Референдумът за електронно гласуване, който се проведе миналата неделя заедно с кметския вот, постигна една от целите си - той ще принуди политиците да дискутират и да вземат решение по този въпрос. Близо 3 млн. от участвалите във вота желаят промяна и смятат, че сегашната система е сбъркана и трябва да се направи нещо, за да спрат или поне да ограничат порочните практики. Това стана въпреки нежеланието на политическите сили да го превърнат в свой приоритет и множеството прегради, които те се постараха да сложат пред референдума. По окончателни данни в допитването гласуваха 39.67% от 6 885 893 български граждани с право на глас. 2 700 000 българи участваха в допитването, подкрепиха го 1 883 411 души. Резултатите показват, че почти 70% от гласувалите в България са "за" е-вота срещу скромните 26% против. В чужбина съотношението бе още по-убедително - 91.5% в негова полза срещу 8% против, при само около 0.5% недействителни бюлетини. Изследване на "Отворен парламент" показа, че очаквано най-активно в референдума у нас са участвали жителите на големите градове - София, Габрово, Смолян, Варна, Сливен. Далеч по-незаинтересовани са хората от районите, в които традиционно се гласува за ДПС - Венец, Гърмен, Якоруда, Сатовча, Черноочене. Там процентът пада до около 17-20. В крайна сметка аритметиката показа, че



гласовете от е-вота не достигат,



за да се материализира желанието на избирателите той веднага да се превърне в законова норма. И основната вина за това имат партиите и законът, който те дружно сътвориха - за да е резултатът от допитването задължителен, активността трябва да е колкото на последните парламентарни избори - в случая около 3 500 000 души. Но за да е сигурна, че минимален брой избиратели все пак ще решат да се включат в гласуването, държавата заложи още мини. Централната избирателна комисия (ЦИК) например не разпореди изрично на членовете на секциионни комисии да информират избирателите как да участват в допитването, а остави те сами да преценяват как да процедират. В резултат на което на много места, особено в по-малките градове, голяма част от хората въобще не разбраха, че имат възможност да участват и в референдум. ЦИК нарече това "неволна грешка", но не я поправи своевременно и едва в 12 часа в изборния ден издаде изрично указание на избирателите да се дава задължително и бюлетина за референдума. Дали това се е случвало, може само да гадаем.

Вторият капан бе заложен в



сбърканата агитационна кампания за референдума



Доколкото такава изобщо имаше, тя се проведе в последните дни от месеца на предизборна борба. Въпреки че държавата предвиди 1 160 000 лева, с които застъпниците на двете тези да платят на медии и да разяснят позициите си в тях, ЦИК загуби над 80% от времето в пресмятания на рекламни тарифи и в изискване на купища документи. Така за истинска информационна кампания на практика не остана време. Вместо това от заседанията на ЦИК постоянно долитаха разпри дали 40-те хиляди лева, с които еди-кой си инициативен комитет разполага, ще му стигнат да агитира в еди-кой си сайт и какви услуги този сайт трябва да предложи насреща. Пакети се раздаваха и в последния възможен момент - два дни преди допитването, въпреки че за всеки е ясно що за кампания ще се проведе през тях.

Но най-скандалното в цялата работа бе разпределението на въпросните медийни пакети. Вместо споменатите 1 160 000 лева да стигнат до максимално широк кръг от хора, бе направен опит голяма част от парите да бъдат насочат към максимално тесен кръг от медии. Няколко инициативни комитета не пропуснаха шанса да насочат големия процент от своите 40 000 лева към 1-2 сайта, въпреки че видимо не разполагаха с нужното медийно покритие. Тези схеми, макар и не незаконни, обезсмислиха информационната кампания. Или по-скоро я направиха смислена само за участниците в тях. Сред най-активните в това отношение бяха гражданските сдружения, създадени от хора, свързани по някакъв начин с неправителствената организация "Институт за модерна политика" на бившия царски депутат Борислав Цеков. Техните комитети се опитаха да дадат голям процент от своите пари към доскоро напълно неизвестния сайт "Хаштаг". От заседанията на ЦИК стана ясно, че към него се насочват близо 270 000 лева, или над 20% на всички пари, които държавата отпусна за агитация. А проверките в търговския регистър показаха, че собственичката на фондацията, която управлява "Хаштаг" - Милена Кичашка, е съдружник на Борислав Цеков в друга фирма. Нейният съпруг Петър Кичашки, който на тези избори бе кандидат за общински съветник от БСП, работи официално в "Института за модерна политика". Въпреки че ЦИК отказа да одобри част от договорите на "Хаштаг" с партии и комитети, още не е ясно каква част от бюджета на информационната кампания все пак ще прибере точно този сайт.



Сбърканата кампания заложи трета мина,



която попречи на още по-високата избирателна активност на референдума. Вотът от чужбина се оказа неочаквано малък и крайно недостатъчен допитването да премине прага и резултатите от него да влязат в сила. Въпреки че голямата цел на дистанционното гласуване е да даде шанс на българите по света да участват в избори в родината си, диаспората ни не се възползва от него. Репортаж на сайта EuroChicago.com например показа, че от около 300 000 българи, живеещи в щата Илинойс, право на глас упражняват около 650 човека. Ако към тях прибавим и гласувалите в Детройт, Синсинати, Сейнт Пол и Денвър, бройката достига 1000. От репортажа стана ясно и че сънародниците ни в Америка масово не знаят, че в България се провежда референдум. Част от тези, които обаче бяха чули, направиха всичко възможно да гласуват. За съжаление обаче в чужбина бяха разкрити твърде малко секции и желаещите трябваше да пътуват стотици, че и хиляди километри, ако желаят да дадат гласа си. Малцина го направиха. EuroChicago.com разказва за момче и момиче, които пътували над два часа от малкото градче Кеноша до Чикаго. Вече пристигнали в секцията, те установили, че са забравили документите си. Но не се отказали, а бързо си тръгнали и след четири часа се върнали отново. Разказали, че отдавна мечтаят България да въведе гласуването по интернет, за да не им се налага да пътуват до Чикаго всеки път, когато в родината им има избори.

Сега темата за дистанционния вот е отново в ръцете на парламентарно представените партии. От ГЕРБ и РБ вече заявиха, че са "за". Патриотичният фронт отиде още по-далеч, след като Красимир Каракачавов декларира в нощта на изборите, че иска и образователен ценз за гласоподавателите. БСП използва историята с блокиралите сървъри на ЦИК, на ГРАО и на МВнР, за да припомни, че електронното гласуване крие много рискове. А най-ясна стана позицията на "Атака", чийто лидер Волен Сидеров направо скъса бюлетината за референдума.