До Коледа за борсови удари ще става дума повече в културните рубрики и все по-малко във финансовите. Само след няколко дни пускат на екран филм по документалния роман на Майкъл Люис The Big Short, излязъл на български като "Големият залог", макар че в тон със замисъла щеше да е "Голямото скъсяване" 1). Казват, че филмът бил добър, та си струва да се шуми около него. Но на фондовите борси предколедното затишие тази година започна доста по-рано от обичайното. Страховете за стабилността на глобалните пазари във времена, когато все по-често говорим за война, накараха доста компании, които бяха заявили, че ще излязат до края на годината на борсите, да отложат първоначалното публично предлагане на акциите си за по-добри времена. Но нажежената след 13 ноември международна политика е по-скоро удобно извинение за отлагането, същинската причина се крие в поредното



охлаждане на фондовите пазари



Курсовете са, общо взето, стабилни, основните индикатори са обратно на нивата, където се държаха от март до юли. Но силно намалява интересът към нови емисии, т.е. лакомията за бързи печалби от очаквания скок на курса след дебюта на новите "чудотворни" акции на борсата. 2014 г. беше най-успешната за борсите след дъното на кризата (2009 г.), особено за борсите в САЩ - на фона на вялата и депресивна икономика на Еврозоната и намаляващата динамика на китайското стопанство. Това привлече огромните емисии на нови акции към САЩ и повечето завършиха с по-добри от очакваните резултати. Знакова бе емисията на китайския портал за интернет търговия Алибаба. Всички чакахме тази тенденция да продължи през 2015 г. и да отбележим трайно излизане от депресивната фаза на цикъла и начало на чаканото цели 7 години оживление. Наистина 2015 г. тръгна добре на финансовите пазари, но още първото тримесечие



попари надеждите за оживление



Годината, която вече си отива, ни върна назад в унеса на световната депресия. Отчайващо показателни са новите публични емисии. За първите 11 месеца на 2015 г. броят им на най-активния пазар в САЩ е 34% под същия период на 2014 г., а постъпленията от първоначално предлагане на акции са 62% под миналогодишния рекорд. Разбира се, при новите емисии на европейските и азиатските борси няма такъв драматичен срив, но само защото и миналата година не беше особено благодатна за тях: няма ли скок, няма и спад. Както обикновено



до България добрите вести стигат бавно



(но лошите ни стигат почти веднага). Затова интересът към публични емисии живна едва в последните няколко месеца, особено на приказки. Сега твърдите намерения ще омекнат, а подготвените проспекти за бъдещи емисии ще отлежават по папките за по-добри времена. Това няма особено значение за българската икономика, която и в най-добрите си години не бе зависима от фондовата борси, частните продажби на акции и дялове многократно надхвърлят борсовите пласменти, а банковият кредит няма алтернатива като начин за набиране на капитал. Нашата борса остава суха на ликвидност и доста стисната в оценките за бъдещето на публичните компании. Тук чудеса не стават. И ако някой измисли чудотворно технологично решение, бърза да го патентова в Стара Европа или в САЩ, а ако се реши на публично предлагане на акции, предпочита тамошните борси или поне Варшавската. Там може да набере нужния капитал и да получи по-висока оценка (по-висок емисионен курс) за бизнеса си. Но поне за капиталовите пазари не се питаме "кога ще настигнем" когото и да било. Парадоксалното е, че



капиталовите пазари се българизират,

вместо нашият да гони водачите. Естествено, няма как САЩ и Европа да стигнат за година-две, та дори за десетилетие в депресия до нашите класически методи на финансиране, характерни за епохата на първоначалното натрупване на капитала. Но посоката е тази, с изключение на банките, които на Запад отдавна са загубили доминиращата позиция във финансирането на бизнеса - не са като нашите, които практически нямат алтернатива. Но затова пък западно от Балканите се множат и набират мощ еквитерите (от private equity investors, частни финансови компании, инвестиращи в нетъргуеми акции, дялове и подобни инструменти за участие в нефинансов капитал). С просто око се вижда



връщане към чорбаджийския модел

Вземете най-големите компании, отдавна публични де юре, и вижте, колко се управляват пряко от собственика. Ако се сети някой какво точно - освен отчетността - е публичното на най-успешната днешна финансова компания (казва се Бъркшър Хатауей, Инк.), да пише веднага. Все повече и все по-мощни организации избират чисто частни, затворени форми на управление. Все по-рядко ще стават финансови чудеса като емисиите по няколко милиарда долара на стартиращи компании, продадени при курс в пъти над очакваното. През тази година най-успешните емисии бяха на утвърдени компании, например пласмента на "Ферари". Все по-често се налага инвеститорите да отписват на загуба част от вложенията в технологични компании, купени на борсата като поредното "чудо". Все по-малка част от корпоративния капитал ще се набира и търгува публично. Причините за този цикъл на "затваряне" на бизнеса са поначало ясни, но резултатите в крайна сметка няма да са никак добри.

- - -

1 Фабулата се върти около "късите" продажби, това са сделки, при които спекулантът продава активи, които не притежава, защото разчита, че курсът им пада, и като дойде време за доставка, ще ги купи на цени, по-ниски от тези, на които е продал - и ще спечели разликата. "Скъсяване" в борсовия сленг е да продадеш (част) от активи, които имаш и да трупаш "къса позиция", ако ги нямаш.