Зад решетките не се работи достатъчно с осъдените, критикуват неправителствените организации, които помагат на бивши затворници. |
Подобна е съдбата на М. - 54-годишен, бивш затворник, осъден също за разпространение на наркотици. Имал е и проблем с алкохола. След като преминава специална програма за лечение на зависимости,
си намира работа почти веднага в "паяк"
за вдигане на неправилно спрели автомобили в Пазарджик. Фирма по чистота в същия град е наела двама бивши затворници на постоянни трудови договори. В строителството през последните две години са наети 7 души, изтърпели присъди, които работят като майстори зидари. Бивш затворник си е намерил работа като монтажист на дограми, друг - като помощник в склад.
Бивш медицински работник, лежал в затвора, успява да си възстанови правата и сега работи в Германия в същата сфера. Преди няколко месеца, след 3-годишна присъда за нелегална продажба на цигари, на свобода излиза 47-годишна жена от затвора в Сливен, майка на 3 деца. Само след около месец и половина тя вече работи - прави сувенири на ръка. Завежда дело за възстановяване на родителските й права, които в този момент са присъдени на бившата й свекърва.
Случките са от практиката на Фонда за превенция на престъпността, който от години се занимава успешно с реинтеграция на бивши затворници. Най-голямата трудност е намирането на работа и заживяването "на чисто". За 6 години
фондът ИГА е помогнал на над 500 осъдени,
сред които и непълнолетни, само 24 от тях са жени. 150 са били неграмотни, само 30 са имали средно образование. На 48 души е помогнато да повишат професионалната си квалификация. На 153-ма - да започнат сезонна работа, на 112 - да започнат постоянна работа, на 130 - за почасова работа. 34-ма са получили съдействие за жилище. Осъдените са получили помощ за намиране на личен лекар, издаване на документи, безплатна юридическа помощ за преодоляване на различни бюрократични пречки, безплатна консултация от психолог. В резултата на добрата работа само 65 от бившите затворници, преминали през ИГА, са извършили ново престъпление. Самата организация дори е назначила като счетоводител човек, който е лежал в затвора за икономическо престъпление. Работещите в нея казват, че работата им се улеснява от добрата комуникация с управата на местния затвор и с останалите държавни органи.
В Пазарджишка област ежегодно се освобождават между 300 и 350 затворници. Приблизително 70% са с повече от едно престъпление - най-вече кражби, грабежи, разпространение на наркотици, документни измами, насилие. Две трети от тях са роми. Причина за малкия процент осъдени, които успяват да намерят работа, е скептичното отношение към тях заради богатото им съдебно минало -
има хора, чиито досиета са като роман
С интеграцията на бивши затворници се занимава и Центърът за социална рехабилитация в Бургас. Неговият опит е доста по-различен - успява да намери работа на едва 2% от хората, които търсят помощ. В офиса на организацията идват предимно бивши затворници от ромски произход - без образование, без трудови навици и дисциплина. Центърът за социална рехабилитация провежда курсове за ограмотяване, но посещаемостта им е слаба. Центърът за социална рехабилитация не се наема да е гарант пред работодателите, затова работа се намира най-вече по програмите за временна заетост. От община Бургас от време на време наемат затворници за почистването на разкопките на археологически обекти. Но това е само временно решение и предпоставка тези хора да се върнат обратно в затвора, защото трябва да се хранят всеки ден.
Неправителствената организация Мисия "Спасение" отскоро се е захванала да помага на хора, които са лишени от свобода. Тя ги посещава четири пъти в седмицата, организира и финансов курс как осъдените да управляват парите си, след като напуснат затвора.
От Министерството на правосъдието обясниха, че един месец преди освобождаване на осъдения се уведомяват бюрото по труда и наблюдателната комисия по местоживеене. От дирекцията за изпълнение на наказанията се опитват да подготвят затворниците, на които предстои скорошно освобождаване. Уведомяват се и неправителствените организации. На излизане бившият затворник получава еднократно една минимална заплата, но има право да кандидатства за периодична месечна помощ. За да я получи обаче, трябва да полага обществено полезен труд не по-малко от 14 дни на месец. Има право и на помощ за отопление.
От 2009 г. насам социалното министерство обявява проекти за социализиране на бивши затворници. Данни има само за първата година - тогава 468 души са били включени в курсове за ограмотяване и професионална квалификация, а част от тях са били временно наети в системата на затворите, тъй като изпълнител е била Главната дирекция "Изпълнение на наказанията". През 2010 г. е предложена работна ръка на 300 работодатели, но няма данни дали са наели осъдени работници. Обучени са фризьори и плетачи, които евентуално биха могли да развият собствен малък бизнес. 12 души са изкарали курс за компютърна грамотност.
В ЧИСЛА
Всяка година около 4000 души, изтърпели наказанията си, напускат затворите. 5% от тях са хора с висше образование, които се надяват отново да водят нормален живот. Според статистиката на Министерството на правосъдието около 50% от освободените рано или късно извършват ново престъпление и отново попадат в затвора. Според представителите на гражданския сектор процентът е много по-голям - 70 на сто. По данни на НСИ през 2014 г. ефективно са осъдени 16 374 души, или 43.6% от общия брой на обвиняемите. Тенденцията от 2011 г. насам е броят на престъпниците, влизащи в затвора, да намалява.
ИНТЕРВЮ
Осъден: Няма да се върна в този ад
Спас Василев е на 31 г., попаднал зад решетките за 3 години и половина за разпространение на наркотици. Завършил е семестриално мениджмънт, търговия и маркетинг в Датския колеж в София.
- Колко ти дадоха?
- 3 години и половина, остават ми още 2.
- Това означава ли, че след като излезеш, няма да се занимаваш отново с престъпна дейност?
- О, да, със сигурност. В този ад нямам никакво намерение да се завръщам. Отвън никой няма представа какво е тук. Докато бях в следствения арест, не можех да спя, защото се притеснявах, че съседът ми по легло ще ме заколи. Той беше обвинен в убийство. Добре, че в затвора поне убийците са разделени от другите. Но и тук е кошмар. Да, направих грешка, но прекалено тежка цена плащам за нея.
- Какво мислиш да правиш, след като излезеш на свобода?
- Мисля да си взема дипломата. След това дори искам да продължа да уча някъде социология, психология.
- А как ще се издържаш?
- Мисля, че все пак образованието ще ми помогне. От организация "Спасение" ми помагат доста. Ходя и на курса им по финанси, където ме учат как да си организирам парите, които ще изкарам.
- С досието няма ли да бъде по-трудно да си намериш работа, въпреки че си образован?
- Да, наясно съм с това. В началото съм готов да работя и по-нискоквалифицирана работа, само и само да изкарвам някакви пари. Освен това от организацията ще ми съдействат да си намеря работа, така че съм убеден, че ще се справя. Най-важното е, че няма никога повече да посегна към престъпна дейност, защото знам какъв ад е тук.