Конституционният ред в Полша е подложен на пълномащабна атака от страна на новоизбраното дясно правителство. Две седмици след парламентарните избори управляващата партия "Право и справедливост" изостави дружелюбния си умерен имидж от кампанията и влезе в битка с Конституционния съд. Действията й в тези първи седмици в управлението пораждат все повече тревога, че Полша може да последва пътя на Унгария, начертан от нейния популистки премиер Виктор Орбан.

Но нека първо видим фактите. Както в повечето европейски страни, полският Конституционен съд е силна институция. Единствен той има властта да обяви закон за неконституционен. Сега и президентът, и парламентът са от "Право и справедливост" и съдът остава единствената пречка пред възможността дясното мнозинство да прокарва каквито си пожелае закони.

Още предишния парламент положи основите за политическото превземане на съда. Доминиран от прозападната "Гражданска платформа", той бе изправен пред необичайна ситуация. Заради планирано пенсиониране на съдии бяха овакантени 5 магистратски места - една пета от 15-членния състав, и то точно около изборите в страната. Трима съдии се пенсионираха в началото на ноември, няколко дни преди новият парламент да се събере на първо заседание. Другите двама се оттеглят този месец.

"Гражданска платформа", действайки силно пристрастно и партийно, прокара закон, който позволи на отиващия си парламент да избере 5-има нови съдии. Миналия четвъртък Конституционният съд обяви закона за неконституционен по отношение на избора на двамата оттеглящи се през декември съдии.

Това, което "Право и справедливост" направи, надминава всичко, случвало се в Полша след 1989 г. През ноември новият парламент прие решение, което отменя избора на петимата нови съдии, и то без да изчака решението на съда.

Фактът, че това действие бе гротескно незаконно, е очевиден и за първокурсник по право. Парламентът няма правомощия да освобождава избрани съдии или да предотвратява решение на Конституционния съд по въпроса дали законите противоречат на конституцията. Но това явно няма значение.

Мнозинството побърза да избере нови съдии на мястото на "невалидните". На депутатите не бе позволено да задават въпроси на кандидатите, протестите на правната общност бяха пренебрегнати. Новите съдии бяха избрани вечерта преди съдът да се произнесе по избора на 5-имата.

Така стигаме до



най-разочароващата част от историята



Полският президент Анджей Дуда е съюзник на "Право и справедливост", но освен това е и адвокат с докторска степен от прочутия Ягелонски университет. Той знае, че според полския конституционен ред президентът има предимно церемониална роля, която включва и формалното приемане на клетвата на съдиите. И докато церемонията е предпоставка за поемане на отговорностите на съдиите, без съмнение президентът няма никакво право на глас дали да закълне някой съдия, или не.

Разбира се, заради спора по законността на избора от предишния парламент Дуда би могъл да твърди, че извънредната ситуация е изисквала от него да изчака решението на Конституционния съд. Но президентът стори тъкмо обратното на това да гарантира защита на конституцията. След като в продължение на месец отказваше да приеме клетвата на тримата съдии, избрани от предишния парламент, той изуми нацията, като прие клетвата на четирима от новоизбраните, преди да чуе решението на съда в четвъртък, и то буквално посред нощ. Предстои клетвата и на петия съдия.

Веднага след клетвата съдиите буквално бяха "изстреляни" с правителствени автомобили към сградата на съда, за да участват във вземането на решението на Конституционния съд по казуса. За щастие,



съдът не се огъна



Заседавайки в предварително обявен състав, който не включваше новоназначените, той потвърди избора на тримата ноемврийски съдии и обяви избора на декемврийските за невалиден.

Но и президентът не отстъпи. Той все още твърди, че и петимата нови съдии са избрани законно. Както често се случва в подобни истории, последиците от събитията са сложни и пълни с юридически подробности. Но основното едва ли би могло да е по-ясно.

"Право и справедливост", заедно с президента, няма да спре пред нищо в посочването на петимата нови съдии - нещо, което би могло да има смисъл единствено, ако целта е пълно политическо превземане на съда. Освен петте овакантяващи се места тази година, 9-годишният мандат на още трима съдии, включително и на председателя на съда, изтича в следващите 18 месеца.

Петима плюс още трима дава мнозинство в 15-членния състав. Още по-важно е, че след 2017 г. всеки новоизбран съдия ще е на поста си поне до 2019 г. Ако "Право и справедливост" не си осигури петима съдии сега, няма да може да си гарантира мнозинство в съда по време на настоящия си управленски мандат. Ако успее обаче, тя лесно ще маргинализира останалите съдии. Съдът е последен арбитър в дисциплинарни производства срещу собствените си членове, което може да доведе както до уволнение на недостатъчно подчиняващи се съдии, така и до щедри пенсии.

Показателно е, че и критиците на среднощния съд, макар и гласовити, са ограничени единствено в либералните политически и юридически среди. В сряда, при избора на новите съдии едва около 300 души излязоха по студените улици и протестираха пред парламента. Те не бяха сами. Контрадемонстрация от заклети привърженици на "Право и справедливост" бе също така категорична в своята позиция към избора на съдиите.

Анкетите показват, че мнозинството от поляците



съзират заплаха за върховенството на закона



Тревожно е обаче, че това не е достатъчно, за да разклати сериозно подкрепата за "Право и справедливост". За да се разбере това широко разпространено народно безразличие, трябва да осъзнаем защо новото правителство така отчаяно се стреми към контрол на съда. Абортът и гейбраковете често са първите теми, които ни идват наум, когато говорим за Конституционния съд. Но полският съд е силно консервативен в това отношение. Много по-приемливо обяснение е, че правителството се нуждае от послушанието на съда, за да прокара дълбоките и скъпи икономически реформи, които "Право и справедливост" обеща в предизборната кампания.

Само ключовото обещание да се даде на всяко семейство близо 100 евро месечно за второ и трето дете ще увеличи бюджетния дефицит на страната над 3-те процента, допустими според нормите в ЕС. А има и още: "Право и справедливост" обеща по-висок праг за необлагаемия доход, по-ранна пенсионна възраст, субсидии за въглищните мини и огромно увеличение на бюджета за отбрана.

Как Конституционният съд може да попречи на тези цели? Първо, полската конституция постановява таван за дълга от само 60 на сто от БВП. А дори преди новия бюджет Полша е на път да стигне този таван. Но е малко вероятно целта на новото правителство да е да надуе дефицита. Икономическият му екип е от компетентни технократи, които едва ли ще сложат подпис под фискалното самоубийство на Полша. Не е случайно, че ролевият модел на Ярослав Качински - унгарският премиер Виктор Орбан, разчита основно на агресивни данъци, за да удържа нисък дефицита. Ако подобна стратегия се възприеме и от Полша, новите разходи ще трябва да се покриват с приходи от нетрадиционни данъци, вероятно въвеждани набързо или със задна дата.

Ретроактивният данък върху високите обезщетения при прекратяване на трудов договор по унгарски образец вече бе приет. Конституционният съд от прозападно ориентирани съдии



би бил заплаха



за него. Качински открито изрази тревогата си, че съдът ще сложи пречки пред реформите, които партията му смята да провежда. Член на управляващата партия открито заяви, че е убеден, че съдът смята да блокира намаляването на възрастта за пенсиониране.

Един негъвкав съд, бранещ икономическите неолиберални закони, може да е заплаха за идеологическата сърцевина на политиката на правителството. А това поставя тревожния въпрос - как позволихме на нашата образцова демокрация и на върховенството на закона да се преплетат така с икономическите догми, че днес много граждани да я възприемат като непоносимо несправедлива?

Най-забележителният момент от парламентарния дебат за решението, което трябваше да отмени избора на ноемврийските и декемврийските съдии, бе, когато Корнел Моравиецки, икона на антикомунистическата опозиция и съюзник на правителството, заяви: "Законът е важен... Но законът не е свещен. Добруването на нацията е над него. Ако законът вреди на това добро, не бива да се спираме да не го нарушаваме. Законът трябва да ни служи. Ако не служи на народа, той е беззаконие". Либералната опозиция бойкотира почти цялото заседание в знак на протест. Мнозинството присъстващи депутати аплодираха на крака думите му.

----------

*Авторът преподава право и публично управление в Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария.