- Г-н Христосков, гледайки проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., какво постига пенсионната реформа в първата си година?

- Нищо не постига. За съжаление негативите в осигурителната система в резултат на направените компромиси, заради плахите стъпки ще продължат да се трупат. Пенсионерите се увеличават, разходите - също. Дефицитът в общественото осигуряване няма да намалява или ако намалее малко, с увеличаването на пенсионната вноска с по 1 пункт през 2017 г. и 2018 г. тази компенсация ще бъде много бързо "изядена". Това нарастване на осигурителните вноски в НОИ е за сметка на вноската в универсален пенсионен фонд, а това е за сметка на бъдещата втора пенсия на младите хора. Но все пак от пенсионната реформа има и позитивни неща. Първо, има предсказуемост, ясен план за увеличение на възрастта и на стажа в далечна перспектива. Имаме сравнително ясно очертана схема, по която ще се увеличава тежестта на една година стаж с процента на швейцарското правило всяка година, но с уговорката, че ще е според икономическите възможности.

- Но няма график за това, нито яснота за старите пенсии - на базата на кой осигурителен доход ще бъдат преизчислявани.

- Това е неясно. По подразбиране ще е на базата на осигурителния доход, на който са отпуснати, което вече е несправедливо. Осъвременяването на пенсиите ще бъде много предпазливо и пенсионерите ще бъдат компенсирани колкото инфлацията, но това няма да доведе до чувствително подобряване на качеството им на живот. Има и друг проблем - в бъдеще ще се увеличават хората с минимален размер на пенсията, които се пенсионират с недостигащ стаж. Сега тези хора са 20%, но ще започнат да излизат в пенсия възрастовите кохорти, които бяха най-силно засегнати от периодите на безработица през 90-те г. Тези хора бяха ударени и от принудителната работа в сивата икономика. Те няма да имат необходимия осигурителен стаж. Хората с непълен стаж, които се пенсионират с минималната пенсия, ще нараснат сигурно до 30%.

- Казахте, че стъпките са плахи. Ще се наложи ли да ги коригираме отново заради демографски и финансови причини?

- Демографски нещата са прогнозируеми. Причините ще бъдат по-скоро финансови. При един по-лош сценарий на икономическо развитие дефицитът ще бъде изключително висок и ще трябва да избираме - дали да отменим някои от мерките за увеличаване на пенсии като годишната индексация, или да завишим отново условията за пенсиониране. Тук ги няма същинските промени - няма ги мерките за ограничаване на инвалидните пенсии. Имаме някакви намерения, но нищо реално. Нямаме и мерки за ограничаване на злоупотребите с болничните. Нищо не става във втория стълб по същество. Намалиха таксите, ок. Най-страшното за пенсионната система при един сериозен крах е да се превърне в система "Бевъридж" - всички да са с еднакви пенсии от определено поколение нататък.

- Даде се възможност на хората, които не им стигат до 12 месеца възраст, да се пенсионират.

- Ранното пенсиониране също влияе негативно върху бюджета. Имаме нов момент - въвеждаме ранни пенсии и за трета категория труд независимо от специфичните препоръки на ЕК да ограничаваме ранното пенсиониране. За първа и втора категория труд то остава завинаги. Освен това и за двете категории бе приета възраст за пенсиониране с две години по-рано от разчетите. Компромисите с работещите в специалните ведомства също са в посока ощетяване на социалното осигуряване - за тях приетата възраст също е по-ниска от първоначално обявената. Със специалните ведомства всички правителства имат флирт и се страхуват от тях. А работещите в първа и втора категория труд са крепости на синдикатите. Синдикатите ги няма там, където трябва - в по-малките фирми, а са в големите предприятия или тези с държавно участие. Синдикатите много често са обвързани с ръководствата на тези предприятия по един не много чист начин. И затова те държат на тези работници - те са много малък процент, но изземват много от фонд "Пенсии" в НОИ. В реформата от 2000 г. финансирането на пенсиите на хората от първа и втора категория постепенно трябваше да се изнесе в професионалните фондове. На практика обаче България вече няма тристълбов пенсионен модел. Имаме два стълба - обществено осигуряване на разходопокривен принцип и доброволно осигуряване, което се разделя на две части - без определени вноски и с фиксирани вноски.

- Какви са причините според вас?

- Много са, но на първо място са фискални. Желанието да се вземе колкото се може повече от тези близо 9 млрд. лв., за да се покрият текущи нужди и да намалее субсидията на държавата към общественото осигуряване. Да се освободят ресурси за други програми - не социални, а за асфалт. Далаверата е в асфалта.

- Как ще се отрази на НОИ възможността за прехвърляне на средства от частните фондове?

- НОИ ще бъде сериозно ощетен дори само от една преходна разпоредба. Тя дава възможност на всички пенсионери от специалните ведомства, които са се осигурявали в универсален пенсионен фонд, както и на хората от първа и втора категория труд, които са се пенсионирали вече с намалена пенсия, да върнат парите си в НОИ. А срещу това пенсиите им да бъдат коригирани. Правил съм разчети за служителите от сектор "Сигурност", които вече са се пенсионирали. Техният индивидуален коефициент в намаления си вид е почти 2. Тоест те се осигуряват върху почти два пъти по-висок доход. Средната им пенсия е 535 лв. Тези, които са се пенсионирали най-рано през 2010 г. - тяхната средна възраст е 50 г., родени са 1960 г., осигуряват се в УПФ от 2003 г. Те имат около 3700 лв. в частния фонд. Тоест ще върнат в НОИ 3700 лв., а ще получат повишение от 15% на пенсията - между 80 и 100 лв. Около 1000-1200 лв. годишно. Те обикновено получават пенсия около 25 г. Т.е. ще получат от НОИ 25 хил. лв., без да броим индексацията на пенсиите. Тези, които през 2015 г. се пенсионират, ще върнат около 8 хил. в НОИ, а ще получат между 25 и 30 хил. лв. без индексацията. Тоест те ще получат три пъти повече, това е сериозно ощетяване на бюджета на ДОО. Тук обаче не се отчита, че хората ще работят още 10-15 г. и вноските им ще отиват в НОИ. Също така става въпрос за усреднен случай. Всички ще се фокусират върху това, че пенсията им ще се повиши с 80-100 лв., и заявленията към НОИ ще "завалят", включително и от хора, които няма да получат повече от 20 лв. или нищо. Най-големият компромис тук обаче е с правото на хора, които отдавна са напуснали системата, да се пенсионират при същите условия. Това е един сериозен пробив. Огромен компромис е да продължат да работят и да получават и пенсия, и заплата.

- Има ли риск за хора от тази група да не получат увеличение на пенсиите?

- Три групи лица няма да получат увеличение на пенсиите си, ако имат неблагоразумието да си прехвърлят партидите от УПФ в НОИ. Тези, които са се пенсионирали преди 2004 г., тъй като пенсията им е отпусната, преди да имат вноски в УПФ, и е в пълен размер. Тези, чиято пенсия е определена до тавана, те просто няма как да получат увеличение, защото имат максималната възможна по размер пенсия. Увеличение няма да има и за онези лица, чиято пенсия е минимална. Най-лошото за тези хора е, че за тях няма "обратен билет". Веднъж подали заявление за прехвърляне от УПФ в НОИ, няма предвидена процедура, с която да го изтеглят, ако разберат, че са ощетени. Те едновременно губят своите спестявания в капиталовата схема, губят и бъдещите си вноски, които няма да постъпват по индивидуалната им партида, а ще отиват в НОИ и не получават никакво увеличение на пенсията си.

- Същото не се ли отнася и за хората от професионалните фондове от догодина?

- Тук също стои проблемът с моралния риск - от тези права ще се възползват хората, които имат изгода. Ще си върнат парите в НОИ хора, чиито натрупвания по индивидуалните партиди са ниски, за да получат по-високи пенсии. НОИ ще бъде сериозно ощетяван по линията на този морален риск. Цялата система се разстройва от инат. Всички тези промени бяха приети с безкрайно съмнително мнозинство. Тази сметка в дългосрочен план е тотално грешна - тя е в ущърб на хората и на НОИ. Страхувам се, че НОИ ще се превърне във виртуална пирамида, в морален смисъл, не във фискален - ние даваме надежди за по-високи пенсии, а всъщност не можем да ги осигурим. Сега на хората, които се осигуряват върху висок доход, не им се казва, че може да загубят при прехвърлянето на парите си. Догодина синдикатите ще бъдат изключително агресивни да ги насърчават да си връщат парите в НОИ. След като се види, че няма достатъчно ресурси в НОИ, може да се стигне до по-рязко увеличаване на условията за пенсиониране на първа и втора категория труд. И дори за работещите в специалните ведомства.

- Имате ли прогнози за това колко хора ще се прехвърлят към НОИ?

- Един от подценените приходи в ДОО за 2016 г. са тези 114 млн. лв. от частните фондове, които се очакват от прехвърлянето на хората. Много повече ще са. Категорийните работници могат да правят еднократен избор. Те са около 270 хил. осигурени. От активно работещите, на които им предстои пенсиониране в следващите 5-6 г., всички ще си върнат парите. Близо 700 млн. лв. са натрупани в професионалните фондове, сигурно за година-две ще се върнат 200 млн. лв. Затова и смятам, че само догодина приходите ще са около 200 млн. лв.

- Как ще се отрази това на капиталовия стълб?

- В условията на несигурност частните фондове ще са изправени пред риска да поддържат по-висока ликвидност, а това може да се отрази на доходността. При финансов срив и една стадна реакция на хората, при синдикален и административен натиск хората ще започнат масово да се прехвърлят, което ще доведе до тотален срив на финансовите пазари.