възмущаваха, а законодателите вземаха мерки срещу каране в насрещното движение и сто пъти ни показваха случаен автобус, сбъркал пътя и едва пъплещ в насрещното, сякаш ни показваха садиста Чикатило, убил петдесет души.)
Но да кажа и второто. Що е морал? Що е това, над което са се мъчили без сън и покой други гении - като Толстой и Достоевски - цели животи? Като се сетих за тях, си припомних скандален руски съвременен политик - Владимир Жириновски. Който с присъщата си еруптивна прямота, подобно на нашия политик, наскоро заяви по телевизията следното, обръщайки се към днешната младеж: "Дори баща ви да бъде хванат, че присвоява големи суми, дори да се окаже, че краде, вие не го ругайте, а го почитайте и обичайте. Щото той за вас краде. Вас иска да осигури." Публиката го гледаше зяпнала, никой не можа да възрази.
Морално е да си обичаш децата и да гледаш да са нахранени и облечени, да се изучат в добри училища и колежи. И винаги е било. Но колко еластични са тогава границите между своето семейство и другите, между чуждо и свое? Павлик Морозов, донесъл на властите, че собственият му баща крие жито от комисията, този емблематичен пример за комунистическо промиване на мозъците, само извращенски пример на утопичен идеализъм ли е?
Както вече казах, Кант е гений, а един негов сънародник - Вилхелм Буш, едва ли. Но е автор на прочутото весело съчинение "Макс и Мориц". При това го е написал близо век след моралния императив на философа Кант - към средата на XIX век. Вероятно всички са чели "Макс и Мориц", та няма да преразказвам приказката за двамата весели проказници. Ще спомена само, че тя приключва назидателно и нравоучително. Двамцата - те са деца впрочем, поради това, че си правят дребни шеги и създават неприятности на съседите, накрая са занесени на воденица в чували, смлени на парчета и изкълвани от гладни патки. Никой от комшиите не съжалява и не се разкайва, а напротив - така им се пада, е общият коментар на герои и автор.
Максимумът на нашата воля
дали може в случая да послужи като основа на общо законодателство, примерно волята на пекаря и воденичаря?
Ще кажете защо ни занимаваш с тези умозрителности. Ще кажа - не са умозрителности. Максимумът на моралната воля на властника близо век след Макс и Мориц направи законодателство, с което се появиха концлагери и газови камери. Ако гледаме това движение - Кант-Буш-Адолф, то не може да не ни удиви известна еволюция.
