:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,970,480
Активни 171
Страници 990
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Народът мисли по-бързо

Калин Донков
Роза Д. живее в центъра на София, но два пъти седмично, в слънчев ден, все още можете да я видите пред кафето в "Младост"2. Има пациенти в квартала и използва това да поседи на открито и да завърже някой и друг разговор. Случва се да се засечем и да си подрънкаме на припек. Роза е рехабилитаторка, прави масажи по домовете, публиката й е стара, отбрана, и тя винаги е пълна с новини. В предългата си практика е разтривала снаги, крайници и дископатии на всевъзможни, но винаги - и преди, и сега - неизменно състоятелни и влиятелни хора и като ги е разтривала, ги е изслушвала. Знае много за живота, но е дискретна по един свой си маниер - често пъти дори не разбираш онова, което разказва, сега ли се е състояло, или в миналото. Нито пък успяваш да прецениш, дали това е неин коментар, или на някой от старците, които пъшкат под ръцете й. Защото Роза е работила в луксозен номенклатурен санаториум в Банкя, а после и в арабски клиники в Кувейт. Част от пациентите й са от онова време, чак да се чудиш каква съдба ги е дотътрила (не шейховете, а номенклатурата) в нашата покрайнина. Тя ги жали, бори се за живота им, днес е била при един такъв забравен генерал и е уморена и вяла. "Гърча го с всички сили - казва, ръката ми се спича да го гърча, докато потече кръвта." Гърчене тя нарича своята манипулация, а кръвта, която потича, всъщност тръгва по безсилните му артерии и мускули, за да се раздвижи и съживи болното място. Горда е с работата си, тя е професионалистка, а освен това с нея поддържа покосения си от инсулт съпруг, симпатичен адвокат по наказателни дела от миналото. Може би затова Роза рядко пита за семейството ми, просто не иска да споделя за своето. И може би пак поради това с нея си говорим най-вече за престъпления.



За криминални престъпления.



Роза и съпругът й се свързаха с мен по времето, когато пишех своите частни случаи. Дойдоха уж за автограф, а всъщност искаха съвет как да постъпят с много любопитен ръкопис. Бащата на адвоката, също адвокат, бе оставил няколко тетрадки, в които бе записал нещо като анотации на криминалните дела, по които се бе явявал в съда, както и на престъпления, известни от печата, споделени от колеги, от криминалисти или просто от нашумели процеси в съдилището. Петнайсетина реда от карирана тетрадка: кратко описание на престъплението, участници, особености и някои фрапиращи подробности. Това представляваха тези анотации. Обхващаха период отпреди войната и някъде до шейсетте години. Обяснението на двойката бе, че покойният юрист събирал тези факти с идеята тяхното изучаване и анализиране някак да помогне в борбата с престъпността. Беше екзотично в онези времена: адвокат, който се храни от престъпленията, да се труди за тяхното намаляване и предотвратяване.

Стори ми се, че е невъзможно да се издаде - не беше "четиво" и не беше изследване, издателствата имаше да му се чудят. Никой не си падаше по такива ръкописи с идеална цел. Видя ми се нечестно да ги насърча и да им пожелая успех. Странно беше, че продължиха понякога да ми се обаждат. После се изгубиха, докато в наши дни Роза не се появи под чадърите пред РУМ-а в квартала. Още първия път я попитах за ръкописа на свекъра й, но тя махна с ръка: "Отиде той". Доверили се на някакъв литератор и онзи го задигнал.



Но Роза кой знае защо продължава да ме мисли за експерт



и се радва да обсъдим, както казва тя, "криминогенната обстановка". Това за нея е "семейна" тема. Посочва го като за оправдание, след което директно почва да сипе своите "анотации".

Убийството на децата на пътя при Лесидрен. Застрелването на афганистанеца в Странджа. Прободената ученичка в Сливен. Пребитата учителка по музика във Видин. Видинската история навлажнява очите й, майка й е била учителка по музика. Случаите са достатъчно известни, задоволяваме се да ги изброим. Диагнозата си Роза слага почти служебно: хаос, корупция и душевна бедност. Чудно е, че темата при нея не се рутинира и тя продължава да се пали и да рови. После преминава нататък: "Арена Армеец", стълкновението пред НАТФИЗ, полицейският бунт...

Прекъсвам я: това не е престъпност, това е политика. Роза ми се чуди: та когато политиката си служи с измама, с натиск и заплаха, с шашма в рамките на закона, с хулиганство, с извиване на ръце, с рекет от позиция на силата, с машинации и преправяне на документи, с кражба на гласове, със злоупотреба и подминаване на незаконни хватки - това си е чисто престъпление пред обществения интерес, обществения морал и ценностите, на които се крепи целият ни живот. И защото всичко това разсипва народното съзнание, народните мерки и разбирания, опустошава ги и отваря пътя на злото, което не знае ни срам, ни съвест, ни милост. Защото се извършват публично, телевизията ги показва, повтаря ги и потретва, докато гражданинът изгуби кураж и вяра. Криминалното издишване облъхва човека, разлага го, въвлича го. Обществото и институциите жумят...

Излага това стройно и отчетливо, сякаш декламира. Народът мисли по-бързо. Хората няма нас да ни чакат да назовем подобна истина. Ние на тези чудесии в българската политика се чудим и дивим, не знаем как да ги преглътнем. Туткаме се дори да ги формулираме. А Роза им е намерила колая - криминализирала ги е. Колко просто!

И колко сложно: вътре в себе си знаем, че така с престъпността никога няма да се справим.

И с този вид също.

А ако решим да му правим анотации, томове ще натрупаме...
14
6351
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
12 Ноември 2015 20:06
Нещата ще се оправят когато се спре да се умува за проблемите, и започне да се действа за разрешаването им.
12 Ноември 2015 21:41
Boev 12 Ноември 2015 20:06 Простичко е.... , ама трябва да си Александър Македонски! Един "хряз" - и проблемът си го решил! Ама трябва да си Александър Велики Македонски! Простичко, нали! Ще мечтаем за македонския гений! ... ЗаСЕГА сме на ... преглъщането. Наведени главици... За статията и за народопсихологията -
12 Ноември 2015 22:13
Упорно търсим обществения интерес в общата ни действителност, Майсторе, но срещу вирнати реалности се оказваме ...
Шибана действителност - толкова, че вече и на рестарт не подлежи ...
12 Ноември 2015 22:24
Преди години Калин Донков беше писал за негов разговор с приятел, който казал: Страхувам се, че в България вече няма критична маса от честни хора. Звучи много логично, ама все пак маса се мери в килограми, а човекът очевидно не е имал предвид това. Какво е имал предвид? Брой?
Калин Донков беше писал също и за баща си, който (по комунистическо) постепенно бил изолиран заради честност и неподкупност. Значи и тогава е нямало критична маса от честни хора? Или може би като бройка са били повече от нечестните, ама не са и гъквали срещу крадците?
А в посткомунистическо? Който е бил вътре, знае отлично как работи същият механизъм за изолация и пашкулизация на неподкупния.
Май не е проблемът в бройката. Май проблемът е в силата, в активността, в стръвта.
За сравнение тука отдолу има един комуноид, който мрази Калин в червата. Съвсем ясно е защо: Калин е олицетворение на грамаден талант, посветен на цивилизацията и човечността, пък оня е възпевател на колективизацията, Голодомора, Гулага, Москвича, електрокарите за износ в Япония (незабавно претопявани за суровини), хлябът по 15 стотинки с купони и пр., който е живял и чел, знае. Това същество оножда всички форуми и произвежда повече думи на седмица от Калин. Не знам какво го движи, рубли ли, носталгия ли, жалба за младост ли – но съществото се бори сенергия и стръв за гнусната си кауза.
Моят опит ми казва, че злото е много, много, много по-активно от Доброто. Злото не се трогва от упреците на Калин, не забелязва категоричната дефиниция на рехабилитаторката, усмихва се снизходително като чуе за Божи заповеди. Само тояга може да го спре.
12 Ноември 2015 22:29
Злото винаги е маскирано като добро.

И докато тези категории не се разграничат или поне не се представят равнопоставено в информационния поток - доникъде няма да я докараме.
/Защото напоследък някои граждански и благотворителни инициативи ми звучат направо сатанински./
12 Ноември 2015 23:37
Когато отида на село препрочитам книгите от библиотеката. Миналото лято попаднах на Отнесени от вихъра и бях поразена от сходството между нашата действитвлност и Америка след войната между Севера и Юга: спад и отричане на образованието, купуване на гласове на негрите, вписване на мъртви в изборните списъци, издигане на спекулантите и заемане на постове от пребоядисани янки. Казах си: ето от къде са го взели модела нашите политици.
Но това нищо не било, сега просто удариха дъното.
13 Ноември 2015 00:01
Погребаха България, Войводо

Забравили за опожарените
Копривщица и Батак
и за жертвите на Еледжик и Шипка,
години наред въртяха я от
един въртоп във друг.
На хиляди парчета я разбиха...
Погребаха я жива!
Лишена от мечти сърцето й е
една черупка празна.
Дяволи танцуват на главата й.
И смее й се злото във лицето.
А няма кой да поведе хорото.
(Каква картина жалка!)
Но ти не очакваш
да е другояче, нали?
А аз напук на всичко
все още вярвам
във вятърни мелници...
Във нейното възкръсване.


Надеждата последна умира,
ВОЙВОДО!
13 Ноември 2015 00:03
Нека да е наивно,но и аз вярвам във нейното възкръсване!
13 Ноември 2015 08:52
НАРОДЪТ -
13 Ноември 2015 10:30
Калин Донков

omzuran-e, очевидно си таил много чувства! Един виц:
Циганче свирило на цигулка в подлеза на "Плиска". Свирило много хубаво и един минувач, след като оставил левче, му казал възхитен:
- Ти си истински Паганини!
Момчето му отговорило:
- Ти па си много убав!
13 Ноември 2015 10:54
Ей това е майстор на перото, да разкаже история, хем човешка, хем поучителна. Благодаря ви г-н Донков!
За сравнение тука отдолу има един комуноид, който мрази Калин в червата. Съвсем ясно е защо: Калин е олицетворение на грамаден талант, посветен на цивилизацията и човечността, пък оня е възпевател на колективизацията

omzuran-е, не знам кого визираш тук, само се досещам. Но не знам защо смяташ, че цивилизацията и човечността и колективизацията са (или трябва да бъдат) противопоставени? Или може би имаш предвид насилствената такава?
13 Ноември 2015 13:00
Приятно...
-------------
Сайтът на Генек

13 Ноември 2015 13:09
Че Злото се оправя само с тояга - по това спор няма.
Всъщност, само грънците не ги оправя тоягата
16 Ноември 2015 17:32
Най-голям проблем в България, след "промените" е, че народа започна да се дели на леви - десни, комунисти - демократи, европейци - антиевропейци. Всички забравиха, че основното деление е на ДОБРИ и ЛОШИ.
Познавах много добри и почтени българи комунисти и отвратителни демократи. Както и отвратителни комунисти и ... не се сещам за почтени демократи.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД