Какво може да направи един министър за една година? Може да реже ленти и да вдига шум около себе си или тихо да работи. А може и нищо да не направи. Какво е свършено обаче, най-много си личи през очите на гражданите и фирмите. България е сред страните с най-много министри в Европа, въпреки че размножаването на креслата в правителството изобщо не допринася за подобряване на държавното управление. Красноречив актуален пример е превръщането на голямото Министерство на икономиката в три по-малки ведомства чрез отделяне на енергетиката и туризма.

Операцията "Три вместо едно" се проведе при оформянето на кабинета "Борисов 2" преди една година. Така се сбъдна дългогодишната мечта на туристическия бранш да си има собствен министър. Новият министър на икономиката се отърва от тежко болната енергетика. А енергетиката, обясниха ни тогава, е толкова тежък ресор, че му трябва специално ресорно министерство, което да се посвети на лечението му. Резултатът досега е повече от спорен.

Но какво се случи в сектора на строителството, пътищата и транспорта? Първи санирани блокове, още една цяла магистрала, нови пречиствателни станции и по-скъпи винетки. Това са основните видимо изпълнени задачи в сферата на регионалното развитие и транспорта. Някои са в списъка с предварително дадените заявки в приоритетите, други - в тайния списък, като винетките. Любопитното е, че тези "постижения" трудно могат да бъдат поставени еднозначно само в графата с успехите. Какво обаче постигна всеки един министър, който повече или по-малко се занимава с икономика?



Реформатор без реформи



Началото беше силно. Също и обещанията. А първата година - изненадващо слаба. Лидерът на СДС Божидар Лукарски, назначение на Реформаторския блок, получи своя звезден шанс да се захване с реформи. Вероятно и затова се наложи очакването веднага да започне да работи и да начертае спешен план за по-мащабни и дръзки икономически промени, които изцяло да променят бизнес климата в България - най-мъничката и слаба икономика в ЕС. Щедрите обещания заваляха още в началото - от привличане на инвеститори до подкрепа за малките предприятия, за които Лукарски си бе научил урока и повтаряше, че са гръбнакът на икономиката, а "живеят" кратко. За тях не бе направено нищо. За сметка на това обаче министърът не спря да се хвали със "заслугата" си за насърчаване на Северозапада. Фирмите от този район ще получат бонус точки по програма "Конкурентоспособност". Заслуга на министър Лукарски по собствените му думи. Работата е там, че това е изискване на ЕС, заложено още преди няколко години, а приписването на заслуги си е чист пиар.

Всъщност под шапката на икономиката са жизненоважни за фирмите агенции - за насърчаване на малките предприятия, за инвестициите, за приватизацията. Под крилото на министъра е и Комисията за защита на потребителите, а доскоро той отговаряше и за Агенцията за обществени поръчки. Оказва се обаче, че след година работа в министерството нито има рамо за най-малките, нито има купища нови инвеститори, да не говорим за приватизацията, която спи от години - от време на време се продава по някой скромен държавен имот и толкова. А в топприоритетите за продажба за поредна година присъстват "БДЖ-Товарни превози", "Международния панаир" в Пловдив и фондовата борса.

Друга тъжна истина е, че голяма част от агенциите спокойно могат да работят като дирекции в министерството - като например за малките предприятия и за инвестициите. В тях и в момента работят малко на брой хора, а работата им често се определя от бизнеса като спорна.



Ще получи ли Слай касова бележка в Банско?



Хубаво е България да се рекламира. Хубаво е и когато това е безплатно или близко до безплатното. Хубаво е и когато това се прави от холивудски актьори. Но не е хубаво, когато качеството на туристическите услуги у нас е пълна катастрофа. За сметка на това министърът аплодира международното положение и обясни как сегашната геополитическа обстановка ще прати при нас хиляди нови руски туристи.

Година след създаването на Министерството на туризма активността на ресорния министър Николина Ангелкова не секва. Регистър на забележителностите, наредби за качеството на услугите и куп други бяха списани и приети само за няколко месеца. Но никъде в тях не се посочва кой точно ще следи дали изискванията се спазват и точно какви глоби ще понесат тези, които ги газят.

Най-много страсти напоследък възбуди рекламата на страната ни от холивудски актьори. Да, рекламата е безплатна, дело на студиото "Ню Бояна", което съвсем логично си прави "продуктово позициониране" в минутите между хвалбите на актьорите за родното гостоприемство. За стойността на продукта няма да говорим - Салма Хайек говори със забрадени жени, които повече приличат на грузинки, отколкото на българки, а във видеото липсват емблематичните за България кадри от Родопите, Рилския манастир или Седемте рилски езера. Видеото бе подарено от "Ню Бояна" на министерството, а то ще го излъчва - след заплащане, разбира се - в международния тв ефир, на световни форуми и борси. А борбата със сивата икономика в туризма сякаш остана на заден план. Според Ангелкова тя е 50%, но според експерти е доста повече. Кога за последно ви дадоха бележка след престоя ви в хотел, къща за гости или странноприемница? Роден бизнесмен пък призна, че в Банско фискалният бон е по-скоро екзотика. Така че дори и Слай да дойде, за да кара ски на "Алберто Томба", проблемът ще си е все същият. Наредби и закони имаме достатъчно, но малцина са тези, които ги спазват.



AC/DC



Тежка енергийна реформа, пакет от промени в Закона за енергетиката, протести на работодатели и пореден рекорд в дефицита на НЕК - 3.6 млрд.лева. Това беляза първата година на новосъздаденото Министерство на енергетиката. Промените бяха посрещнати с бурна радост - както от бизнеса, така и от експертите. Те трябваше да стопят борчовете на електрическата компания и поне отчасти да стабилизират ситуацията в сектора, която почти е излязла извън контрол. Порочният кръг на задлъжнялост между отделните предприятия не бе разкъсан дори и след законовите промени, с които НЕК изкупува единствено "високоефективния" ток. Това трябваше да генерира спестявания в размер на стотина милиона лева за година, но така и не се случи.

През тази година започнаха и поредните проверки на зелените централи. Тези проверки за пореден месец се подмятат между институциите без видим резултат. Подписани бяха и две споразумения с т.нар. американски тецове "Марица-изток" 1 и 3, които ще продават тока си на НЕК на по-ниска цена, но само след като електрическата компания изчисти дълговете си към тях. В момента те са около 900 млн. лв. Тъй като НЕК няма тези пари, компанията майка - БЕХ, отчаяно се опитва да ги намери чрез кредит. Засега обаче удря на камък, защото банките искат държавна гаранция, която няма да бъде осигурена.

Колкото до цената на тока - за бизнеса тя бе драстично увеличена чрез таксата "задължение към обществото", която скочи с повече от 100% през лятото. Това отприщи серия от протести и искания за оставки в енергийния регулатор. Сега работодателите са поставили нов срок - КЕВР да върне старите цени на тока за бизнеса от 1 януари. А дали новата година няма да започне с нови протести, ще видим съвсем скоро.



Саниране, ленти, магистрали



Санирането е една от най-мащабните, спорни, трудоемки и скъпи програми в платформата на това управление. За да започне изобщо, правителството застана зад програмата, лансирана от регионалния министър Лиляна Павлова, с 1 млрд. лева държавна гаранция. Но да извоюваш пари също не е лесно - видно е в стенограмите от заседанията на кабинета "Борисов", в които премиерът и финансовият министър бранят всяка допълнително поискана стотинка. Имаше и обвинения срещу ГЕРБ за търсене на политически дивиденти от безплатното саниране в годината на местните избори. Но се оказа, че процесът има и отрицателни страни - заради много подводни камъни в процедурите, прекалено голяма отговорност за кметовете, както и наложени вече пределни цени за отделните видове дейности.

Резултатът дотук - три обновени блока, близо 2000 сгради с убедени собственици, че си струва, и 1 млрд. лева заем. От самото начало основните ползи са, че част от старите жилищни сгради ще се санират. Остават обаче няколко основни проблема. Първият е, че макар и с толкова голям ресурс, няма да се ремонтират дори половината от общо 20 000 сгради, които се нуждаят от обновяване. Вторият е дали парите ще се усвоят разумно - така че да се санират повече блокове. И третият - за санирането на имотите на едни собственици ще плащат през данъците си и други, които няма да се обновят, защото живеят в нови апартаменти или в къщи.

Друга важна опорна точка винаги са били пътищата и магистралите. За изминалата година беше довършена изцяло трета магистрала - след "Люлин" и "Тракия", вече имаме и "Марица". Факт е, че магистралите са любима тема на управниците и те всячески натискат за довършването им. Е, на строителите се плаща повече от уговореното, но това се правеше и при всяка друга власт. За "Марица" също имаше оскъпяване - с около 40 млн. лева от бюджета над договорените със строителя, защото дъждове и свлачища наложиха допълнително укрепване на един от участъците. Беше завършен и прословутият участък от "Струма" преди границата при Кулата, който се превърна в поредната строителна сага, изпълнявана у нас от гръцки строител. Този път строежът завърши дори без допълнителни анекси, само срещу някой и друг милион от бюджета за разширяването на 1.5 км път от края на аутобана до граничния пункт.

Не можем обаче да се похвалим с особени успехи за магистрала "Хемус". Проектирането и търговете вървят с добри темпове, но все още строеж не е започнал. Все пак е успех, че тя влезе като приоритет за финансиране в програма "Транспорт" 2014-2020 г. И то благодарение на това, че държавата се отказа от строежа на скъпия 15-километров тунел, който трябваше да погълне цялото финансиране за пътища по тази програма. Така ще останат средства за продължението на част от "Хемус" след Ябланица.



По релсите



Не така стоят обаче нещата с проекти, за които се разчиташе на пари по други инструменти на ЕС като "Свързана Европа". Държавата все още не е одобрила национално доплащане за проектите, които ще се финансират по този механизъм, призна транспортният министър Ивайло Московски. За разлика от Лиляна Павлова, той засега не успява да убеди финансовия министър Владислав Горанов, че за да се изпълняват тези проекти, е нужно съфинансиране. Тук са проектите за изграждане и модернизация на железопътни отсечки като София - Волуяк и ремонт на жп линията София - Елин Пелин.

В железопътния транспорт фатално се бавят няколко други проекта по ОП "Транспорт", също за ремонт на жп отсечки, които няма да бъдат завършени тази година. Ще бъдат загубени част от парите от стария период 2007-2013 г., като за сметка на това ще бъдат похарчени ресурси от следващия - до 2020 г. Същата е ситуацията с над 10 проекта в околната среда. Забавени процедури отлагат строежа на пречиствателни станции, които трябваше да бъдат готови тази година, а някои от тях дори не са започвани.

В застинало положение е и бездънната яма БДЖ. Не че някой е очаквал с един замах, и то само за година, да се реши проблемът с финансовия недостиг, нуждата от съкращения и непрестанното наливане на пари от бюджета в държавния превозвач. Но след като в края на миналата година бе отменено спирането на влакове, министър Московски даде заявка, че с дългосрочен план за оздравяване и екшън стратегия за идните 7 години с около 300 млн. лева холдингът може да стъпи на крака. Уви, въпреки че цялата транспортна комисия с депутати от всички партии го подкрепиха, се оказа, че във финансовото министерство не връзват вяра на обещанията. И стратегията остава в съгласувателен режим, изгубена между транспортното и финансовото ведомство. Резултатът - въпреки че никой не смее да го поиска, БДЖ е във фактически фалит, но още вози пътници и товари. Впрочем "БДЖ-Товарни превози" бяха пуснати в процедура за приватизация, но и тя зачезна някъде в ресорната агенция.

За разлика от намеренията, в които вярвахме по отношение на съживяването на БДЖ, а те не се осъществиха, сценарият с поскъпването на винетките се разигра точно в обратен ред - казаното от Московски стана факт. Той пръв от години насам наруши мълчанието по темата за промяна на пътните такси и се провикна: "Поскъпването е неизбежно!". Хората обаче повярваха на Лиляна Павлова и шефа на пътната агенция инж. Лазар Лазаров, които хем се съгласяваха, че е така, хем успокояваха, че цената за леките коли няма да се пипа. След местния вот обаче без никакви колебания правителството реши, че пътните такси се повишават. Започнаха протести, доста рехави, колкото премиерът Борисов да ги наругае, че карат "Порше", а протестират, че винетката ще стане 97 лв. Римейк на древното заглавие от в. "Демокрация" 1991 г. "Алчни старци изпълзяха на припек". Борисов, както ни е показвал в предишното си управление, е лют само когато протестите са хилави. Изцапат ли му асфалта с кръв, подвива опашка.