Добре, че са еврофондовете - ако се разчиташе на приходите от винетки, нямаше да имаме нито една завършена магистрала. |
Така на практика засега отпада вариантът в България да се плаща според преминато разстояние по магистралите и първокласните пътища, каквато е масовата практика в страните от ЕС. Дори в държавите, за които се изисква винетка - общо 8 от 28 в ЕС, тя е само за магистрали и за някои основни шосета, докато останалите са свободни.
У нас се предвижда електронната винетка да се въведе след около две години и половина - през юли 2018 г. Дотогава българските граждани и преминаващите транзитно през страната ни ще трябва да лепят винетен стикер. Както в. "Сега" писа, от догодина цената на винетките се увеличава драстично - за някои категории превозни средства поскъпването стига до 55%, докато за гражданите е около 45% - от 67 на 97 лв. Според регионалното министерство поскъпването се налага заради нуждата от повече пари за поддръжка на шосетата.
Реалната цена на винетката би трябвало да е 150 лева,
заяви вчера регионалният министър Лиляна Павлова. Правителството обаче избрало по-ниска такса вместо реалната. "Ако искаме да имаме по-добри пътища в нормално състояние, са необходими повече инвестиции. Знаем, че за много хора 150 лева биха били социално непоносима цена. Затова приехме по-малко увеличение", заяви тя пред бТВ вчера. Павлова пропусна да отбележи, че никой досега не е виждал реални разчети колко точно трябва да струва винетката и какви да са пътните такси в България, ако изобщо някога бъдат въведени.
Според анализа на Световната банка, одобрен от правителството в сряда и вероятно приеман за "пътна карта" за въвеждане на новите такси, наличието на електронна винетка ще се проследява по регистрационния номер. Тя ще е задължителна за българските и чуждестранните леки автомобили, но ще бъде свързана с регистрационния номер и ще се съхранява електронно. Ще бъде създаден регистър с номерата на автомобилите, чиито водачи и собственици са им платили "електронната такса" и съответно ще "лъсват" онези, които не са. Камери по шосетата ще фиксират номера на колата и системата ще проверява дали тя има винетка. В някои държави камерите следят за стикер на предното стъкло, който се лепи на точно определено място. У нас обаче препоръката е да бъде избран вариант с номера без стикери.
Покупката на винетката може да става чрез дебитни карти, през банкови сметки или с други форми, като карти за гориво. Потребителите могат да заплащат и онлайн, по телефон или по пощата, както и в брой. Експертите твърдят, че наскоро въведеното мобилно приложение LIMA на агенция "Пътна инфраструктура", което е в помощ на пътуващите в реално време, също е програмирано така, че да дава възможност за закупуване на електронна винетка.
Тази система за електронно таксуване
е много по-ефективна за държавата,
твърдят специалистите на Световната банка, защото осигурява добра възможност да се налагат глоби на онези, които нямат винетки. По този начин ще бъде невъзможно да се стига до "шмекеруване", както преди време спомена Лиляна Павлова. Става дума за различни възможности за отлепване на стикера и използването му не само от един автомобил.
В крайна сметка, плащането за изминато разстояние ще бъде въведено само за товарни превози и за автобусите. Според плановете то ще започне да се въвежда от февруари 2018 г. Пропътуваните километри, за които ще се плаща, ще се следят по два начина. Единият е чрез бордово устройство, монтирано в превозните средства, което следи движението чрез джипиес. Другият вариант е за потребители без бордови устройства - те ще могат да купуват "маршрутен талон". В него се записва предварително желаният маршрут и съответните километри. Талонът ще се купува или онлайн, или в специални пунктове.
Събирането на таксите ще бъде поверено на "Предприятие със специална цел"
Това е понятието, записано в доклада на Световната банка, с което се препоръчва създаването на поредната нова държавна структура. Тя "може по най-добър начин да изпълнява всичките роли на държавата". Според анализа става дума за дружество, а не за агенция. Това означава, че вероятно ще бъде създадена нова държавна фирма, която ще се занимава със събирането на приходите и налагането на глобите.
Докато текат организационните дейности по структурирането й, въвеждането на електронното таксуване ще продължи да е задача на АПИ или на друг съществуващ държавен орган. За създаването на такова предприятие правителството ще трябва да вземе бързо решение и да промени Закона за пътищата. Промените в законодателството трябва да минат през парламента още до края на тази година. Предстои да започне и подготовката на бъдещата система. В срок до 3 месеца пътната агенция заедно с екипи на МВР, "Гранична полиция", агенция "Митници", КАТ, НАП и изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (позната като ДАИ) трябва да разработят техническите изисквания и документацията за избор на изпълнител. Избраната компания трябва да реализира и поетапно да въведе тол системата. План-графикът предвижда обществената поръчка да се обяви през март 2017 г. Специалистите на СБ напомнят, че "критично важната част са възлагането и изпитването" на новата система.
Сметките сочат, че разходите за самата електронна система ще са между 480 млн. и 750 млн. лева. Приходите от прилагането й се изчисляват на поне 660 млн. лв. годишно, но може да достигнат и до 1.4 млрд. лева. Така според Световната банка след въвеждането на системата за е-винетка и е-толинг от 2018 г. тя би могла да се изплати още през първата година на експлоатация.