Странно е колко често българските партии се определят като монолитни, при положение че действителността непрекъснато ги опровергава. Няма как да са другояче - всеки тайничко се надява да докопа възможността да държи здраво юздите. Затова роенето, разцепленията и номадството се превърнаха в норма, а не изключение.

Въпреки привидната си монолитност и ГЕРБ не прави изключение. Да си спомним как партията на Бойко Борисов започна да се рони като захар веднага след като падна от власт през 2013 г. В средата на годината неколцина отцепници начело с бившия му земеделски министър Мирослав Найденов и депутата Емил Димитров си тръгнаха с оплаквания от "уродливите практики" в ГЕРБ, за които виняха зам.-председателя на формацията Цветан Цветанов. Отцепниците си направиха и собствена партия с комичното име БАСТА - "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията". А още преди да напуснат,



здраво поразтресоха структурите на ГЕРБ



по места, които и без това недоволстваха, че за всичко трябва да слушат Цветанов и другите силни хора в партията като Искра Фидосова и административния секретар Цветомир Паунов.

Оттам нещата тръгнаха на зле, но Бойко Борисов успява да укроти страстите, поне на повърхността. "ГЕРБ е моя партия, аз съм я създал. Утре, ако създам друга, ще е толкова силна, колкото ГЕРБ. Не я мислете ГЕРБ като партия. Докато аз съм жив и здрав, ГЕРБ ще е силна, монолитна, здрава партия", успокояващо редеше той. За краткотрайното съществуване на миналия 42-ри парламент обаче намиращата се в опозиция формация изгуби куп депутати. Фидосова беше принудена да напусне покрай скандала с прословутото тефтерче на ексшефа на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. По терлици се измъкна бившият директор на НАП Красимир Стефанов с мотива, че иска да гласува по съвест, така че "от мен нещо ще зависи". Партията заряза дори сегашният финансов министър Владислав Горанов с мъглявото обяснение, че напуска политиката, за да запази "експертния си профил". Видя се колко го запази, когато Борисов се върна обратно на власт. Не успяхме да разберем доколко критично щеше да стане положението единствено благодарение на ДПС, чието византийско интригантство срути правителството на Пламен Орешарски и позволи на ГЕРБ да се върне начело на държавата.

Положението не се промени и когато партията се върна на власт, само че



конфликтите станаха по-прикрити



и минаха по друга плоскост - скритата борба за влияние между Борисов и заместника му Цветанов. Вторият (формално) в ГЕРБ е известен като човека, който я е изградил и "който прави избори". И докато формацията беше в опозиция стана ясно едно - колкото и Борисов да смята, че е назаменим за ГЕРБ, толкова това важи и за Цветан Цветанов. Двамата са като скачени съдове - единият държи юздите на централно ниво, другият на местно. Зам.-председателят на партията остана незасегнат от сътресенията и не само че запази позицията си, но и в сегашното Народно събрание оглави парламентарната й група. И съмненията, че е не само дясна ръка на Борисов, но и негов съперник за влияние в партията се засилиха. Показателен в това отношение беше скандалът, който разтресе ГЕРБ през март покрай оставката на тогавашния вътрешен министър Веселин Вучков. Шефът на МВР, който беше известен с близостта си с Цветанов още като депутат, напусна заради отказа на Борисов да се раздели с тогавашния главен секретар на ведомството Светлозар Лазаров и ръководителя на ДАНС Владимир Писанчев, назначени при управлението на БСП и ДПС. В парламента Вучков получи гореща подкрепа от Цветанов и лидерите на Реформаторския блок, което жестоко разяри премиера. "Занимават ме с ченгеджийски номера", изрева той по медиите, без да уточни кои в случая са ченгетата. И назначи на поста Румяна Бъчварова, чиято единствена квалификация беше близостта с него в качеството й на бивш началник на кабинета му. Причината за яростта на Борисов беше не само създалото се впечатление, че пази кадри на ДПС, но и до собственото му усещане колко лесно близки до него хора са извадили ситуацията от контрола му.



Съсредоточената около сектора за сигурност битка



за влияние продължи още тогава с военното разузнаване. Борисов определи за шеф на разведката бившия син депутат Йордан Бакалов по искане на реформаторите въпреки настояването на Цветанов, че постът трябва да се заеме от професионалист. Тук зам.-шефът на ГЕРБ получи подкрепата на мощното военно лоби в парламента, в което влизат не само хора от неговата партия, но и от другите формации в НС. И при гласуването на новия закон за военно разузнаване за шеф на разведката бяха определени изисквания, които Бакалов не може да покрие. Борисов веднага се обяви в негова подкрепа и законът ще се преразгледа след изборите, президентът вече наложи вето. Битка със сигурност ще има, тъй като засега не изглежда, че съпартийците на премиера ще се предадат без съпротива.

Подмолни течения, очевидно е, че не липсват дори в лидерска партия като ГЕРБ. Във формацията се пресичат много и всякакви интереси, които често са в конфликт и изплуват на повърхността, когато падне от власт, както показа случаят с БАСТА. А когато е на власт, тогава настъпва битка за разпределяне на влияние. И е много лесно Борисов да го играе доброто ченге, а Цветанов - лошото. И докато интересите им съвпадат, теченията ще се отклоняват в подходяща посока.