Проекти по три европейски програми за близо 1 милиард евро буксуват преди финала. Календарът в Брюксел неумолимо отброява последните седмици за оползотворяване на еврофондовете за периода 2007 - 2013 г. и както се очертава, България може да изгуби окончателно и безвъзвратно огромни суми. Това е равносметката по трите най-големи оперативни програми - "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие" (ОПРР).

През последните месеци тримата ресорни министри се надпреварват да отчитат резултати. Те шетат по строежи, градинки и прясно асфалтирани пътища. Не спират и хвалбите. "За първи път България е в челната десетка по усвояване на европейските средства и в момента е на осмо място", съобщи зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която миналата неделя заедно с премиера Бойко Борисов бе на освещаването на нов храм във Владая.

В понеделник и самият Борисов подхвана темата за попадането ни в челната осмица на ЕС. И подчерта дебело - успехът се подсилва от факта, че при предишни управници България е станала единствената в съюза, на която "на два пъти са спирани всички еврофондове". Факт е, че страната ни все бе на опашката по усвояване, а два месеца преди крайния срок се оказва почти отличник. Според еврокомисар Георгиева дори е възможно България да се изкачи още по-напред в класацията. По думите й ускореното усвояване на грантове от ЕС тази година е добавило над 4% към БВП.

Това може да е някакъв заразен брюкселски оптимизъм, или просто клише от речника на чиновниците от Европейската комисия. Но все пак е по-добре България първо да се опита да спаси каквото е възможно от европейските средства и после да се хвали с успехи. Не случайно напоследък ресорните министри реагират доста адекватно в оценките си и



откровено казват какви са рисковете и възможните загуби



Впрочем точно за възможни загуби и за допълнителен натиск върху бюджета заговори и финансовият министър Владислав Горанов.

Общо бюджетът по трите програми е около 5.4 млрд. евро. Ако 1 млрд. от тях са "в риск", това означава, че над 1/5 от еврофондовете не са управлявани добре. Дори и "шапката" на европрограмите - министър Томислав Дончев, отдавна обяснява, че е важно не просто да харчим, а да инвестираме тези пари така, че да има реален ефект.

Засега могат да се изчислят само куцащите проекти. Колко точно ще са загубите по всички оперативни програми, ще е ясно напролет, когато в Брюксел теглят окончателно чертата под сметките.

Още преди няколко седмици транспортният министър Ивайло Московски алармира пред депутатите от ресорната парламентарна комисия, че няколко проекта за ремонт на жп линиите по програма "Транспорт" на 99% няма да се изпълнят до края на годината (оставащият 1% не е защото има някакъв шанс, а вероятно защото трябва да бъдем оптимисти като еврокомисар Георгиева). Оказа се, че има недостиг от около 150 млн. лева самоучастие от страна на получателя на европарите - Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Проблемът е, че самоучастието на държавата при тях не е 20%, както в другите европейски проекти, а много повече - около 35-38%. Нуждата от тези пари не е била адекватно отчетена при старта на проектите.

В дъното на всичко пак е задлъжнялата БДЖ, която дължи над 100 млн. лв. на НКЖИ. За проблема обаче има и други причини. Още отпреди година стана ясно, че ремонтите на жп линиите се бавят сериозно.



Няма как да се навакса за 12 месеца



работа, която е трябвало да върви по график в продължение на няколко години.

Към жп неволите се прибавят и тези на строителството на шосетата. В списъка с проекти е магистрала "Марица". От нея обаче ще бъде завършена само една част в рамките на оставащите месеци. В "черния списък" е и западната дъга на Околовръстното шосе на София. Всички проекти са бавени по едни и същи причини: отчуждения, закъснели разрешителни, обжалвания, археологически проучвания.

Така че рисковите проекти по програма "Транспорт" са 4-5 на обща стойност около 450 млн. евро. Но има и проект отличник по програма "Транспорт" - столичното метро.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева посочи още, че "усвояването на евросредствата означава за българите по-добри условия на живот". Такова е и мотото на програма "Околна среда" - "Решения за по-добър живот". Всичко това обаче няма да доведе до по-добър живот за хората в онези 13 общини, в които проектите няма да се реализират в срок. Защото екоминистърът Ивелина Василева призна, че в някои случаи строежите дори не са започнали и договорите не са подписани. Става дума за 11 съоръжения по приоритетна ос "Води" - основно пречиствателни станции, и 2 проекта в сектор "Отпадъци". Изпълнението на обектите е между 4 и 65% извършени строителни дейности. Това е положението в общините Банско, Белене, Шумен, Ямбол, Раднево, Тервел, Видин, Враца и Силистра, които няма как да довършат обектите до крайния срок - 31 октомври.

Затова



спасението е във фазирането



- прехвърляне на успешно прокарания общински проект към бърза процедура за кандидатстване в новия програмен период, така че да се изпълни със средства от ЕС до 2020 г. Резултатът е, че 234 млн. лева ще бъдат първо изгубени от периода 2007 - 2013 г. и после "изядени" в новия период 2014 - 2020 г. Те ще отидат за стари недовършени дейности, вместо да се инвестират в нови "решения за по-добър живот".

Проектите по оперативна програма "Регионално развитие" са с най-малка финансова тежест спрямо рисковите в предишните две програми. Тук за общините ще остане да довършат обектите със средства от своя бюджет и това ще струва общо около 40-50 млн. лева. Но те пък са показателни с това, че общините и администрацията не успяха да се справят и с по-малките проекти. За един от провалите отговорно е новоизлюпеното Министерство на туризма, което от началото на съществуването си до сега често нашумява с някоя и друга неуспешна или направо скандална реклама на България. Става дума за няколко проекта за туристически маркетинг, които ресорното ведомство на министър Николина Ангелкова не е успяло да изпълни. Затова се налага договорите за безвъзмездното им финансиране да бъдат прекратени.

По ОПРР под заплаха са близо 50 проекта на обща стойност около 400 млн. евро. Най-големият сред тях е "спасителният" за северната скоростна тангента на София, по който



трябваше да се похарчат едни пари, за да не бъдат загубени



Тъй като имаше забавени общински проекти, скоростното трасе през столицата беше вкарано преди няколко години извънредно в списъка на програмата. Но, уви, и тук мисията "Спаси парите от Брюксел" се оказа невъзможна, защото и този строеж тръгна едва през пролетта на тази година. И няма как 16 км наситена със съоръжения градска магистрала да бъде построена за по-малко от година. Впрочем и този обект ще се довършва с допълнително финансиране - от бюджета.

Останалите буксуващи проекти по ОПРР са за облагородяване на градската среда и в сферата на здравеопазването.

"Като има европейски пари, остават пари за църкви и манастири", коментира премиерът Борисов във Владая. Прав е. Когато пътят ти е останал недостроен, площадът - разоран, а поликлиниката - с олющена мазилка, не ти остава нищо друго освен да идеш в църквата. И да се помолиш за това Брюксел пак да даде от бюджета на европейския данъкоплатец, та дано се довършат релсите на влака, пречиствателната станция, плочките на площада и изолацията на болницата.