Тази година президентът Росен Плевнелиев не бойкотира клетвата на конституционните съдии, както направи преди години с Венета Марковска, чието встъпване успя да осуети. |
постоянно обслужваше силните на деня. А идеята беше да е техен коректив
И сега обаче съотношението на силите е такова, че да е удобно на властта.
Официалното встъпване на новите четирима съдии - Мариана Карагьозова-Финкова, Филип Димитров, Константин Пенчев и Таня Райковска, мина без проблеми, за разлика отпреди три години, когато Росен Плевнелиев бламира клетвата на избраната от парламента съдия Венета Марковска. Сега Плевнелиев посочи Карагьозова и Димитров, които сменят Димитър Токушев и Пламен Киров. Така президентът вече има четирима съдии, като се прибавят назначените от него през 2012 г. Борис Велчев и Кети Маркова.
Нееднозначни коментари предизвика номинацията на бившия премиер Филип Димитров,
навремето изказвал се остро срещу конституцията,
която не само ще тълкува, но и е длъжен да пази. Той се опита да излезе от положението с думите, че все пак се е клел в нея като премиер, зам.-шеф на парламента и депутат. Не скри, че е имал възражения към определени текстове от конституцията и това е причината сега да се говори за промени. Макар и смекчена, и сега позицията му спрямо конституцията не се връзва много-много с качеството на конституционен съдия. Идеята е да работи за спазването на основния закон, а не да говори за промяната му - такава е длъжностната характеристика.
Въпросът има ли достатъчно юридически стаж беше париран лично от президента с аргумента, че неговият избраник е бил година премиер, после години наред депутат, включително и в Европарламента, бил посланик в ООН (1997-1998 г.), посланик в САЩ (1998-2002 г.), специален пратеник на председателя на ОССЕ за Армения и Азербайджан (2004 г.), както и ръководител на Делегацията на ЕС в Грузия (от 2010 до 2014 г.).
Избирането на Карагьозова беше очаквано, като се има предвид, че тя е член на президентския правен съвет. Освен това е професор по конституционно право и ръководител на едноименната катедра в СУ "Св. Климент Охридски".
От квотата на парламента в Конституционния съд отива Константин Пенчев, който сменя Красен Стойчев. През последните години Пенчев успешно се мести от пост на пост. 7 години беше председател на Върховния административен съд, а веднага след това стана омбудсман. За малко се размина с втори мандат на този пост, но ГЕРБ предпочете Мая Манолова. Затова пък пак
управляващата партия помогна на Пенчев да стане конституционен съдия
и той определено може да се брои от квотата й.
Върховните съдилища спазиха традицията да се редуват при изпращане на свои колеги в КС. Миналия път бе изпратен човек от Върховния административен съд - Георги Ангелов, а сега от Върховния касационен съд - Таня Райковска, която бе фаворит за председател на ВКС, но накрая бе изпреварена от Лозан Панов. Сега Райковска сменя в КС Благовест Пунев.
Следващата въпросителна е кой ще стане председател на Конституционния съд. Досегашният - Димитър Токушев, напуска съда. Залозите сочат, че за председателското място най-големи са шансовете на Румен Ненков, който наскоро бе докладчик по делото за съдебната реформа. Именно негова беше идеята да се отклони искането на депутатите за тълкуване на конституцията във връзка с предлаганите промени в основния закон. Шансове обаче имат и Борис Велчев, който има опит като главен прокурор, и Константин Пенчев, който пък е бил шеф на ВАС.
КС ще продължи почти да не работи,
като се има предвид колко малко дела образува. 12-те висши съдии не могат да се самосезират и към тях не може да се обръща с индивидуална жалба всеки. Искания могат да правят само: поне 48 народни представители, главният прокурор, правителството, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и омбудсманът. Красноречив е фактът, че тази година има образувани общо 8 дела, а три от исканията са отклонени.
Изводът е, че съставът на КС е шарен, но все пак с превес на евентуална коалиция на президент и ГЕРБ. Нещо, което е удобно за законодателния процес на управляващите, и поне със сигурност да се стига до трудна отмяна на приети от тях текстове. Да се надяваме, че всички конституционни съдии си спомнят клетвата, че ще спазват добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията на РБ и Закона за Конституционния съд.