Евродепутатите искат по-справедливо корпоративно данъчно облагане, за да се избегнат възможностите за укриване на данъци от мултинационалните компании. По време на пленарната сесия миналата седмица в Страсбург те приеха резолюция, с която се обявиха за промяна на данъчното облагане в страните - членки на ЕС. ЕП настоява мултинационалните компании да предоставят отделни финансови отчети за всяка страна, тъй като данъците трябва да се плащат там, където е създадена стойността.

Евродепутатите смятат, че трябва да се постигне разбирателство за това какво е разрешено по отношение на данъчните споразумения. Най-добрият начин е, като се сложи край на преференциалните режими, несъответствията между националните данъчни системи, както и въвеждането на обща европейска консолидирана данъчна основа. Това би елиминирало повечето от факторите, които водят до подкопаването на данъчната основа на страните от ЕС, смятат евродепутатите.

--------------





Председателят на ЕК и бивш премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер никога не е страдал от липса на самочувствие. Той не спира да се хвали с постиженията си, независимо че е човекът, който носи вина за превръщането на херцогството в международен данъчен рай. Днес Юнкер се представя за острието на евроусилията да се отстранят данъчните измамници, които заемат ръководни постове в мултинационалните компании.

Едва ли минава и ден, в който председателят на ЕК да не е преследван от миналото си на премиер на приятелски настроеното към бизнеса Велико херцогство. Преди края на ноември ЕП се надява да одобри документа за отмяна на всички опасни споразумения, които люксембургските данъчни власти са сключвали през годините с мултинационални компании като "Амазон" и "Фиат" - договори, чрез които те са намалявали корпоративните си данъци до почти нулево ниво.

Не се очаква обаче докладът на Специалната комисия за данъчните постановления в ЕП да посочи политиците, виновни за скандала, станал известен като "Люкслийкс". Причината за това е, че Европейският съвет и ръководената от Юнкер ЕК многократно отказват да предоставят на евродепутатите достъп до важни документи. Сред тях са записи от тайни срещи между експерти от финансовите министерства на 28-те страни членки, които обичайно обсъждат данъчните правила на ЕК по отношение на големите корпорации.

Журналисти от "Шпигел" успяха да видят няколко стотици страници от тези и други документи от Групата "Кодекс за поведение" (Данъчно облагане на предприятия) към Европейския съвет и работната Група по данъчните въпроси на Европейския съвет. Те показват колко много думите и делата се различават, когато става въпрос за европейски данъчни политики - особено за дългогодишния лидер на Люксембург, който от години е и основна фигура при определянето на европейската финансова политика.



Данъчните привилегии са на първо място



В изказвания и интервюта Юнкер винаги твърди, че няма начин Люксембург да забогатее "за сметка на съседните си държави", особено чрез насърчаване на избягването на данъци. В ежедневния политически живот обаче приближените на Юнкер се борят точно за корпоративни предимства, които той отрича.

В опит да привлекат възможно най-много корпоративни средства в Люксембург чиновниците се заиграват с данъчни модели като "хибридните финансови инструменти" и най-вече с т. нар. "патентни кутии". Финансистите в Белгия, Холандия и Люксембург трансформират данъчните предимства в инструмент, който позволява на корпорациите да насочат приходите си, получавани от патенти или лицензии, към свои подразделения в страните от Бенелюкс. Целта е фирмите да плащат по-ниски данъци в тези държави. Подразделенията на големите компании, регистрирани в държави с по-големи корпоративни данъчни ставки, да плащат по-високи патентни или лицензионни такси към дъщерните си фирми в страните с по-ниски данъчни ставки. Така е сигурно, че парите влизат в хазната на страните от Бенелюкс, но пък останалите държави от ЕС са поставени в неизгодно положение.

Представители на други страни - членки на ЕС, много добре знаят за порочната практика. Германският представител в Работната група по данъчните въпроси например изпраща грама до Берлин през март 2013 г., в която казва, че има "съмнения относно безвредността" на някои от данъчните модели, "най-вече на "патентните кутии" в Люксембург и Холандия".

В продължение на години обаче не се предприемат мерки. Всеки път когато Работната група по данъчните въпроси предлага промени, Люксембург, Белгия и Холандия успешно успяват да парират удара. И това не е странно, като се има предвид, че на срещите помежду си представителите на страните от Бенелюкс редовно предварително координират решенията.



Протакане и други тактики



Работейки в тясно сътрудничество, Люксембург и Холандия отказват да разкрият информация относно данъчните правила за големите корпорации до 2010 г. - четири години преди да се разрази "Люкслийкс".

Новите разкрития са доста смущаващи. Не само председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е преследван от миналото си на министър-председател на данъчния рай Люксембург. Друг важен човек, заемаш висш пост в евроинституциите, също трябва да отговаря на неудобни въпроси: това е холандският финансов министър Йерун Десблум. Дори и след като стана председател на Еврогрупата, неговата страна продължава да блокира всеки призив за промяна.

Свен Гиголд (45 г.) от години се опитва да хвърли светлина върху тъмната страна на договорките за корпоративното облагане в ЕС. Като представител на германските Зелени в ЕП той е свикнал да се сблъсква със съпротива. Това, което му се случва, когато иска достъп до записи от тайните данъчни сбирки, обаче е нещо ново за него.

Първо, Европейският съвет протака, а след това и ЕК предоставя документи, в които важни части са редактирани. Въпреки всичките заличени пасажи на Гиголд е забранено да внася мобилния си телефон в залата на една от сградите на ЕС в Брюксел, където му е разрешен достъп до някои от документите. Служителите му позволяват да си води записки с лист и молив, но не му разрешават да вземе записките със себе си, когато напуска сградата.

"Шпигел" получи достъп до документи, разкриващи, че това, което от доста време евроинституциите отричат, всъщност си е голяма измама, извършвана с помощта на данъчното законодателство. Вътрешни документи на ЕС показват как компаниите са се възползвали от "патентните кутии", като са делегирали лицензии, авторски права, патенти или маркетингови права на подразделенията си, регистрирани в Люксембург или Хага. По този начин са им позволили да спечелят от корпоративните данъчни сделки в тези държави.



Данъци, близки до нула



Резултатът: дори и при печалби от милиарди долари данъците са близки до нула, показва списък, съставен от евроексперти. В Белгия, където "патентните кутии" започват да действат от 2007 г., ставката на корпоративния данък е паднала от 33.99% на 6.80%. В Люксембург е намалена от 29.22% на 5.84%.

Друго последствие от тази политика е, че трикът с "патентните кутии" насърчава компаниите да въртят печалбите чрез подразделенията си в Люксембург или Холандия - практика, която не убягва на работната група. "Ниските данъчни ставки оказват влияние къде точно се издават патентите", се казва в документ на ЕК. Няма доказателства обаче, че тези ставки влияят при избора на "мястото, където се правят научните изследвания и развойната дейност".

Никога обаче не е пристъпено към реализацията на патентите. Въпреки че Германия, Франция, Италия, Австрия и Португалия са критично настроени към "патентните кутии", Люксембург не е особено притеснен. След като работната група стигна до заключението, че данъчният режим в Люксембург е "потенциално опасен" за съседните страни, то държавите от Бенелюкс лесно могат да блокират подобна резолюция. "Холандия, Люксембург и Белгия са твърдо решени да се противопоставят на провеждането на още дискусии по този въпрос", казва германски представител, а думите му са записани на среща, състояла се в Берлин през април 2012 г. - "Не можехме да постигнем споразумение".

Когато става въпрос за данъчната политика на ЕС, почти нищо не може да е направено без консенсус - това се отнася и за Групата "Кодекс за поведение". Членовете й се срещат между четири и шест пъти годишно от 1998 г. насам и в последните пет години по нито един обсъждан въпрос не е имало толкова много противоречия, както при "патентните кутии". И нищо не е постигнато. В ЕС отстъпките, свързани с данъчните закони, са като възрастовите ограничения за филмите: до голяма степен са доброволни.



Обединяване на силите



Такава е ситуацията през март 2013 г., когато данъчните експерти се срещат, за да обсъждат евентуални решения на проблемните данъчни практики. "Данъчното облагане може да нанесе щети, ако не обслужва икономическите цели на страна членка, като например да стимулира икономиката или иновациите", се казва в съобщение, изготвено преди началото на експертната среща. В него фигурира и изречението: но данъчните отстъпки имат смисъл, когато страната ги предлага като облаги.

Страните от Бенелюкс обаче веднага разбират, че изречението е насочено директно към техните "патентни кутии" и както обикновено обединяват силите си, за да бъде премахнато от документа. Те настояват, че ще бъде по-добре Групата "Кодекс за поведение" да не фокусира вниманието си върху вредните практики, които вече са въведени. Моментът, в който се проведе срещата - март 2013 г., - беше важен и по друга причина: Десблум вече не беше само министър на финансите на Холандия, а застана начело и на Еврогрупата.

Когато обаче става въпрос за "патентните кутии", Холандия не е нито първата, нито пък последната притеснена за целостта на общия валутен съюз. Но въпреки това собствените й национални интереси са поставени на преден план. Това проличава от холандския отговор на компромисното предложение, представено от Германия и Великобритания. Въпреки че то е одобрено от данъчните експерти от ОИСР, Холандия заговори, че има "резерви от политически характер". Останалите от групата се съгласиха, че промени в съществуващите правила за патентните кутии "трябва да бъдат представени до средата на 2015 г.".



Тактика на изчакване



И все пак нищо не се случва. Люксембург продължава с усилията си да блокира всички промени. След дебати, продължили с години, експерти от всички страни - членки на ЕС, най-накрая успяха да стигнат до предпазливо критична оценка на модела, позволяващ данъчни отстъпки, но "Люксембург поиска писмена оценка от правния отдел на Европейския съвет", пише в грама германски дипломат в ЕС през юни 2014 г. Това действие очевидно е тактика за отлагане.

Ситуацията не се променя от години. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер продължава да действа така, че усилията на сънародниците му да създават проблеми на взимащите решения евроинституции все едно нямат нищо общо с него. Напротив: политикът консерватор спокойно заявява, че страната му е невинна. "Не съм създавал система за укриване на данъци в Люксембург, която да вреди на останалите европейски държави", заяви наскоро той пред сформираната от ЕП комисия, разследваща данъчните практики в Люксембург. "Няма система "Юнкер."

Странно е, че председателят на ЕК използва съвсем различен тон, когато хвали успеха на данъчната политика, провеждана в родината му, както направи в речта си пред парламента в Люксембург през октомври 2005 г. Фактът, че херцогството може да привлече големи компании като AOL и "Амазон" не е благодарение на "благоприятната данъчна среда", която "ние създадохме тук, в Люксембург, в продължение на години и десетилетия".

Година по-рано той ясно заявява в интервю, че подобни успехи не просто "падат от небето", а са резултат на усърдна работа. "Привличането на AOL стана след преговори, продължили над 200 часа", отбеляза той. В отговор на критиките, че AOL е донесла само данъчни приходи, но не е допринесла за създаването на нови работни места, той отговаря: "Един процент от брутния национален продукт е под формата на данъци. Ще приема фирмата, дори и без да създаде работни места."

Партньорите на Юнкер - тези от бизнеса, а не от останалите страни от ЕС - също бяха толкова възторжени. По принцип умерените консултанти от "Ърнст енд Янг" ентусиазирано препоръчват люксембургския модел на инвеститори от Русия и САЩ. Те хвалят това, че страната има "достъпни длъжностни лица" и "правителствен екип, който е в тесни отношения с компаниите".



Поведение на "бизнес партньор"



Бъдете сигурни, че няма доказателства, че Юнкер лично е обещавал данъчни облекчения на определени компании. Той заяви пред комисията на ЕП, че никога лично не се е срещал с консултантски фирми. Това може и да е истина. Бивш шеф на данъчната служба на "Амазон" свидетелства през декември м.г., че в лична среща с него Юнкер предложил да помогне на компанията да си направи данъчна регистрация в Люксембург. Той казал, че правителството на херцогството се държи като "бизнес партньор".

Отчасти доверието в Юнкер беше разклатено, защото обвиненията срещу него не са свързани само с данъчните закони. Под съмнение е поставен и имиджът на модел за Европа, който Юнкер гради от години. Сега той е обвиняван, че е архитект на бизнес модел, основаващ се на изключително неевропейския принцип за насочване на данъчните потоци от съседните страни към люксембургската хазна. Като председател на ЕК той призовава за солидарност в ЕС почти всеки ден, когато стане въпрос за бежанската криза. Как обаче да му вярваме, след като в продължение на години подкрепя политика, която може да бъде описана с термина "данъчен дъмпинг".

"Въпросът, свързан с отговорността, трябва да бъде преразгледан", казва евродепутатът от Зелената партия Свен Гиголд. Според него "специалната комисия в ЕП трябва да продължи разследването си". Планирано е тя да приключи работата си в края на ноември в съответствие с желанията на влиятелните съюзници на Юнкер, сред които са председателят на групата на ЕНП в ЕП Манфред Вебер и шефът на ЕП социалдемократът Мартин Шулц. Засега обаче продължава натискът разследването да се разшири. Междувременно в Люксембург наследниците на Жан-Клод Юнкер правят всичко възможно, за да пощадят страната от имиджа й на данъчен рай.