Със свалянето на руския бомбардировач Су-24 Анкара заяви претенции за по-голяма роля в сирийския конфликт. С този ход обаче президентът Реджеп Тайип Ердоган показа, че е рисков партньор на Европейския съюз. В момент, когато европейските страни внимателно сближават позициите си с Русия и я разглеждат като потенциален партньор в борбата срещу ИДИЛ, Турция атакува тези планове в гръб.

За Москва поведението на Анкара очевидно е голяма изненада. Руският Генерален щаб е подценил опасностите и най-малкото не се е опасявал от "приятелски огън". Кой би се решил да провокира така дръзко втората по мощ ядрена държава в света? Руските бомбардировачи в авиобазата в Латакия са летели без покритие от изтребители, а това е задължителна практика в опасни зони. Причината за такова подценяване на опасностите вероятно идва от факта, че бомбардировачите летят на височина, която е недостъпна за въоръжението, с което разполага т.нар. умерена сирийска опозиция. Още по-малко вероятна за руските бомбардировачи е била атака от въздуха.

Очевидно е, че



турските военни само са изчакали подходящ момент



за това обозначаване на новата турска политика в региона. Крайните действия на турските военни отначало бяха обяснени със защита на сигурността и "правата на нашите братя". След като Вашингтон и НАТО заеха солидарна, но по-предпазлива позиция турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че случилото се е резултат от "автоматизъм" в действията на турските ВВС. Руските самолети са бомбардирали обекти на туркмените, които са малцинствена група, подкрепяна от Турция и опозиционно настроена срещу режима на Башар Асад. Срещу двата руски Су-24 М са излетели два турски изтребителя F-16. Единият руски бомбардировач се е върнал невредим в базата си. Въоръжени туркменски бойци от т.нар. 10-а бригада на крайбрежието са обстрелвали във въздуха катапултиралите руски пилоти от втория бомбардировач, което е нарушение на Женевската конвенция. Вероятно командирът на руския бомбардировач, награден по-късно посмъртно с най-високо руско отличие, е бил убит във въздуха. Другият пилот - щурманът на самолета, бе успешно спасен от руски и сирийски командоси, като при спасителната операция от страна на туркмените бе обстрелян единият от изпратените за спасяване два руски вертолета. Засегнатият руски вертолет се е приземил на неутрална територия, но при обстрела е загинал руски морски пехотинец. В руската столица Москва граждани полагат цветя пред снимките на загиналите руски военни, а разгневена тълпа счупи прозорците на турското посолство.

Инцидентът с руския бомбардировач ще има дългосрочни последствия върху руско-турските отношения. Русия вече изпрати в базата си в Латакия най-новия си зенитен комплекс С-400 "Триумф", който може да поразява въздушни цели до 400 километра и да следи въздушни обекти в радиус от 600 километра. Друг вариант на този тип зенитни комплекси - С-300 Ф, бе качен на борда на изпратения край бреговете на конфликта руски крайцер "Москва". Това означава, че руската авиогрупа в Латакия ще получава пълна информация и за действията по въздуха в района, което ще затрудни турските доставки на оръжие за умерената сирийска опозиция.

При посещението в Москва френският президент Франсоа Оланд се договори с руския президент Владимир Путин за по-широка коалиция срещу ИДИЛ.



Русия и Франция се разбраха,



че няма да бъдат обстрелвани групировките в Сирия, които са готови да водят война с ИДИЛ. Готовност за по-активна военна намеса в Сирия изрази и Великобритания. На този фон действията на Анкара изглеждат още по-странни, макар че не са лишени от собствена логика. Турция, която има свои интереси в кризата в Сирия, би искала да играе първостепенна роля, която обаче може да бъде редуцирана от по-решителни действия на новата коалиция. Отказът на Ердоган да се извини за сваления руски бомбардировач само потвърждава, че Турция ще поддържа свое виждане за развитието на конфликта. Тя се бои от федерализиране на Сирия, което влиза в плановете на Русия и може да доведе до създаването на сирийски Кюрдистан, който да стане опора на кюрдите в Турция и Ирак. Неоосманизмът на Анкара обаче може да накара Москва да си спомни и своята имперска история. Двете страни са водили 8 войни от XVI век насам, като последната е по време на Първата световна война. От тях шест войни са в полза на Русия, една е със запазване на статуквото, а друга е без излъчване на победител.

Без да бърза с извиненията за трагичния инцидент, турският президент Ердоган заяви, че турските ВВС биха "предупредили по друг начин" бомбардировача, ако са знаели, че е руски. Едва ли обаче може да се говори за "военна самодейност" на турските изтребители. Преди това по Си Ен Ен Ердоган каза, че "ако някой трябва да се извини, не сме ние, а този, който е нарушил нашето въздушно пространство".

Ердоган се оплака, че Путин не му вдигал телефона, за да му предложи да се срещнат на 30 ноември в Париж. Руският президент бе възмутен, че не е получил нито извинение, нито предложение за компенсации за нанесените вреди, нито пък обещание да бъдат наказани виновниците за това престъпление. Путин разбрал за инцидента по време на срещата си в Кремъл с йорданския крал. Единствено турският външен министър Мевлет Чавушоглу е изразил съболезнования по телефона в разговор с руския външен министър Сергей Лавров, който отмени визитата си в Турция.

Емоциите сред руските граждани и в руския парламент тепърва ще поддържат и градусите на политическите решения. Няколко от водещите руски туристически фирми, сред които и "ТЕЗ тур", вече отказаха пътуванията до Турция. Миналата година над



4 млн. руски туристи са посетили Турция



и са оставали в страната 10 млрд. долара. Русия доставя 57% от консумирания в Турция природен газ, като проектът "Турски поток", заменил "Южен поток", който трябваше да преминава през България, предвижда доставката на 15 млрд. куб. м природен газ годишно. Предвиждаше се Русия да изгради и атомна електроцентрала в Турция за 22 млрд. долара. Взаимният стокооборот е за около 31 млрд. долара, но страните предвиждаха през следващите 8 години да го разширят до 100 млрд. долара. Русия вече обяви ограничения за вноса на хранителни стоки и резервни част за автомобили от Турция. Вероятно ще бъдат наложени и следващи санкции. Руският премиер Медведев вече поиска от министрите си до два дни да предложат ограничителни мерки за търговско-икономическите връзки с Турция. Не по-малко остри бяха и политическите реакции в Съвета на федерацията и Държавната дума на Русия. Поискано беше замразяване на дипломатическите отношения и отзоваване на руския посланик от Анкара, прекратяване на въздушните съобщения. Президентът Путин упрекна Анкара, че през последните години води целенасочена политика на ислямизация на страната, също че покрива и прикрива нелегалната търговия с нефт от кладенците под контрола на ИДИЛ, а също търговията с хора, наркотици, оръжие и произведения на изкуството. Сред стълпилите се около трупа на руския пилот въоръжени хора в Москва бе разпознат синът на бивш кмет на един от турските градове. Председателят на Държавната дума на Русия окачестви свалянето на руския бомбардировач и убийството на пилота като престъпление и подкрепа на терористите. След свалянето на руския пътнически самолет президентът Владимир Путин се закани да бъдат открити и наказани виновниците. Спасеният щурман на руския бомбардировач Константин Мурахтин поиска да се върне в базата си, за да върне дълга за смъртта на своя командир. Руската авиобаза в Латакия ще бъде подсилена с 10-12 изтребителя. Вероятно ще бъдат преразгледани газовият проект "Турски поток" и плановете за изграждане на турска АЕЦ за 22 млрд. долара.

Дори да бъдат охладени емоциите, предишното руско-турско партньорство вече е погребано.