Спомнете си януари 2013 г. Тогава "смачканата" от ГЕРБ организирана престъпност буквално се подигра с властта, след като изпрати снайперист да спука най-розовия балон на управляващите - че България била сигурно място. Случи се нещо, което не се беше случвало - в самото сърце на София, посред бял ден, пред столичната Съдебна палата, на метри от сградите на правителството и президентството беше ранен строго охраняван и осъден на първа инстанция домашен арестант, отиващ на делото си. При това ставаше дума за една от емблематичните фигури на прехода - Златомир Иванов-Баретата, бивша барета, бивш служител на МВР. Стрелецът не го уби, но се подигра на властта, и така и не беше разкрит.

Почти три години по-късно, отново по време на управлението на ГЕРБ,



нещата странно се повтарят



Неизвестни стреляха срещу бивша барета, бивш служител на МВР, също подсъдим, също емблематична за прехода фигура - Алексей Петров. Странно е, че не го уцелиха смъртоносно, но пък направиха смешни и МВР, и цялата власт. Легендата, че България била оазис на спокойствието, отиде в кошчето. За пореден път се сгромоляса и тезата, че понеже управлението на ГЕРБ се смята за близко до силовите структури, това предполага липса на тежки престъпления. Или ако има, те да биват моментално разкривани. Напротив, по-скоро управлението на ГЕРБ върви ръка за ръка с мутренски изпълнения, които никога не се разкриват.

В сценката с атентата с гранатомет срещу Алексей Петров пак лъсна хроничната безпомощност на МВР, на службите, на армията от дознатели, агенти, оперативни работници, борци срещу тероризма и какви ли не още. Стигна се до ситуация, при която вътрешният министър Румяна Бъчварова да докладва пред депутатите странни неща. Например, че не било "в интерес на разследването да има изтичане на информация, но към момента разглеждаме инцидента като изцяло криминално деяние". Защо? Какво друго може да е? Административно нарушение? Или снимки на холивудска продукция? Върхът беше обяснението на "практиката" сигналите за престъпление да се подават със закъснение. "Обичайна практика е това да се прави със закъснение от 10-15 минути, за да може мишената да бъде изведена от мястото. В случая сигналът е постъпил на тел. 112 точно в 8.54 ч.", заяви в пленарната зала Бъчварова. В МВР протокол ли имат за стрелбата с гранатомети?

Министърът избегна отговори на много важни въпроси: Как така за пореден път се стреля с гранатомети в София? Защо няма превенция за такива изключително опасни оръжия, които са направени да пробиват танкова броня? Защо полицията за пореден път не успява да задържи стрелците по горещи следи? Защо отново си завират главата в пясъка с абсурдни обяснения?



Има ли агентура МВР изобщо?



Случката разбуни духовете, защото освен впечатляващото оръжие мишената е не кой да е, а Алексей Петров. Имаше период, в който различни политически фактори правеха изявления, че той едва ли не управлява държавата и дърпа всички конци. През 2008 г. Петров беше осветен като секретен сътрудник. След като бе разкрит, той бе назначен за личен съветник на тогавашния председател на ДАНС Петко Сертов. По онова време се разкри, че бил сътрудник на всички последни вътрешни министри. Изобщо да не говорим за огромния му бизнес, включващ застраховане и таксиметрови услуги. Дори стана доцент и доктор в УНСС с дисертацията "Развитие на фирмената сигурност в условията на пазарна икономика".

Алексей Петров е работил в една от най-елитните части на вътрешното министерство - баретите, и е един от лидерите на Съюза на бившите барети. Минава за един от близките хора на бившия главен прокурор Никола Филчев. Дълги години е треньор на националния отбор по карате, после е президент на Управителния съвет на националната федерация по този спорт. Преди години е имал



обща фирма не с кого да е, а със сегашния премиер



Бойко Борисов. Фактор е в Съюза за стопанска инициатива. Беше дори в надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Алексей Петров е основният обвиняем, а после и подсъдим по делото "Октопод" по обвинение за рекет и изнудване. Разследване, започнато шумно от Цветан Цветанов по времето, в което беше вътрешен министър, и по което бившата барета дори бе арестуван. По думите на Петров, който изобщо не се признава за виновен, при ареста му го карали няколко пъти да ляга и да става, за да станат добре снимките на МВР, които бяха пуснати от пресцентъра. Така или иначе, 5 години след задържането на бизнесмена делото срещу него не е приключило, но затова пък съдията по него е вече обвиняема, а пък прокурорът е с 4 дисциплинарни производства във ВСС с предложения за наказания и дори уволнение.

Цялата тази цветна биография естествено дава сила на всевъзможни версии за причините за стрелбата срещу бившата барета. От грешка, както сам той твърди, през показност, та чак до лансирани и от политици хипотези за инсценировка. Не трябва да се забравя, че



Петров вече е бил обект на атентат преди 13 години



И тогава нищо не беше на шега - беше прострелян на четири места и едва оцеля.

Работа на МВР обаче е да открие истината сега и да хване извършителите. Защото само така може да се докаже и да защити стотиците милиони бюджет. Можем обаче отсега да се обзаложим, че това едва ли ще стане. И дори да бъдат посочени, че и задържани някакви хора, то никога няма да се стигне до присъда.

Затова пък със сигурност ще се наслушаме на това как, когато ГЕРБ е на власт, нямало отвличания. И колко спокойно било в България всъщност. Как не трябва да пречим на МВР да работи и да си свърши работата по такива "единични" случаи като този на Алексей Петров. Но ако така ще работи вътрешното министерство, а и всички служби, какъв всъщност е точно смисълът от тях?