Да изчисляваш националната политическа тежест на партиите на основата на местни избори, е рисковано. Не само заради изобилието от местни коалиции, които разводняват нещата. Но и защото голяма част от партийните кандидати вече отдавна не са партийни, а на местния бизнес елит. Те носят партийния етикет било по стари симпатии ("приятно вспомнить"), било за да оберат малкото останало от някогашните твърди ядра, но са загубили всякаква склонност да следват генералната линия на софийските централи. Ще им се наложи - тенденцията е такава.



Изборите централизираха пътя на парите



и превърнаха липсата на промяна в кауза.

ГЕРБ овладя в много голяма степен местната власт и това може да се заяви още преди втория тур. Това значи, че все по-трудно ще става бягството от отговорност. Местният бизнес знае, че всичко зависи от мандатоносителя. Посредниците във вид на кметове и общински съвети имат своята огромна роля в разпределянето на общински и европейски ресурс, но апелативната инстанция се намира над тях. На страшно много места герберският кандидат за кмет взима доста повече, отколкото общинската листа на партията. Явно е, че местните елити искат да се крият зад кмета. И да разчитат на непубличното договаряне с управляващите. Битката за Пловдив и Плевен е много тежка, защото на тях се крепи претенцията, че ГЕРБ е синонимът на победата в големите градове. Тази битка неизбежно обтяга отношенията в коалицията и вади на показ страховете на партньорите от пълното им обезличаване под ботуша на ГЕРБ. С други думи ГЕРБ започват да берат плодовете на амбицията си в България да няма опозиция. Конфликтът се пренася вътре и остава скрит, защото парламентарно и медийно е опасен.

БСП е периферна формация в големите градове, отстъпвайки много позиции в сравнение с предходния местен вот, но пък на фона на последните парламентарни избори някакъв особен срив не се забелязва. По-скоро стабилизиране на ниски нива. Едва ли е повод за утешение. Вижда се, че социалистите не са предпочитан партньор нито за партии извън файтонните формации около себе си, нито за бизнеса.



В кампанията просто нямаха пари



А играта на вътрешнопартийна демокрация им излезе солено. Оставете АБВ, за което левите погрешно смятаха, че ще изчезне от само себе си, ако не му се обръща внимание, макар че нещо, зад което стоят власт и пари, не изчезва току-така. Проблемът е, че в десетки общини БСП се явяваше с по две и повече кандидатури за кмет и съответно листи. Всеки недоволен от подредбата тръгва като независим. Левите кандидати във Видин например, ако бяха заедно, щяха да бъдат в лошия случай първи за балотажа, вместо в графата "и други". БСП не постигна целите си в местния вот и няма да ги постигне, докато не се заеме с натиск по национални теми. Къде по-изкушаващо обаче е да продължи да се самоизяжда в драматични подготовки за пролетния конгрес.

ДПС, вечният победител, е голям губещ. Искаха пробив в София - не пробиха. Базираха кампанията си на предвкусваната катастрофа на реформаторите, но тя не се състоя. При съществуващото положение "новата формула на властта" ще си остане старата, макар ДПС да е достатъчно близо до нея и без това. Предварително подготвената шега на Местан, че РБ има повече министри, отколкото кметове, се оказа неуместна. Сега, след като взеха "своето", но май нищо повече от него,



ДПС ще се обърнат към ГЕРБ за президентския вот



Към Борисов, то се знае, ще се обърнат и реформаторите. Има ги на терена, показаха конкурентна амбиция. И вече заговориха за "единната дясна президентска кандидатура", разбирай - без ДПС. ДПС ще им противопоставя мантрата, че без тях президентски избори не се печелят. Референдумът на Плевнелиев нито е такъв провал, че да го изхвърли от играта, нито е такъв успех, че да го вкара в надпреварата като фаворит. Значи въпросът остава открит и Борисов ще впряга цялата си виртуозност, за да тупка топката и да дава надежди в двете посоки.

ВМРО, за разлика от НФСБ, си изигра добре картите и показа много стабилно присъствие. Неслучайно Каракачанов втвърди тона и грубо напомни за купените гласове. Ако отстъпва, знае, че ще му струва скъпо. "Атака" получи шанс за възход с щедрата подкрепа на вътрешното министерство и група актьори. Навярно Сидеров се привижда като полезен. Митингите "за" и "против" го връщат на сцената. Международното положение изисква България да има и националисти, и русофили, и твърдо проевроатлантическо управление. Но същото международно положение предписва да не се клати лодката. Ставащото в Черна гора не бива да се допуска у нас. И понеже всички добре разчитат сигналите, идващи отвън, се съобразяват изцяло с тях. Нито опозицията е готова да прави нещо сериозно в национален мащаб, нито управляващите биха рискували в крупни промени.

Политиката ще продължи в тесните граници на позволеното. Първата стъпка е да си затворим очите за безобразно проведените избори, които ще бъдат прескочени с две-три скучни декларации и постни изявления.