За Садина знаят малцина. Селото се намира по диагонал между Попово и Разград и понеже наблизо няма нито магистрала, нито голям град, рядко ще чуете някой да се е отбил там. Но Садина е свързана с важен момент от нашата история. През 1893 г. Стефан Стамболов инициира избори за Велико народно събрание с ясния стремеж да затвърди режима си. Жителите на Садина гласуват за опозицията, което довежда до нови избори в околията година по-късно. Властта пълни урните с бюлетини в своя полза и ги запечатва. Садинчани обаче разбиват една, разкриват манипулацията и тръгват към околийското управление. Посрещнати са със стрелба, четирима загиват, 20 са ранени. Новите избори в крайна сметка са спечелени от правителството, а за наказание в Садина е пратена армия, която селото трябва да издържа. Из страната се надига вълна от възмущение - Антон Страшимиров, Алеко Константинов и други от интелигенцията защитават хората. Месец по-късно Стамболов пада, а вестниците дълго след това пишат: "Село Садина свали Стефан Стамболов".

Този момент от историята странно защо не бе изучаван в училище през социализма, а е неглижиран и в момента (в Историческия музей в Попово има една-единствена снимка по въпроса). Днес сме в Садина, за да проверим все тъй ли е бунтовно това село. Пък и така ли все още се фалшифицират изборите. Вторият въпрос отпада, тъй като хората си харесват кметицата Хриска Тодорова. И не знаят днес някой в селото да е запечатвал урни или подменял протоколи.

Садина е интересна с още нещо. Тя е своеобразна столица на чесъна - той вирее най-добре тук, произвежда се и се продава из цяла България. Стига цените да са добри и някой да го засее. Именно тук може да разберете



защо ядем испански и китайски чесън



Освен това Садина си има напълно нов площад, ремонтиран с европейски средства, открит преди месеци, чийто червени плочки... в деня на нашето посещение бяха побелели от строителен материал. "А сега ако дойдете, ще ги видите пак червени. Нещо от метеорологията се получава така", обясни няколко дни по-късно отсъстващата тогава кметица. Други хора обаче разказват, че проблемът бил в пренареждането - плочките не били поставени както трябва, наложило се ново нареждане, лепилото някак "изплувало" и след това трудно се чистело.

Първата ни среща е с 29-годишния Митко Станев. Завършил е в Русе математика и превенция на престъпността (педагог), секретар е в кметството. "Длъжността е на минимална заплата, но за селото не е толкова зле. Не съм женен, живея с родителите, като няма разходи, квартири, горе-долу се получава", казва Митко. С родителите гледал чесън, макар и малко. "Имаме декар-два. Хората тук поизоставиха чесъна. Няма определена изкупна цена, няма договори с търговци, влагаш средства, не знаеш дали ще ги избиеш."

Работата с чесъна била следната: през тази година цената е добра, към 3 лв. за кг. Скочила, защото много хора се отказали да го отглеждат, продукцията изчезнала. А те се отказали преди, понеже няколко последователни години се изкупувал за 1-1.20 лв. на килограм. От един декар може да излязат 800 кг чесън, при левче изкупна цена няма как да ги избиеш - разходите са за семе, наем на ниви, машини, работници... Най-добре тези процеси ги обяснява едър мъж, който има към 200 декара и щъка из нивата с трактор.

"Цената зависи от вноса. Вносителят определя - каквото каже той, това е. Малко като се вдигне цената на нещо, внасят. Чесънът го внасят от Испания. Китайският има акциз, влиза 4-5 лв. на килограм, на нас не ни е конкуренция. Поемат го големите магазини, веригите. В Испания обаче има големи производители, гледат примерно с 5000-10 000 декара. Работят с модерни машини, вземат ги изгодно по програми, субсидиите им са големи, цените им излизат ниски. Дори Румъния е по-добре от нас в отглеждането на зеленчуци. Преди румънците идваха тук, купуваха, сега ние ходим при тях. А за българските зеленчукопроизводители никакви средства не се предоставят. По избори се обещава, после се забравя.



Честен пазар ли? Всички зеленчуци на борсата се продават



без документи. Всички го знаят, никой нищо не прави. Данъчните идват, търговците се изпокриват, три дена обикалят данъчните, а като си тръгнат, всички пак почват да продават. Вземаш банани примерно на 2.50, дават ти фактура за 1.50. На мен ми правят акт за 500 лв., защото не съм сложил касов апарат, а оня, дето внася с тирове, никой не го пипа. Някой има интерес тировете да минават, а от нас нямат интерес."

Мъжът разказва и как испанският чесън първоначално бил пласиран за български. И как данъчни са навързани с митничари... Поради спецификата на темата не иска да се представя. Друг един до него, и той фермер, също не ще да си казва името. Но понеже разговорът прескача по много други теми (в тия дни няма как да не се "бистри" и международното положение), вторият мъж повтаря през 5 минути: "Никакви бежанци в България! Кажете на Бойко, че ако не пуска бежанци, все за него ще гласуваме. Никакви бежанци!". Добавя, че за холандци и англичани, които понакупили къщи, няма проблем. Защо дели бежанците от другите хора? "Ами как, те на друг Господ се молят", казва мъжът. "Не искаме бежанци", повтаря почти всеки жител на Садина.

Друга актуална тема, разбира се, са винетките. "Ще стачкуваме, ако се вдигне цената, как няма. Протести, неподчинение... Имам 5 коли, по 30 лв. отгоре, 150 лв. ме забождат. Всичките коли се движат и всичките са по сервизите. Що? Щото няма едно шосе като хората. Дупка до дупка", казва единият от фермерите.

Срещаме се с 69-годишния Петър Ганев, първия демократично избран кмет на селото. Има си свое обяснение за дългогодишното тържество на Бойко Борисов на политическия небосклон: "Едно, че ГЕРБ разполага с най-много членове, оттам и с пари. Агитации, програми, избори... пари костват. Второ,



като имат агитация, винаги почерпка



правят после. Да, така е в селото ни - по една биричка, кебапче, кюфтенце, хлебче. И се казва, че това не е подкупване, а почерпка." Бай Петър бил от БСП, сега - от БКП. Сеща се и за още нещо: "И американците подкрепят Бойко". А жена му баба Тодорка е ядосана от данък "градинка", който обсъждат политиците: "Да дойдат отгоре тия, дето ги измислят законите, ще им дам градината да си сеят, сами да произвеждат... Да видят как точно става. Ето, под улуците сме сложили 5-6 варела, за да може, като вали дъжд, да се събира вода и да си полеем градината. Защото водата скъпа - 3 лв. А те ще ми измислят данък "градина". Да дойдат да видят как се изкарва с труд."

През 1934 г. Садина е била с 5000 жители. След това къщи и земи обезлюдяват. Днес живеят към 700, изцяло български етнически състав. "След 20 години ли? Няма да го има селото на картата тогава. Шегувам се, шегувам се", казва по телефона кметицата Тодорова. И съобщава, че постоянно търси инвеститори. Преди година намерила човек, който да изгради свинеферма, щяло да има транжорна и кланица. А и да затвори "кръга на чесъна" се мъчи - търси някой да дойде да произвежда майонеза, чеснов прах... За да има пазар за земеделците.

Тая шега с отсъствието от картата я чухме от абсолютно всеки от запитаните. Всички някак се шегуват и знаят, че това е най-страшната истина.