Историческият компромис не се състоя през лятото, а преди 13-14 месеца. Тогава Реформаторският блок реши, че ще участва във властта с ГЕРБ. Тогава бяха прегазени всички думи за "хигиенична" коалиция, всички клетви срещу властта на мутрите и олигархията (част от тях изричани и от Христо Иванов), всички мантри за разграничаване от популизма и корупцията. Влизането в управлението даде легитимност на Бойко Борисов и той щастливо носеше смокиновото листо из райските градини на властта. Протестиращите останаха малко озадачени, но какво от това. На телевизионните екрани лъснаха физиономиите на техните водачи, които взеха да говорят за реформи, за дясното семейство, за "изчегъртване на ДПС" от властта и други врели-некипели обяснения за "големия компромис".



Никой не обича да се чувства измамен



- затова на публиката се наложи да повярва, че реформите са по-важни от хигиената и затова мутрите сами ще си посегнат. Колкото до дясното семейство, мисля, че всеки, който е видял бюджета за 2016 г., е забелязал един ляв популистки бюджет, който изсипва пари в нереформирани системи. А ДПС - и с просто око се вижда - се чувства комфортно.

Все пак постепенно с помощта и на правителствената пропаганда се наложи тезата, че без Реформаторския блок няма накъде и само техният софтуер задвижва компютъра на кабинета. Пълна лъжа. Дълго тази лъжа бе удобна и на двете страни. На едните помпаше рехавото електорално самочувствие, а на другите даваше благородния облик, с който бащата разрешава на детето да си поиграе.

Но както винаги, апетитът идва с яденето и "детето" реши да пипне печката, докато е гореща. Дори се оказа, че са го предупредили да не прави това - по признанията на бившия вече министър му е казано, че всяка реформа ще бъде съобразена със Сотир Цацаров. Така наречената "съдебна реформа" изигра точно тази роля. В резултат последва наказание. Играта свърши и дойде реалността. Историческият компромис се превърна в исторически компромат за днешното управление на България. Едно е да се возиш с премиера и да пафкаш цигарки, за да тровиш Росен (президента), както се случва на Москов, а друго е да поправяш конституцията...



Смокиновият лист падна с оставката на Христо Иванов



дори за тези, които слабоумно очакваха външен признак за истината, макар да я знаеха предварително. А тя е управление на мафиотска олигархия в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов, който спокойно си риташе топка и дори не сметна за необходимо да е в пленарна зала, докато се работи основният закон на България. Какво го засягат законите?! Спокойствието му е обяснимо, защото има подкрепата на ДПС и на най-ретроградната част от БСП, събрана в АБВ, както и на група националисти с антиевропейска закваска. Мнозинството е гарантирано.

Апропо, научихме, че президентът бил горд с назначението на Христо Иванов, но щеше да е по-интересно да разберем от кого го е срам. По времето на Орешарски той обичаше да слиза при народа - по същата причина и заради същата арогантна власт. Къде е сега този пламенен борец за справедливост?

Върховната опорна точка през последните месеци се нарича "стабилност на кабинета". За нея се привеждат примери от зала "Батаклан" в Париж до Алепо в Сирия и назад... Всички ценности на демокрацията се принасят в жертва на прословутата стабилност. Един бърз преглед на европейския континент сочи, че най-стабилна и безспорна е властта на Путин. Към този модел ли се стреми съвременна България?

Другият уникален аргумент, за всеобща изненада, не се нарича #КОЙ, а "ами кой?" и гласи, че ако не са Борисов и ГЕРБ, горката страна няма кой да я управлява. И оттам нататък е лесно. Имаме плашило, от едната страна, и добър героичен чичко, който ни пази, от другата. На децата така им измислиха някога приказката за дядо Торбалан - за да заспиват по-лесно. Нашият случай е същият - цялото общество е приспано, но



торбата е пълна с парите на гражданите



Време е за събуждане, защото под носа ни похитиха правото на свободни избори. И всички го видяха с очите си само преди два месеца. Похитиха и монополизираха свободата на словото. Окупираха паричните потоци и обществените поръчки, с което на практика унищожиха пазарната икономика. Фундаментални наши права и свободи бяха погребани, въпреки че са залегнали в конституцията. Тях никаква съдебна реформа не може да ни ги върне. Очевидно е, че трябва сами да си ги извоюваме отново и това не става нито с исторически, нито с частни икономически компромиси.

Прекрасно е да мечтаем за реформи, но през това време ни откраднаха платформата, на която бе стъпила демократична България. А това означава титанична битка за страната ни - без половинчати фрази и компромисни политически жестове. Оставката на Христо Иванов не носи принципа, по който се делим на власт и опозиция, но е удобен повод да се преброят тези, които искат да останат в плен на мутрите срещу дневна дажба, и тези, които искат да живеят като свободни хора. Ако реформаторите намерят лицата си - собствените си оригинални лица, може да открият и хората, които ги следваха.