Министрите на финансите на Големите 20 (Г-20) икономики стиснаха ръце на 8 октомври в Лима, столицата на Перу, за най-голямата данъчна акция, първата глобална хайка за налози, която светът помни. Те приеха план за действие срещу т.нар. BEPS 1) практики. Администраторите на бъдещия план, чиновниците от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), не спряха да рекламират първия глобален план на бирниците и по време на срещата на премиерите от Г-20 на 15-16 ноември в турския курорт Анталия. Пак прегръдки, усмивки и стискане на ръце. И само седмица по-късно гръмна друга новина: обявиха най-голямата засега в световната фискална история напълно легална данъчна ерозия. Известната със своето синьо хапче корпорация



"Пфайзър" вече не е американска,



а стана ирландска. Тя се сля с водещия производител на ботокс, "Алерган", а преобразуваният след сливането гигант избра за седалище площада до големия канал (Grand Canal Square) в ирландската столица Дъблин. Цената на сделката бе изчислена на 160 млрд. долара, но това е стойността на преобразуваните акции, само собственият капитал на гиганта. Сумата на активите му е двойна - 360 млрд. долара, а годишният обем на постъпленията от продажби ще гони 60 млрд. долара - "Пфайзър" отчита за 2014 г. 49.6 млрд. долара постъпления, "Алерган" - 7.2 млрд., но след слонската сватба продажбите сигурно ще нараснат. Със "смяна на пощенските кодове" новата първа фармацевтична компания в света сменя и режима за корпоративно облагане. Вместо 35% базова ставка в САЩ гигантът ще дължи в бъдеще само 12.5% данък върху печалбата. Тази техника на прехвърляне на печалбите от страни с по-високо облагане към държави с конкурентна данъчна ставка е позната като "данъчна инверсия". И не е



нищо ново под слънцето,



новина е само новият световен рекорд в тази дисциплина. Самият "Алерган", чието родно място е гр. Ървайн в щата Калифорния, е продукт на дънъчни инверсии. Досегашният рекорд по данъчни инверсии принадлежи на американския милиардер Джон Малоун, чиято група "Либерти Медиа" през 2013 г. придоби британската "Върджин Медиа", а преобразуваната компания с общ капитал 23 млрд. долара запази името на американската, но избра корпоративното гражданство на британската корпорация. Защото предпочете да плаща 28% вместо 35% номинален 2) данък върху печалбата. За данъчна инверсия с най-тежък ефект за фиска обаче се счита данъчната инверсия на "Бъргър Кинг", която се сля с канадската верига за понички "Тим Хортънс", а новата компания с капитал 11 млрд. долара се засели в Онтарио. Какъв ще е фискалният ефект на новата рекордна данъчна инверсия, засега гадаем, но ще е сериозен удар за щатския бюджет, след като кандидатът за президент, г-н Доналд Тръмп, който ги разбира тези работи, я нарече



"отвратителна сделка"



Подкрепи го неговата съперница в кандидатпрезидентската кампания г-жа Хилари Клинтън. Според нея липсвал вече патриотизъм на американските компании и затова обеща да види сметката на данъчните им трикове веднага щом (и ако) се завърне в Белия дом - този път като първата госпожа Президент. Разбира се, зейнаха в хор политици от всички бои, разцветки и щати. Не можело компании като "Пфайзър" и "Алерган", които въртят 84% от бизнеса си в САЩ, търгуват се на нюйоркската фондова борса и фактически се управляват от съседни, само на 5 км една от друга сгради в Ню Джърси, и ползват всички привилегии на американски компани, да плащат данъци в Ирландия. Чудя се защо е цялата врява.



Гигантите и досега не плащат данъци



Особено "Пфайзър", който се нарежда сред шампионите по бягане от данъчни препятствия. Според финансистите на корпорацията тя от 2007 г. не е получила и цент печалба в САЩ. Счита се, че само за миналата година тя си е спестила поне 2 млрд. долара от данъчната сметка. Напълно легално, разбира се. Същата тактика имат и другите американски гиганти, "Гугъл", "Епъл", "Амазон"... Сметките сочат, че десетте най-големи корпорации са прехвърлили 2.1 трилиона (!) долара данъци от отчетени печалби, които стоят в офшорни сметки, защото според сложния и объркан данъчен кодекс на САЩ данъкът се дължи едва след като се завърнат в САЩ. Не съм забелязал американските политици да вдигат същия шум, когато корпорации от САЩ избягват данъци в полза на други държави и не плащат нито цент за бизнеса си по цялата "периферия" на световната икономика. Но не само американските и не само мултинационалните корпорации дълбаят данъчни дупки. Дребосъкът ползва същите техники. Според ОИСР държавите губят между 100 и 240 млрд. долара, т.е. от 4 до 10% от общите задължения по корпоративен данък в света. И затова



държавите ще се борят дружно



срещу данъчната ерозия. Всяка от тях трябва да промени данъчните си закони, за да затвори пътя за прехвърляне не само на данъци, дължими на собствения й бюджет, но и на налозите, избягали от други страни. Всички заедно ще въведат нов международен стандарт за отчетност и ще си обменят информация за дейността на всяка фирма, навсякъде по света, независимо къде продава и къде е седалището й. Тази система, която ОИСР поне от 10 години напира, но не може да наложи, се нарича CCBR (country-by-country reporting, отчитане страна-по-страна) и се рекламира като средство за разкриване на доходите където и да са прехвърлени по света. Със сигурност новата отчетност ще натовари бизнеса с още разходи и ще произведе купища числа. Ефектът обаче е силно съмнителен, поне докато данъчното прехвърляне е напълно законно. Само



с отчетност няма да стане



и затова господарите на индустриалния свят ще налагат все по-тежки ограничения първо върху офшорния, но и изобщо за чуждестранния бизнес на корпоративните си поданици (пак неконсистентни, разхвърляни и затова преодолими с нови майсторски схеми и структури). "Големите батковци" ще притиснат страните дребосъци, които се опитват да печелят бюджетни постъпления, като предлагат изгодни ставки и "любовни" условия на чужди данъкоплатци. Малките държави ще бъдат принудени да приемат все повече вътрешни закони в полза на великите сили - по модела на споразуменията по FATCA. И вечното надхитряне на бирниците и длъжниците си продължава.



- - -

1) BEPS е съкращение от Base Erosion and Profit Shifting, ерозия на (данъчната) основа и прехвърляне на печалби, но можем да си му измислим свободен български превод, за да запазим акронима, който все по-често ще чуваме. Например като БЕПС - базова ерозия и печалбо-скриване.

2) Нито британските компании плащат средно 26.5% данък, нито американските - 35%. Това са ставките по закон, но след стресиращо високите ставки започват широките данъчни вратички, които позволяват на компаниите и в двете страни да плащат само нищожна част от дължимия данък. Затова в САЩ постъпенията от данък върху печалбата са едва 1.8% от БВП, а "данъчната дупка" е поне 10 пъти по-голяма. На хитрушковците, които ще ме винят в криви сметки ще припомня в аванс, че САЩ имат глобално облагане на доходите, вкл. корпоративните.