Вековното отстояние от встъпването на България в Първата световна война ще даде многобройни възможности да преосмислим историческото ни развитие. Това ще е наистина чуден повод да видим откъде идваме, да осъзнаем миналите прегрешения, особено по време на световните войни през първата половина на миналия век, и да провидим, ако това изобщо е дадено някому, бъдещето на България. Наистина няма смисъл от знание за миналото, ако то не може да се използва за изправянето на грешките в бъдещето. Ако е само до чистото забавление, по-добре е изобщо да не се хабят време и усилия . . .

Предварително ще трябва да се предскаже обаче поголовното отсъствие на новаторски подход в масовата пропаганда, която ще се заеме с участието ни в Първата световна война твърде ограничено, но за сметка на това бездарно. Можем да провидим отсега главното, понеже първите идеи вече се появиха - "ура", "на нож", войнишки паметници, наследници на участниците в битките; така и ще се продължи. А иначе пропагандната цел трябва да е видна - като нямаме българска войска днес, да я заменим със спомените за времето, в което я е имало. И тези, които неискрено и платено обслужват тази пропагандна кампания, по-добре да оставим настрана, те са дребни душици и за пари са готови на всичко; не слушайте мазните им патриотарски речи.

И няма ни да се чуе, ни да се прочете за войнишките брожения и въстания, за страданията и глада, за бунтовете на жените от 1917-1919 г., за страховитото крадене на държавни пари, докато младите българи умират по фронтовете от вражи куршуми, но и от глад, студ и болести. Няма да ни занимаят също и с поуките от поредното обвързване на България с напълно чужди нам държави отвъд линията Шчечин-Триест, с които не ни свързват никакви ни кръвни, ни географски, ни исторически връзки.

Нека не бъда разбиран погрешно. Героизмът, себеотрицанието и страданиято на българския войник по време на Първата световна война са единственото, към което можем да се отнесем с преклонение; за да го оценим обаче ще е нужно също да видим и уродливия образ на онези, които предадоха надеждите на българския войник и на българския народ изобщо. И още, тук ще трябва да видим, когато това е възможно, откъдето да извадим най-бързо историческа поука за бъдещия път на България. Друго едва ли има смисъл да се прави; "ура" и "на нож", когато България дори вече всъщност няма своя войска, звучат днес по-скоро скверно.

* * *

На 1 октомври 1915 г. (по стар стил; масово е прието обаче събитията от това време да се бележат вече по Григорианския календар) цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов подписват Манифест към българския народ и той е изпъстрен, както е редно, с помпозни слова (вж. Изображение и Извори). Авторът на този текст обаче не само е изпълнявал височайшата воля, но е бил и истински развълнуван - вмъкнал е, например, изразът "Нашето дело е право и свято", покрай поръчаното му, което е встрани от общия тон на манифеста. Трагизмът на този текст е видим, макар авторът му да не е било възможно да знае още, че в края на войната България ще се озове в първата си национална катастрофа. И тя няма да бъде нито само народностна, нито само политическа, но и стопанска. Българското стопанство през първото десетилетие на ХХ в. (вж. Свързани текстове) е толкова мощно, че Балканските войни успяват да му причинят само някои не твърде тежки смущения, без да нарушат общото му възходящо развитие (Любен Беров 1985); в края на Първата световна война, както ще видим някои друг път, стопанството е катастрофално увредено и това е един от главните белези на Първата национална катастрофа на България.

Пряко със стопанството на България е свързан един явен недостатък на военното планиране преди Балканските войни и преди Първата световна война - военно било планирането, но с видима политическа съставляваща; Балканската война била предвиждана с продължителност от два месеца, а "Европейската клони на привършване" (вж. Извори) на 1 октомври 1915 г.; и съответно за толкова време било предвиждано обезпечаването със суровини, военна техника и материали. Балканските войни обаче продължават, заедно с времето за обща мобилизация, почти една пълна година, а Първата световна война - още 37 и половина месеца след 1 октомври 1915 г. Такава значителна разлика ще трябва да ни обясни защо българското стопанство изглежда различно след Балканските войни и през 1919 г.

Това обаче не е всичко. Селското стопанство слабо "усеща" Балканските войни - мобилизацията започва на 12 септември 1912 г., т. е. след края на активната полска работа, а и реколтата е много добра, та въпреки засиления износ зърнените храни стигат доволно до следващата реколта, когато войната е вече на привършване. Неблагоприятното време през лятото на 1913 г. и 1914 г., убитите и изчезналите 93 хил. мъже, предимно от селското население, множеството реквизиран добитък и загубата на Южна Добруджа (28 юли 1913 г.) довеждат до намаляване на производството на зърнени храни с четвърт - от 267 хил. т. през 1912 г. на 198 хил. т. през 1914 г. Намалява също добивът на важни технически култури - на тютюн, лен, коноп, рапица; само при памука и захарното цвекло се отбелязва известно увеличение с 10-12 %. Селскостопанските животни, които не подлежат на използване във войската, не отбелязват съществено изменение - жените, децата и възрастните се оказват достатъчно за да ги поддържат.

Занаятчийското производство в цялата страна през 1913-1915 г. се оказва дълбоко разстроено - майсторите и техните пълнолетни чираци са мобилизирани през есента на 1912 г., мнозина загиват на фронта. Така повечето занаятчийски работилници спускат кепенците три години преди влизането на България в Първата световна война.

Промишлените предприятия се оказват видимо по-малко засегнати от мобилизацията през 1912 г. Голяма част от собствениците се "откупуват" от служба във войската, а в последния миг успяват да спасят от мобилизация и работниците си, използвайки поредица от противозаконни методи. Работните места на тези, които все пак са мобилизирани, се заемат от жени и деца. В същото време по време на Балканските войни не са въведени никакви ограничения в изкупуването на селскостопански суровини, не е ограничен и вносът от чужбина на суровини, горива и резервни части; така преработвателните предприятия, които преобладават в младата българска промишленост, запазват изцяло производствените си възможности, въпреки намалената работна сила.

Още през 1913 г. видимо нараства добива на въглища и електроенергия, увеличено е мелничарското, кожарското и спиртното производство, както и производството на взривни вещества. Намалява обаче добива на медни руди, производството на захар (почти десетократно), на пиво; в по-малка степен - на вълненотекстилни, памукотекстилни и лененоконопени изделия.

Вътрешната търговия е напълно разстроена - намалението е двукратно, и не се възстановява напълно дори през 1915 г. През 1914 г. цените нарастват с 23% в сравнение с усреднените стойности за времето от 1908-1912 г. С четвърт намалява и обема на външната търговия, като по-значително спада износът.

В крайна сметка, още към началото на 1914 г. стопанството преодолява военновременните смущения и отбелязва видимо оживление, прекъснато през есента на 1915 г. от влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили.





Извори



"Българи,

Вие всички сте свидетели на неимоверните усилия, които положих през течението на цяла година, откакто трае европейската война, за запазването [на] мира на Балканите и спокойствието на страната.

Аз и Правителството Ми се старахме, при следвания до сега неутралитет, да постигнем идеалите на Българския Народ.

Двете воюващи групи от великите сили признават голямата неправда, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете воюващи строни са съгласни, че тя, в по-голямата си част, трябва да принадлежи на България. Само нашата коварна съседка Сърбия остана непреклонна пред съветите на своите приятели и съюзници. Сърбия не само не поиска да се вслуша в техните съвети, но в озлоблението и алчността си нападна дори собствената ни територия, и нашите храбри войски бидоха принудени да се сражават за защитата на собствената ни земя.

Българи,

Скъпи народни идеали Ме заставиха през 1912 година да призова Нашето храбро воинство на борба, в която то самоотвержено развя знамената на свободата и скъса веригите на робството. Нашите съюзници сърби бяха тогава главната причина да изгубим Македония.

Изтощени и уморени, но не победени, ние трябваше да свием своите знамена за по-добри дни. Добрите дни настанаха много по-скоро, отколкото можехме да очакваме. Европейската война клони на привършване. Победоносните армии на централните империи са в Сърбия и бързо напредват. Призоваваме Българския въоръжен народ към защита на родния край, поруган от вероломен съсед [има се предвид Сърбия] и към освобождение на поробените наши братя от сръбско иго.

Нашето дело е право и свято.

Заповядвам, прочее, на Нашата храбра армия да прогони неприятеля из пределите на Царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбско иго братя. Ние ще воюваме против сърбите едновременно с храбрите войски на централните империи.

Нека българският войник лети от победи към победи!

Напред! Бог да благослови нашето оръжие!"

"Манифест към българския народ" на цар Фердинанд, подписан и от министрите в правителството на Васил Радославов, 1 октомври 1915 г., София





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=443772

(По Ньойския договор България губи част от своята независимост)

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

(Балканската война започва далеч преди 1912 г.)

http://www.segabg.com/article.php?id=586451



(Стопанството на балканските държави налага общи действия срещу Турция)