Щом в годината има 252 работни дни, няма начин фирмените автомобили да не се ползват и за лични нужди в извънработно време и така да ощетяват хазната. Презумпцията за виновност, толкова характерна за всезнаещия, мнителен и дребнав чиновник, този път бе изразена от финансовия министър Владислав Горанов. Поводът е спорната поправка в Закона за ДДС, която изисква фирмите предварително да определят каква част от служебните автомобили, имоти и компютри ще използват за лични цели. Въпреки че след силния натиск МФ изглежда склонно да ограничи приложното поле на тази мярка, то не променя логиката й.

Големият проблем на българските регулатори е, че те не разбират бизнеса, но въпреки това настояват да са негови наставници и надзорници. Те смятат, че собствениците на фирми трябва да действат по техните правила, и не осъзнават, че ако го правеха, половината икономика нямаше да я има. ("Щом аз работя от 8 до 17 ч. и нищо не може да ме накара да си мръдна пръста след 17-нула-нула, то следователно този човек лъже, че е използвал колата си със служебна цел, докато е шофирал в неделя.") Именно с това отношение - в комбинация с растящото преразпределение на ресурс през публични програми, чиновниците създават среда, която насърчава техните себеподобни, а не истинските предприемачи - тези, които са готови да поемат риск и да работят в събота и неделя.

Съвсем не става дума само за това, че се налага да се работи извънредно, включително, за да се спазят регулациите, които ядат доста от работното време. Отвъд дебелите стени на министерствата светът се променя и тази промяна налага нови форми на организация и сдружаване, нови канали за реализация, нови платформи като станалата нелегална Uber и нови трудови отношения.

Ще изложа няколко примера за това как повлечените от технологиите изменения в начина на организация на бизнеса остават неотразени в българските регулации.

До голяма степен архаизмите в Кодекса на труда



се дължат на криворазбрана грижа за работниците



Голям напредък бе въведеното гъвкаво (променливо) работно време* с юлските изменения в Кодекса на труда.

Въпреки това изискванията към работното време остават ограничени до старата представа за организация на предприятието, според която работниците се строяват всяка сутрин пред портала на предприятието, изпълняват писаните инструкции около конвейера, обядват в столовата, доработват и под строй напускат завода. Горе-долу по същия начин, само с малко повече патос, действа и администрацията. Но постиндустриалната епоха, когато все по-големи групи хора се задвижват от приложения като Uber или намират начини да печелят от Airbnb, не се вписва в модела.

Кодексът на труда урежда и надомната и дистанционната работа, но разпоредбите отново са тромави и пожелателни. Служителят, който работи от дома си, трябва да гарантира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия и да бъде готов да отвори вратата за проверка от Инспекцията по труда.

Законът обаче е напълно сляп за новите форми на упражняване на трудова дейност. Тези, които са го писали, вероятно не са срещали младежи, които работят в интернет кафенетата (може да им харесва, но не са спазили изискванията за противопожарна безопасност), и не са чували за набиращите популярност co-working пространства.

Ако Стив Джобс бе имал нещастието да конструира първия Apple в някой български гараж, той би рискувал най-малкото неприятна среща с Инспекцията по труда. Ще трябваше още да обяснява защо не е осигурил здравословни условия на труд, защо не се е осигурявал върху 420 лева месечно преди още да е продал първите 25 бройки, на пазарна лихва ли е заемът, който е взел от някакъв инженер, и дали Возняк има трудов договор.



Според българския чиновник човек може да работи по три начина



- по постоянен договор (трудов или за управление), по договор за определена работа и като предприемач. Най-уредени са първите два вида заетост, а дейността на предприемачите се регулира както падне. Големият проблем е т. нар. личен труд - тоест презумпцията, че един предприемач има данъчни и осигурителни задължения, преди да има доход, но това е друга тема.

Що се отнася до несъответствието с модерната икономика, проблемът опира до неуредената регулация на дейността на програмисти и други фрийлансъри. Много често те нямат регулярен доход, нямат и работодател, следователно извършват "друга стопанска дейност". Тук има няколко хипотези - авторски и лицензионни възнаграждения или свободна професия или занаят. Разликата е съществена (приспадат се различни разходи, а за авторските няма осигуровки). Законът, доколкото зная, признава за свободни професии такива, които имат БУЛСТАТ (например архитекти). Авторските възнаграждения се получават в резултат на отстъпени права (например по договор за изработка на мобилно приложение).

Възникват казуси за случаите, когато човек се опитва да разработи своя идея, без да има възложител. А точно това е начинът, по който се раждат иновациите - още от времето на Чарлз Бабидж. Човек може да вложи всичките си спестявания в разработката на прототип. Но когато накрая го постигне и успее да го реализира (например като регистрира фирма и продаде дялове от нея на инвеститор), ще открие, че е прецакан. Ако реши да продаде продукта пък, може би ще трябва да се регистрира по ДДС и да начисли данък. Най-вероятно целият доход, който получи, ще трябва да бъде обложен, без да се признаят вложените разходи - понеже няма нормативно признати доходи, за разлика от договора с възложител, нито пък е регистрирал фирма*, на чието име да си купи лаптоп (това, впрочем, е обратната страна на кошмара на МФ с данъчния кредит върху лаптопа, използван за лични нужди). Нашият хипотетичен иноватор няма да придобие осигурителен стаж дори да иска да си внесе осигуровките със задна дата за последните 24 месеца, през които е имал нахалството да мисли само за продукта си. Не може да се осигурявате когато се сетите, има си ред в тази работа.



Нашето законодателство рядко поглежда отвъд Калотина



- само ако трябва да транспонира някоя директива. Но дигиталната икономика не признава националните граници. Можете да имате сайт, хостнат в САЩ, който поддържате, докато сте на гости в Брайтън, а да сте възложили разработката на мобилната му версия на индийски програмист. И за да объркате напълно НАП - може да получавате приходите си през Ebay или чрез платформата "Кикстартер". Нямам никаква идея какви приходи са сумите, получени от платформи за дялово финансиране - от гледна точка на доходите на физически лица. Може би и НАП няма представа. Също така не зная как Кодексът на труда се отнася до работниците, които се наемат чрез freelancer.com?

Законът по ДДС поначало е враждебен към малките компании, защото не допуска тримесечна отчетност. Но има един случай, когато малките компании са тотално прецакани. За щастие повечето от тях живеят в щастливо неведение. Това е разпоредбата, която изисква да се регистрират по един от специалните режими на ДДС, ако смятат да публикуват реклама във Фейсбук и Google или ако получават плащания от Google или през PayPal.

Не само МФ не разбира дигиталната икономика. Хората, които отговарят за регулациите в туризма, са още по-изостанали. Те заедно с КЗП настояват, че всички платформи за групово пазаруване трябва да имат лиценз за туристически агент, ако искат да продават почивки. Тази мярка може би е приемлива, защото наистина има много шарлатани и интересите на потребителя са на първо място. Но изискванията за такъв лиценз са ненормални. Той не само е скъп и ограничителен (изискване за стаж на управителя и персонала в туристическия сектор, което се преодолява с фиктивни договори). В сегашния си вид тези изисквания са приложими само за физическата икономика, тъй като е задължително туристическият оператор или агент да има офис***. Това рязко контрастира с факта, че голяма част от резервациите в туризма се сключват онлайн.



Пълното неразбиране на механизмите на новата икономика



кулминира в отношението към Uber, чиято дейност бе спряна с решение на КЗК. Uber (както и много други подобни сайтове, донякъде и сайтовете за групово пазаруване) е платформа, която свързва независими агенти. Тя би могла да налага изисквания към участниците, които допуска и го прави заради репутацията си. Но българските власти очевидно имат проблем да установят страните по сделката.

При този манталитет усилията за въвеждане на електронно управление засега не предизвикват оптимизъм. Когато преди време представих електронно свидетелство за съдимост в една от службите към Агенцията по заетостта, се събра консилиум от специалисти, за да прецени дали може да го приеме, понеже нямало мокър печат. Накрая дойде началникът на службата, заяви, че е чувал за такива свидетелства, и служителите го одобриха, макар и със свити сърца.

Ясно е, че докато регулаторите не си сменят чипа, стратегиите за насърчаване на иновациите и въвеждане на електронно управление няма да произведат ефект. Дигиталната икономика се създава от предприемачите не с декрет на администрацията, която още не може да разбере, че новите технологии носят грамадна промяна. И тъй като държавата очевидно не е агент на тази промяна, то следва да се адаптира към новата среда.



------------------

* Работната седмица обаче остава ограничена на 40 часа и 5 работни дни и работодатели ще решават кога да бъдат отработвани часовете. Работодателят определи с правилника за вътрешния трудов кои са задължителните минимални часове, както и 12-часов период от денонощието, в който може да става отработването.

** И когато е регистрирана фирма, положението не е по-добро. ЗКПО не признава разходите по разработване на софтуерен продукт, както и НИРД, докато проектът не завърши. Дори и тогава те трябва да се амортизират. (Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива.)

*** И то не какъв да е офис, а с витрина и особен кът за прием на клиенти на партерния или на първия етаж на жилищна сграда или до третия етаж в офис сграда. Ако грижата е за хората с увреждания, защо няма подобно изискване към агенциите за наемане на персонал или адвокатските кантори?