Атентатите от 11 септември 2001 г. събудиха у американците чувство на единство и национална гордост. Народът се сплоти около своя президент, независимо че идването му на власт бе свързано с ред противоречия. Ужасното кръвопролитие предизвика аналогична реакция във Франция. И в това се състои основното различие, защото Европа не се сплоти около председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, по европейските пътища не се развя знамето на ЕС и Европа не даде единен отговор на атентатите.

Както и в Америка, терористичните атаки в Париж предизвикаха желание да им се отговори с война. Независимо от това, че "Ислямска държава" е общоевропейска (дори световна) заплаха, с която можем да се справим само на наднационално ниво, отговорът на атентатите бе бомбардировка на Рака - цитаделата на ИД в Сирия, от страна на френски, а не на европейски сили. Франция бе оставена да действа сама. Великобритания действа по същия начин. Достатъчно смела ли е Италия и тя да постъпи така? Или ще предпочете да се отклони от участие във военна операция с надеждата да избегне терористични атаки на своя територия? А как ще постъпят останалите европейски страни?

Терористичните актове в Париж не само осветиха факта, че единна Европа вече не съществува, но и че може да бъде разрушено и малкото, което е останало от нея. Първата реакция на френския президент Франсоа Оланд бе временното суспендиране на Шенгенското споразумение, тоест възстановяването на граничния контрол между Франция и съседите й от ЕС. Повечето терористи бяха французи. Независимо че Великобритания не членува в Шенген, на нейна територия преди 10 г. бе извършен страшен атентат. При това положение необходимо ли е да се променя или отменя Шенген? Само ако Франция допуска, че може по-добре от други страни от ЕС да предотврати проникването в страната на оръжия и терористи от тренировъчните лагери в Сирия и Йемен.

Замразяването на Шенгенското споразумение показва, че французите не се доверяват на останалите страни от Европа. С тази постъпка те унищожават основният символ на европейското единство. И нека не се залъгваме с обяснението, че това е временна мярка. Кой френски президент ще поиска възстановяване на действието на Шенген, рискувайки да понесе отговорността да съдейства за извършването на нови атентати?

За жалост събитията от Париж може да допринесат за приравняване на бежанците с терористите. Един от организаторите на атентатите имал паспорт на сирийски бежанец. Френските власти установиха, че документът бил фалшифициран. Но дори това да е вярно, реалността е друга - повечето терористи са израсли в Европа, а сирийските бежанци нямат отношение към бойците от ИД. Те са само нещастни бегълци от престъпленията на терористите. Но за всички страни, като се започне от Унгария, които от самото начало не искаха и да чуят за бежанци, това ще е добро оправдание. Колкото повече европейски страни откажат да приемат бежанци спрямо квотната система, толкова по-силен ще бъде ударът върху останалите държави от ЕС. Така че парижките атентати може да заличат всички опити Европа да постигне съгласие по въпроса за разпределение на бежанците.

Нападенията в Париж пораждат и необходимост от нови разходи за въоръжение, полиция и за отбрана като цяло. След 11 септември дефицитът във федералния бюджет на САЩ рязко скочи. Само Министерството на отбраната на САЩ харчи повече от 50 млрд. долара допълнително годишно. Съществуващите в Европа договори целят да предотвратят подобен ръст в дефицитите на страните членки. Но е трудно да си представим, че Оланд може да каже на съгражданите си, че не може да ги защити, защото европейските споразумения не му позволяват да увеличи щата в полицията. Под предлог че се гарантира сигурността, обстоятелствата, свързани с дефицита, ще бъдат игнорирани. Може и да е парадоксално, но в краткосрочен план ситуацията може да се обърне в полза на европейската икономика, страдаща от кризата на съвкупното търсене.

Но ако всяка държава самостоятелно търси и прилага собствени методи на спасение (военни и икономически), как можем да разчитаме, че Европа ще остане единна? Еврото бе въведено с увереността, че политическият съюз ще стане факт в кратки срокове, но днес той изглежда все по-непостижим. Парижките атентати може да станат причина за провал на европейския проект. А ако това се случи, терористите ще са победили.