Първата година на кабинета е на път да завърши с фиаско в управлението на публичните финанси. Както е тръгнало, държавата ще приключи 2015 г. с по-висок дефицит от планираното - напук на всички уверения за преизпълнение на приходите. Това не е катастрофа като тази с КТБ, но не е и успех, както се опитва да ни внуши правителството.
Подмяната вече започна. Финансовият министър Владислав Горанов не изглежда много щастлив от това, че му се налага да предлага по-висок дефицит и да замазва картината, но така или иначе го прави. Той хем говори за реформи, хем видимо е отстъпил от тях. Така лошата бюджетна дисциплина на министерства рецидивисти, които никога не успяват да се поберат в бюджетите си, е на път да бъде узаконена за поредна година. Това не пречи отпускането на пари за тях да се представя като отговорна грижа за служителите. Узаконяват се и провали при европейските фондове, скрити зад лозунга "максимално усвояване на средствата". Изцяло прикрити зад числата остават разхищения на общините покрай изборите. Тези отстъпления съвсем не са невинни и крият рискове и за бюджета за 2016 г.
Като сме си изкарали пари, ще си ги харчим
Самата актуализация на бюджета е знак, че Горанов не е успял да се пребори с премиера и останалите министри и да ги убеди, че шумно рекламираното преизпълнение на приходите трябва да отиде за свиване на дефицита в бюджета. През цялата изминаваща година финансовият министър отстояваше тази позиция, като изключваше възможността за актуализация. Още по средата на годината обаче пролича, че премиерът Бойко Борисов е на малко по-различно мнение. Той първо се постара всеки да научи за преизпълнението на приходите, а после започна да обяснява, че ако парите надхвърлят определен праг, ще има и за допълнителни разходи. Тази логика може да се опише с краткото: "Като сме си изкарали парите, ще си ги харчим". За това си има и стара българска поговорка: "Каквото изчука - изпука".
Тук все пак идва въпросът какво точно сме изкарали и за какво ще го харчим. От предложената актуализация на бюджета всъщност се видя, че реалното преизпълнение на приходите не е толкова голямо, колкото се внушаваше, а принос за него имат не само данъчни и митници, а и общини, еврофондове, социално и здравно осигуряване. Плюсът при приходите по държавния бюджет е 833 млн. лв., като 721 млн. от него идва от данъци. По консолидираната програма, в която влизат всички бюджети, преизпълнението е с 1.3 млрд. лв. Принос от 311.3 млн. за по-високите приходи по общия бюджет имат еврофондовете, при които се получиха забавени от ЕС суми за 2014 г. Незнайно защо в ръста на общите приходи не е отразено преизпълнението в бюджетите на ДОО и НЗОК.
Може да се спори доколко преизпълнението на приходите се дължи на добра работа на държавната администрация и доколко - на по-доброто развитие на икономиката спрямо прогнозата, при която са правени първоначалните планове. Но така или иначе, плюсът е добра новина. Не така стоят нещата при разходната част.
Разходите растат прекалено рязко,
а причините за увеличението са ясни само за част от харчовете. Голяма част от минусите са прикрити зад числата, които в момента се представят окрупнено и ще лъснат по отделните бюджети едва в края на годината.
При разходите на министерствата нещата са ясни и тъжни. Тук финансовото министерство се е постарало подробно да обясни защо предлага парите им да се вдигнат с 387.8 млн. лв. Това число само по себе си е скандално. За сравнение - през 2013 г. кабинетът на Пламен Орешарски поиска завишаване на разходите с 286 млн. лв., при неизпълнение на приходите в хазната, а не при наличие на излишък, и този проектобюджет бе върнат с вето от президента Росен Плевнелиев. Подробните обяснения за нуждата от 387.8 млн. сега не правят нещата по-приемливи. 202 млн. от извънредните разходи са заради неспазените тавани за заплати, а в списъка с министерствата нарушители фигурират редовни рецидивисти. Направо не е за вярване, че на фона на лекотата, с която се отпускат извънредните милиони, има министерства, които все пак си спазват бюджетите. Показателно е, че от 387.8 млн. лв. за извънредни харчове 237.2 млн. отиват за военното и за вътрешното министерство.
Извън неспазените бюджети на ведомствата голям минус носят и еврофондовете. Националното съфинансиране за тях се завишава с близо 500 млн. лв., като 370.7 млн. от парите са за Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), а 124 млн. лв. отиват за останалите оперативни програми. Тук
картината с обяснения е най-замазана
От финансовото министерство твърдят, че извънредните разходи са добра новина и се налагат заради по-добро усвояване на евросредствата от планираното. Харченето на юруш в последния момент обаче е много съмнително - само можем да гадаем каква част от тези пари ще се възстановят в бюджета. Особено рискова е ситуацията при ДФЗ. От числата става ясно, че фондът генерира допълнителен дефицит в размер на около 439 млн. лв. извън извънредната субсидия от 370.7 млн. лв. Така при актуализацията на бюджета разходите на фонда натежават с около 809 млн. лв. над планираното. При актуализираната програма те са завишени общо на 1.59 млрд. лв., при първоначално заложени 964 млн. лв., а приходите с отчетен завишен трансфер са 1.148 млрд. лв. Много вероятно е да се окаже, че след дългогодишно забатачване в последния момент са разплащани и наддоговорени проекти, които няма да бъдат възстановени от ЕС. С всички тези уговорки картината при еврофондовете няма да е ясна до последния момент, а от нея ще зависи окончателното салдо по бюджета.
Липсата на достатъчна яснота за еврофондовете се отразява и на общата картина по консолидирания бюджет, с включени сметки на общини и социалноосигурителни фондове. Общите разходи за 2015 г. растат с 1.625 млрд. лв., като приносът на държавния бюджет за този ръст е едва 883 млн. лв. Други близо 90 млн. лв. идват от завишени разходи за заплати извън тези на министерствата - тоест дисциплината не е спазена и при останалите бюджети. Подобно увеличение има и при разходите за текуща издръжка, които са надхвърлени със 100 млн. лв. извън преразходите на министерствата. Преразход има и при социалноосигурителните фондове, но той би следвало да се покрива от неотразеното преизпълнение на вноските.
По традиция мъгливо е и положението при капиталовите разходи. С актуализацията на бюджета те се завишават с 1.084 млрд. лв., като целият този ръст идва от еврофодовете и общините, а държавният бюджет няма принос.
Какво точно са харчили общините по изборите,
ще видим чак в края на годината, защото отделни данни в момента не се предоставят. Едва тогава ще се изясни и картината при еврофондовете, след като отделната разбивка за приходите и разходите по тях тихомълком отпадна от прогнозните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма. Резултатът от всичките тези гимнастики е влошаване на дефицита от 3% на 3.3% от БВП вместо свиването му до 2% от БВП още тази година, както обещаваше властта. Така логиката "като сме си изкарали, ще си харчим" се къса - тя води до допълнителен дефицит, а дефицитът се финансира с дълг.
Ако през 2015 г. при еврофондовете все пак има обективно обяснение за липсата на яснота до последния момент - приключването на стария програмен период, извинение за пълната мъгла около капиталовите разходи през 2016 г. няма. Това е главният приоритет на бюджета за 2016 г. и всякакви други приказки за образование и здравеопазване са за отвличане на вниманието. Капиталовите разходи по държавния бюджет, тоест без еврофондовете, са завишени с 1.7 млрд. лв. спрямо бюджета за тази година. За момента има яснота само за 160 млн. лв. от тази сума - парите ще се харчат за ремонти на МИГ-ове и купуване на кораби за армията. Ясно е, че с парите за капиталови разходи ще започне да се строи част от "Хемус", ще се разплаща безплатното саниране от тази година, ще се дава солидна сума на БДЖ. Но финансовият министър Владислав Горанов дължи подробна информация какво точно ще се строи и за колко. МФ е длъжно да обясни и защо се влошава общата прозрачност за случващото се с публичните финанси. От мотивите към Закона за бюджета изпадат все повече пояснителни таблици. Това не е хубаво. Изобщо.