След свалянето на руския Су-24 от турската бойна авиация повечето анализатори се съсредоточиха върху прогнозите си как инцидентът ще се отрази на отношенията НАТО - Русия, ще се стигне ли до по-сериозен конфликт и колко сурови ще са санкциите на Москва към Анкара. Едва ли някой обаче е очаквал, че този инцидент ще даде добър повод на алианса да възстанови бързо баланса на силите в региона и така да отговори на изненадващото разполагане на руски войски в Сирия.

На практика мълниеносното развръщане на войски и техника, което руснаците демонстрираха в Сирия в началото на октомври, и започването на военни действия



оставиха дълго време Запада безмълвен



Американци и европейци не отговориха с нищо друго, освен да дадат устни уверения на Турция за подкрепата си и отново да изразят желанието си за хипотетично политическо уреждане на ситуацията в Сирия.

Сваленият Су-24 обаче коренно промени тази ситуация и даде търсения повод да се възстанови балансът. Макар и официално да се отрича от НАТО, инцидентът даде зелена светлина за страните членки да изпратят допълнително сили в Турция. Така хем да се гарантира, че няма да се разшири конфликтът с Русия, хем да бъде логичен аргумент за засилване на военното присъствие на алианса в отговор на руското разполагане на войски в Сирия.

Точно това се случи на срещата на външните министри на съюза в Брюксел на 1 и 2 декември. След края на форума външните министри излязоха с изявление, че ситуацията на границата на Турция със Сирия и Ирак е "силно нестабилна" и се ангажираха



да увеличат въздушна отбрана на Турция,



което те определиха като "подсигурителна мярка". Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пък заяви, че очаква решение по пакета мерки "в рамките на седмици", но подчерта, че това няма връзка с действията на Русия и призова Русия и Турция да търсят решение на напрежението. "Ще обсъдим как може да продължим поддръжката на Турция. Искам да подчертая, че когато продължаваме да го обсъждаме, това не е свързано с инцидента със Су-24. Защото този процес върви от няколко години", заяви преди началото на срещата Столтенберг, който ден по-рано се среща в Брюксел с турския премиер Ахмет Давутоглу.

Генералният секретар имаше предвид решението на НАТО от януари 2013 г. за разполагане на няколко батареи "Пейтриът", след като Анкара поиска от партньорите си от НАТО помощ, за да защити границата при евентуална заплаха от съседна Сирия. Тогава Германия, САЩ и Холандия се включиха с по две батареи "Пейтриът", но те постепенно бяха изтеглени.

Разполагането на руските войски в Сирия накара НАТО да преразгледа именно тези планове. На мястото на холандските "Пейтриът" ще бъдат разположени испански. НАТО също ще изпрати свои самолети за наблюдение AWACS. До момента САЩ са разположили специални изтребители, предназначени за прихващане на бомбардировачи, и разузнавателни самолети на турската военновъздушна база Инджирлик, докато



Великобритания обяви, че ще изпрати самолети в региона



Германия и Дания ще изпратят кораби в Източното Средиземноморие.

"Така НАТО ще продължи да бъде отбранителен съюз, на което много държаха редица министри. Реално войските се разполагат, за да може алиансът да реагира, ако бъде извършена атака срещу Турция, и се задейства чл. 5 от Вашингтонския договор", коментираха пред "Сега" участници в срещата в Брюксел.

Затова и реакцията на Русия след взетите решения от НАТО беше напълно логична. Ден след края на форума руският президент Владимир Путин обяви, че Москва няма да размаха оръжие в отговор на сваления самолет. "Не трябва да се очаква от нас нервна, истерична реакция, опасна за нас и за целия свят", изтъкна Путин в годишното си обръщение към членовете на парламента, правителството и губернаторите на райони в Русия. След това Путин изрази увереност, че е невъзможно силите на една-единствена страна да победят международния тероризъм.

Именно с тази позиция на руския президент е свързано и второто важно послание от срещата на външните министри на НАТО, което обаче остана малко встрани. По неофициална информация по време на разговорите американският държавен секретар Джон Кери е дал да се разбере, че в следващите 6 месеца се очаква плавен политически преход в Сирия. От думите му се е разбрало, че вече има някакво постигнато съгласие с руската страна по този въпрос. Това е станало по време на срещи във Виена и Париж преди форума в Брюксел. Кери, цитиран от Франс прес, дори приветства ангажираността на Русия в преговорите за уреждане на сирийската криза. За участието на Русия в борбата с "Ислямска държава" държавният секретар подчерта, че



Москва може да изиграе изключително конструктивна роля в Сирия



Само до преди месец западната позиция беше, че включването на Русия в сирийския конфликт намалява значително възможността за намиране на политически изход от войната в Сирия.

"Очевидно Русия може да изиграе изключително конструктивна и важна роля за намиране на решение на тази криза и вярвам, че светът ще приветства този род усилия за сътрудничество", посочи още Кери. "Но Русия може да допринесе за уреждане на конфликта, при условие че се съсредоточи върху борбата срещу организацията ИД и покаже, че е искрена, когато казва, че иска да приложи на практика ангажиментите, поети в Женева, за намиране на политическо решение на сирийската криза", допълни Джон Кери.

Засега пред подобно развитие на ситуацията има доста въпросителни. Не е ясно какво се има предвид пред плавен политически преход и какво ще е бъдещето на сирийския президент Башар Асад. Как ще погледне Русия на включване на НАТО в следвоенното възстановяване на Сирия, тъй като вече се говори за това. Доста объркана е ситуацията и с враждуващите групировки в Сирия. Все по-трудно става да се определи кои са добрите и кои не.

Парадоксално или не обаче инцидентът с руския Су-24 сякаш имаше и положителен ефект - вече се очертава консенсус за това какво ще се прави в Сирия за плавния политически преход. Затова и в Брюксел вече се заговори за възстановяване на диалога НАТО-Русия, който беше прекратен след анексирането на Крим.