Българският премиер Бойко Борисов предложи на евролидерите в Брюксел вчера обхватен план за решаване на някои от конфликтите в Близкия изток и Северна Африка. В изказването му пред Европейския съвет, разпространено предварително от пресслужбата на Министерския съвет, се изтъква за пореден път, че бежанската криза не може да бъде овладяна без решение на сирийската криза и на гражданските конфликти в Ирак и Либия. Според Борисов ЕС трябва да се концентрира да намери политическо решение на кризите в Сирия, Ирак и Либия и за стабилизиране на Близкия изток и Северна Африка като цяло и да се предприемат по-ефективни и решителни действия срещу "Ислямска държава". От текста на речта му става ясно, че най-ефикасно това ще стане чрез пълно ангажиране на САЩ и Русия в разрешаването на сирийската криза. При това е нужно решителното участие на Иран, с който вече Западът и Русия сключиха ядрено споразумение. Премиерът отчита и тревогите на страните от Персийския залив от иранската намеса в конфликта и съветва да се положат усилия за успокояване страховете относно нарастване влиянието на Техеран. По отношение на "Ислямска държава" премиерът препоръчва международната общност "да обмисли предприемането на допълнителни военни действия". От първостепенно значение са усилията за пресичане източниците на финансиране на тази организация, като продажба на петрол, трафик на хора, наркотици, културно наследство и др., допълва той.
Борисов изтъква и ролята на Турция и другите нейни съседни страни в усилията за овладяване на бежанския поток към Европа. Преди началото на Европейския съвет Борисов заяви пред журналисти, че е по-добре Европейският съюз да плаща на Турция, за да задържа тя тези хора най-близо до своите родни места, защото ние така или иначе плащаме за тези, които са влезли в България, предаде БГНЕС. Той добави, че страната ни държи ролята на ФРОНТЕКС да се усили и ако е необходимо или с колкото е необходимо, и България да участва в опазването на границите. Бежанските квоти не са никакво решение на въпроса с бежанската вълна, отсече за пореден път премиерът. По думите му подобно действие не носи никакъв глобален резултат, само дава повод на националистите да се изказват по темата.
На въпрос с какви средства България може да участва в доверителния фонд за Сирия Борисов заяви: "Ние в момента даваме достатъчно пари и всички европейски ръководители отчитат ролята ни, защото ние и сега не само плащаме за бежанците, които са у нас, а харчим огромни пари и за охрана на границите - и за заграждения, за командировъчни, за заплати на огромния брой жандармеристи, полицаи, граничари, които са по границата", цитира го БГНЕС.
Часове преди началото на срещата на върха на ЕС председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер припомни на страните членки, че са поели ангажименти, включително финансови, за овладяване на бежанската криза и се очаква да ги изпълнят. "Страните членки трябва да направят това, което обещаха на 23 септември. Става дума за вноски, общо 2.25 млрд. евро, които още не са внесени", заяви Юнкер.
В навечерието на срещата, посветена основно на бежанския поток, поне 126 висши членове на Християндемократическия съюз, сред които и 38 депутати, се подписаха в писмо срещу канцлера Ангела Меркел заради нейната имиграционна политика. В изказването си премиерът Борисов изтъкна също, че "за да се избегне създаването на предпоставки за привличане на мигранти, публичните изявления на европейските лидери и официални представители трябва да бъдат добре координирани предварително".
НАСТРОЕНИЯ
60 на сто от българите са убедени, че бежанците в ЕС трябва да бъдат разпределяни между страните членки, сочат данни от проучване на Евробарометър. Според 74% от анкетираните българи това трябва да стане чрез обвързващи квоти. Проучването на Евробарометър е проведено сред 28 150 европейци на възраст над 15 години между 19 и 29 септември. Според 65% от запитаните българи решенията по бежанската криза трябва да се вземат на европейско ниво. Проучването констатира национални различия, като в полза на това ЕС да взима повече решения са между 79% и 81% от анкетираните в Кипър, Германия, Испания, Люксембург и Холандия, но само 40% в Естония, Полша и Словакия. Средно за съюза 66% от анкетираните са заявили, че решенията трябва да се взимат на ниво ЕС, а не само от националните правителства, съобщиха от пресслужбата на ЕП.