Прокуратурата по модел на Вишински ще оцелее, а промените в конституцията, с които управляващите проглушиха ушите на избирателите през последната година, се оказаха пълен въздух. За какво се изхаби толкова енергия и се изписа толкова хартия освен за пиар на управляващите?

След циничното им поведение на временната парламентарна комисия за изменение на конституцията в четвъртък се разбра, че нито ГЕРБ, нито Реформаторският блок са се загрижили за съдебната реформа. Такава впрочем няма да има. Само Висшият съдебен съвет (ВСС) ще се раздели на две колегии.



Това е толкова малко в сравнение с обещаваното и проповядваното



месеци наред, че не си струва целият напън. "Местенето на мебелите" вече е толкова незабележимо, че даже трябва да се гледа с микроскоп.

Временната парламентарна комисия зачеркна с лека ръка и "историческия компромис" на властта, и предложенията на неправителствената организация "Правосъдие за всеки", внесени не от друг, а от самите реформатори. Те апропо са най-жалки в случая, тъй като собственият им представител нямаше доблестта да поддържа внесените предложения.

Когато се стигна до идеите, засягащи устройството на прокуратурата, отпадането на методическото ръководство на главния прокурор над всички прокурори, създаването на нов орган - независим прокурор, който да разследва случаите на корупция, намаляване на мандата на главния прокурор, задължителен съдебен контрол на всички актове и др. - реформаторите, които ги внесоха, биха отбой с оправданието, че нормите уж излизали извън обхвата на приетите на първо четене конституционни промени.



Това удобно оправдание беше измислено от ГЕРБ



и използвано отлично и с различен аршин. За сметка на това пък мина предложението за избор на парламентарната квота от ВСС с 2/3 мнозинство, въпреки че и това го нямаше в "обхвата на първо четене", както евфемистично наричаме пазарлъка на РБ с ДПС от няколко месеца. Трогателен беше и депутат от ГЕРБ, който точно когато се разискваше ограничаването поне малко на влиянието на главния прокурор, реши да запали една цигара и така избяга от отговорност. Идеята за въвеждане на явното гласуване в съвета, което щеше да даде по-голяма прозрачност на решенията и щеше да направи видим подмолния натиск и сговарянето във ВСС всеки път когато трябва да се прокара някакво решение или назначение, също претърпя очакван крах.

Така, макар и само на комисия, се стигна до бетониране на безграничната власт и безконтролност на главния прокурор и нищо повече. Стана това, което искаха ДПС и АБВ - проводници на желанията на прокуратурата. За това самият главен прокурор Сотир Цацаров не се сдържа да ги аплодира още в петък. Какво ще стане на гласуването в пленарната зала на 9 декември, когато текстовете ще се гледат на второ четене, е ясно - едно голямо нищо.





Циничността на гласуването е особено голяма на фона на скандала с подслушването



на бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и вече уволнената й бивша подчинена Румяна Ченалова, в чиито разговори става дума за търговия с влияние по най-високите етажи на съдебната и на изпълнителната власт. Е, всички могат да бъдат спокойни - и в бъдеще все така главният прокурор и ВСС ще проверяват сами себе си. Парламентът ясно показа отношението си - нито пожела да състави навременна комисия, нито да озапти поне малко социалистическия модел на прокуратурата, за който Венецианската комисия написа: "В бившите социалистически държави са наследени мощни прокуратури, които застрашават независимостта на съда". Очевидно още не сме дозрели за независимост на съда. Демокрацията не идва насила, показва историята, трябват големи натрупвания, а тук ги нямаме.

Така ще си я караме и в бъдеще и затова е време да престанат да ни губят времето с обещания за реформи. Управляващите да си гледат магистралите. Видяхме докъде може да стигне падението на алчните за власт, попаднали напълно случайно в нея. Което е добър повод да попитаме реформаторите - трик ли бяха мантрите на съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев: "Ако има отстъпление от конституционните промени, в които РБ направи максималния допустим компромис след много тежки преговори през юли, ще напусна мнозинството, коалицията и партията си и моето решение може би ще изпревари партийното решение".

Отстъплението е факт, реформа няма да има, затова въпросът е



ще напуснат ли удобните кресла, които май паснаха по мярка



на "балансьорите" във властта. Само че, докато те се изживяват като фактори, хитрият премиер идеално си избърсва ръцете с тях като Пилат Понтийски. Оставил ги е да се наиграят, вменява им цялата отговорност за случващото се и е очевидно, че те ще останат в историята като провалилите се реформатори, а не той. Такава е цената на властта и реформаторите очевидно охотно я плащат, щом се стигна дотам да ходят да се кълнат във вярност на Борисов, че не правят метеж срещу него.

На данъкоплатците обаче малко им пука за кариеристичните мотиви на шепа хора. Реалността достатъчно ги затиска, а тя е, че властта на държавното обвинение става абсолютно неограничена, че над главния прокурор продължава да е "само Господ", прозрачността в кадровия орган на съдебната власт ще остане мираж, шансът за повече почтеност у кадрите и съответно справедливост в делата остава малък, а беззъбите доклади на Брюксел нищо няма да променят.