Все по-ясно става, че световният дизелов скандал с марка "Фолксваген" е резултат от внимателно подготвена и ловко изпълнена акция от типа "свирчо". С термина "свирчо" се опитвам да предам американския оригинал "whistleblower", някой, който надува свирката. (Самата езикова практика показва колко бързо се налага явлението "свирчо". Преди десетина години доминира изписването "whistle-blower", през миналия век си е още "whistle blower". Феноменът става трайна институция, описателният му етикет - установен термин.) Та "свирчо" се нарича "граждански активист", обикновено вътрешен човек във фирма, ведомство или организация, който вдига аларма, за да привлече внимание върху тежки нередности, които е забелязал. Твърди се, че наименованието на този вид активизъм е измислено от американския активист Ралф Нейдър* през седемдесетте години, за да избегне негативни определения като



шпионин, доносник, "порта"



и да наблегне върху моралните подбуди на издайническия акт, представен като будителство и взрив на гражданска съвест. Всъщност израза "надувам свирката" в смисъл на "вдигам тревога за нещо нередно" срещаме при П.Г. Удхаус още през 1934 г. Взрива на модерното освиркване бележи 2006 г., когато избухна аферата "Уикилийкс". Майсторът на сайта, Джулиан Асанж и главният информатор Едуард Сноудън са най-известните днес свирчовци. Факт е, че примерът им даде надежда на хиляди възмутени, недоволни или просто отритнати от работодателите си свирчовци да изнесат на показ нечистите дела на атакуваната държавна служба или фирма. Класическият свирчо алармира за нередности вътре в рамките на йерархията, той пише до висшестоящите, но не прекрачва границите на организацията, по-скоро се опитва да я предпази от порочни практики, да прецака прекия си шеф, да се изтъкне пред началството или пък да злепостави колеги, но не цели да навреди на самата организация. Модерният свирчо, наопаки, търси публичност, той изнася разкритията си пред широката публика и търси от нея защита. В последно време се разрази



истинска пандемия от освиркване,



хиляди свирчовци надуват свирката колкото могат, за да привлекат вниманието на медиите. Те срещат охотен прием. Светът е пощурял по "разкрития", а медиите са пощръклели да ги доставят. Не остана масово издание - вестник, списание, радио или тв шоу, - което да не "разследва" или изнася "разкрития". Някога индустриалният шпионаж внедряваше свои хора в конкурентни фирми, за да научи тайните им и да се подобрят собствените изделия или да се спечелят клиенти. Днес агенти се внедряват или направо се вербуват служители на съперника с едничката цел да надуят свирката и да съсипат конкурента. Защо да крадеш тайни и да се опитваш да ги внедряваш, защо да се конкурираш, ако можеш направо



да унищожиш конкурента?



Такава, изглежда, е работата с удара върху "Фолксваген", след като пред германската преса инженери на фирмата обявиха, че от години им е бил ясен проблемът с дизеловите емисии, но поставените от ръководството цели били технически невъзможни, та измислили да подобрят тестовите резултати, вместо да намалят емисиите. Точно тази вътрешна работа върху емисиите и тестовете е била основа за разкритията в аферата "Фолксваген". Би могъл да я изнесе само вътрешен свирчо и неслучайно е извадена на показ броени месеци след като стана ясно, че през миналата година "Фолксваген" надминава "Тойота" и вече е пръв в света по продажби в отрасъла. Ударът бе толкова мощен, че за "Фолксваген" ще е успех, ако тази година заеме поне третото място. Според скептиците ще е чудо изобщо да оцелее след скандала. Ето какво може да постигне една свирка, но навреме. Затова



освиркването стана индустрия



Мина времето на самотните свирчовци, хукнали боси през жаравата, водени само от будната си съвест и желанието светът да узнае какви нередности са открили, за да им сложи край. Днес свирчовците не са сами. Хиляди организации им предлагат помощ, за да останат скрити, и защита, ако все пак бъдат разкрити. Малкото сделки със свирчовци, за които научаваме, показват колко е изгодно да надуеш свирката. Хем даваш воля на гражданската си съвест, хем се осигуряваш до живот, хем получаваш почести за герой. Ще дам за пример онзи свирчо - служител на лихтенщайнска банка, от когото самият канцлер на Германия купи диск с имената и авоарите на клиентите на банката за 5 млн. евро. Предполагам, че зад повечето



рецидиви на пробудена съвест



ще се открият и прагматични финансови мотиви за надуване на свирката. По навик се питам колко ли свирки са останали ненадути, защото на свирчото овреме е платено. Не е тайна, че хитрият свирчо първо се опитва да продаде мълчанието си, само ако не успее, продава гласа на свирката и будната си съвест. Въпреки общоизвестната и доказана продажност на модерния свирчо, още преобладава наивно-положителното представяне на днешния свирчо като будител и носител на гражданската съвест. Даже когато очевидно става дума за професионален измамник и рекетьор. Затова все по-често се тиражират откровени клевети и фриволни съчинения. Един шумно рекламиран у нас сайт рови подобни чужди сайтове и като намери добре описана гадост, веднага я претворява, като приписва на български банки и фирми същите "схеми" и престъпления. Юнак с тежка психопатология и съответна жълта книжка издаде пет книги с подобни фабрикати. Струва ми се невъзможно вече



да отличим истинското разкритие от измамата,



защото свирчовците се множат, никой не може обективно да провери колко са достоверни, а всяка медия се стреми да получи правата за взривоопасния опус, преди свирчото да го продаде на конкуренцията. Затова разкрития се купуват и огласяват без достатъчна проверка, особено ако свирчото ги е подписал. У нас отговорност за верността носи само първоизточникът, даже да е анонимен; който се позовава на друг източник, не отговаря. Единственият начин да се възпре терорът с фалшиви разкрития е да се промени законът и всеки, който разпространява някакво твърдение, да носи отговорност за достоверността му. Така поне сериозните и имотни медии ще проверяват внимателно дали са верни разкритията, на които стават трибуна.

- - -

* Nader, R. et al., Whistle Blowing, Grossman Publishers, New York, 1972.