Блокирането на косовския парламент, предизвикано от протеста на опозиционните депутати, които искат премиера да оттегли подписа на Косово от споразуменията със Сърбия за създаване на Асоциация на сръбските общини в Косово и с Черна гора за маркиране на границата, доведе на практика до замразяване на работата на основните институции в страната. Освен това политическата сцена бе поляризирана максимално.

Това е най-сериозната политическа криза в косовските институции от обявяването на независимостта през 2008 г. Почти месец парламентът не бе в състояние да проведе едно пълно заседание заради решимостта на опозиционните депутати да попречат на работата на институцията с всички средства, включително и с използването на сълзотворен газ и със заключване на вратите на заседателната зала. Някои от тези методи са нечувани в политическата практика. Отвъд непосредствените последици, този спор има по-мащабно въздействие върху цялата страна.

На първо място той ознаменува възникването на нов вид парламентарна опозиционна дейност в Косово. За пръв път от края на войната опозицията изглежда



обединена в противопоставянето



си на правителството. Независимо от противоречията помежду си, трите опозиционни партии - Движението за самоопределение (Vetevendosje!), Алиансът за бъдещето на Косово (AAK) и Инициатива за Косово (Nisma), показват изненадващо силно сътрудничество и единство. В много отношения това е последица от миналогодишното сътрудничество в рамките на широкия опозиционен блок, който включваше и Демократичната лига на Косово (ДЛК), която сега е в правителството. Тогава след 6 месеца на политическо боричкане блокът не успя да формира коалиционно правителство, за да изолира Демократическата партия на Косово ДПК на Хашим Тачи.

Без съмнение настоящата безкомпромисна позиция на опозиционерите срещу премиера Иса Мустафа е мотивирана частично от решението му да се коалира с ДПК,



което се третира като предателство



Отношенията на партията с другите опозиционни формации чувствително се влошиха след това, диалогът премина във взаимни обиди и обвинения и употреба на груб език. Междувременно с две трети мнозинство в парламента коалиционното правителство на ДЛК и ДПК прокара и двете споразумения без предварителни парламентарни и обществени дискусии, с пълно пренебрежение към опозицията.

В непреклонното си противопоставяне на правителството и в защитата на правото си да използва всички средства, опозицията действа като антисистемно движение и показва, че не признава не само правителството, но и съществуващата правна система - с нарушаването на парламентарните процедури и кодекс за поведение, с отказа да се подчини на полицейски и прокурорски заповеди, с използването на сълзотворен газ и на коктейли "Молотов". освен това опозицията обяви, че не признава решението на Конституционния съд по споразумението за създаване на Асоциацията на сръбските общини.

Опозицията се заигра и с важната, но чувствителна политическа идея за



референдум



Освен че блокира работата на парламента, тя инициира и петиция срещу двете споразумения, която събра над 200 000 подписа. Тъй като законите в Косово не уреждат въпроса с провеждането на референдум, което се използва от опозицията като аргумент, че Косово не е нормална държава - петицията служи като инструмент на опозицията да покаже народната подкрепа по темите, които лансира.

Настоящата криза сложи край и на политическата практика основните политически партии да работят заедно по важни въпроси. До последните избори подобни теми бяха диалогът със Сърбия, който получи подкрепата на всички партии. Макар коалиционното правителство да разполага със солидно мнозинство в парламента, липсата на политически диалог и сътрудничество между партиите по въпроси от национален интерес рискува да разшири пропастта между правителството и опозицията и да поляризира обществото.

Кризата разклати и някога широкия консенсус за евроинтеграцията на страната. Миналата седмица трите основни политически партии бойкотираха вота в парламента на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС с аргумента, че така



от Брюксел се отплащат



за договора със Сърбия и че то не третира Косово като независима държава.

Не на последно място опозицията изглежда се преориентира към етнополитиката при липсата на широка обществена подкрепа по други важни социални и икономически теми. През януари опозицията провокира улични протести с искания за оставка на сръбския министър Александър Ябланович заради обидните му коментари за косовските албански жертви на войната. За спорната Асоциация на сръбските общини опозицията ползва сръбската дума zajednica с цел да предизвика отрицателните емоции на косовските албанци.

Въпреки че няма вероятност споразуменията да се анулират, с намеренията си да мобилизира гражданите срещу сърбите в Косово опозицията рискува да разпали етническо напрежение, което в дългосрочен план ще застраши бъдещето на Косово.

Много независими наблюдатели са разтревожени, че моноетническата структура на Асоциацията на сръбските общини може да разбие деликатния баланс между гражданските и мултиетническите постановки в законодателството на страната, да засегне функционалността на институциите и да даде възможност на Сърбия да се меси в Косово. Тези опасения се подхранват от някои действия на партията "Сръбска листа", която следва линията на Белград - например с отказа да приеме трансформирането на Косовските сили за сигурност в армия.

Тези важни въпроси изискват широк и задълбочен дебат между сърбите и албанците в Косово. Подходът на опозицията да прибягва до ултиматуми и радикални действия не е правилният начин да се подхожда към тези сложни въпроси. Освен че помага на партиите в управляващата коалиция да се представят като единствените конструктивни политически играчи, тя рискува да предизвика напрежение сред албанците и междуетнически конфликт. За жалост, никой от тези играчи - арогантната управляваща коалиция, твърдата опозиция и международните наблюдатели и партньори, сякаш няма стратегия за изход от тази задънена улица. Бавно, но сигурно косовската политика навлиза в дебрите на неизвестното.